Сетоле
| Сетоле Сетоле | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
  Сетоле | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Положки |
| Община | Тетово |
| Географска област | Долни Полог |
| Надм. височина | 439 m |
| Население | 2 души (2002) |
| Пощенски код | 1200, 1212 |
| МПС код | TE |
| Сетоле в Общомедия | |
Сетоле (на македонска литературна норма: Сетоле; на албански: Setolli, Сетоли) е село в Северна Македония, в община Тетово, разположено в областта Долни Полог.
История[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Калканделен от 1626-1627 година Сетоле е отбелязано като село с 25 джизие ханета (домакинства).[1]
В XIX век Сетоле е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Църквата „Рождество Богородично“ е от 1862 година. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сетоле е село, населявано от 370 жители българи християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сетоле има 352 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Сетоле са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Сетоле е село в Джепчищка община (с център в Порой) и има 36 къщи с 216 жители българи и албанци.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 2 жители македонци.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Сетоле
Трифун Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Албански[7]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 335
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 210.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 877.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.22.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-14
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.11
| |||||||||||
Портал „