Сетоле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сетоле
Сетоле
— село —
С. Сетоле - Тетово, Р.Македонија , v. Setole -Tetovo, R. of Macedonia - panoramio.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
42.0531° с. ш. 20.9965° и. д.
Сетоле
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаТетово
Географска областДолни Полог
Надм. височина439 m
Население2 души (2002)
Пощенски код1200, 1212
МПС кодTE
Сетоле в Общомедия

Сетоле (на македонска литературна норма: Сетоле; на албански: Setolli, Сетоли) е село в Северна Македония, в община Тетово, разположено в областта Долни Полог.

История[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Калканделен от 1626-1627 година Сетоле е отбелязано като село с 25 джизие ханета (домакинства).[1]

В XIX век Сетоле е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Църквата „Рождество Богородично“ е от 1862 година. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сетоле е село, населявано от 370 жители българи християни.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сетоле има 352 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Сетоле са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Сетоле е село в Джепчищка община (с център в Порой) и има 36 къщи с 216 жители българи и албанци.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 2 жители македонци.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сетоле

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 335
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 210.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 877.
  5. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.22.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-14 
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.11