Направо към съдържанието

Фалише

Фалише
Фалише
— село —
Църквата „Свети Атанасий“ във Фалише
Църквата „Свети Атанасий“ във Фалише
41.9801° с. ш. 21.0058° и. д.
Фалише
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаТетово
Географска областДолни Полог
Надм. височина449 m
Население546 души (2002)
Пощенски код1216
МПС кодTE
Фалише в Общомедия

Фалише или Фалище (на македонска литературна норма: Фалише; на албански: Falishi, Фалиши) е село в Северна Македония, в община Тетово.

Селот е разположено в областта Долни Полог, на 7 километра източно от град Тетово на левия бряг на Вардар.

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним -ишти < -itji: старобългарското *Хвалишти от личното име *Хвал-, паралелно на старосръбското лично име Хваль, Хвала, старополското Chwal, съкратено от Chwali-bog, Chwali-mir.[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Долнйо-Фалище — има 8 прости кѫщи и е чифликъ. На селското църковище се коли курбанъ на зимни св. Атанасъ.[2]

Цялото население на Фалише е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Филише има 16 българи екзархисти.[3]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Фалиша е село в Желинска община (с център в Саракино) и има 16 къщи с 207 жители българи и албанци.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 546 жители.[5]

Националност Всичко
северномакедонци 519
албанци 19
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 7
бошняци 0
други 1

В 2014 година със закон името на селото е поправено от официалното Фалиш на оригиналното Фалише.[6]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 180.
  2. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 63.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
  4. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.23.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007 
  6. Закон за територијална организација на локалната самоуправа на Република Македонија // Собрание на Македонија, 16 септември 2014. Посетен на 10 януари 2014.