Брод (община Брод)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Брод (Община Брод))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брод.

Брод
Македонски Брод
— град —
Знаме
    
Герб
Църквата „Света Богородица“, 1872 г.[1]
Църквата „Света Богородица“, 1872 г.[1]
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Долно Поречие
Надм. височина 585 m
Население (2002) 3 740 души
Официален сайт http://www.mbrod.gov.mk/
Брод в Общомедия

Брод (на македонска литературна норма: Македонски Брод) е малък град в западната част на Република Македония, център на едноименната община Брод (Македонски Брод).

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен на 26 километра източно от Кичево в областта Поречие на река Треска (Голема) при изхода ѝ от пролома между планините Песяк от север и Бушева от юг.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Никола“ до 1912 година е била бекташко теке, изградено в XIV век.[2] В ΧΙΧ век Брод е село в Османската империя, център на Поречка нахия в Кичевска каза. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Брод като българско село.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Брот (Brote) е посочено като село с 37 домакинства със 185 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Брод има 350 жители българи християни.[5] Църквата „Света Богородица“ е от 1872 година.[1]

Всички жители Брод в началото на 20 век са сърбомани под въховенството на Цариградската патриаршия. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Брод има 43 сръбски къщи.[6] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брод има 320 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[7] Селото е център на сърбоманската активност в Поречието – област, в която българско екзархийско остава единствено село Локвица.

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Брод са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Сърбия и Югославия[редактиране | редактиране на кода]

След 1913 година селото попада в Сърбия, след 1918 – Югославия. На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Брод като българско село.[9] Селото е обявено за град и по времето на Кралство Югославия е прекръстено на Южни Брод (Јужни Брод), а по-късно в Комунистическа Югославия - на Македонски Брод, за да се отличава от другите населени места с името Брод в Югославия.

В Република Македония[редактиране | редактиране на кода]

От 1991 година е в независимата Република Македония. Според преброяването от 2002 година Македонски брод има 3 740 жители.[10]

Панорама на града
Училище в Брод
Националност Всичко
македонци 3 725
албанци 0
турци 0
роми 3
власи 0
сърби 9
бошняци 1
други 9

В 1993 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява църквата „Свети Никола“. На 20 ноември 1998 година митрополит Тимотей осветява темелния камък на църквата „Свети Архангел“ в местноста Пешна край Брод.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Брод
  • Flag of Bulgaria.svg Максим Хр. Александров, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, средно образование, 14 воденска дружина[11]
  • Flag of Serbia.svg Михаил Йосифов (Михаило Јосифовић), сръбски революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Симеон Аврамов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Алексо Стефанов[12]
Починали в Брод

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 6 март 2014 г.
  2. Во црквата Св. Никола во М. Брод се молат и православните и бектешите. // Патоказ, 2013-12-14. Посетен на 2016-10-29.
  3. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 94 – 95.
  5. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.257.
  6. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  7. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, стр. 154-155.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.
  9. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 16.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 13.
Населени места в Община Брод (Македонски Брод)
Брод (Македонски Брод) | Белица | Бенче | Битово | Близанско | Брезница | Брест | Вир | Вълче | Горни Манастирец | Горно Ботуше | Горно Круше | Грешница | Девич | Долни Манастирец | Долно Ботуше | Долно Круше | Драгов дол | Дреново | Заград | Звечан | Здуние | Зъркле | Ижище | Инче | Калугерец | Ковач | Ковче | Косово | Крапа | Латово | Локвица | Лубще | Могилец | Модрище | Ореховец | Рамне | Растеш | Русяци | Самоков | Сланско | Слатина | Старо село | Суходол | Сушица | Тажево | Томино село | Тополница | Требино | Требовле | Црешнево

Исторически села: Барбарас | Бракяни

     Портал „Македония“         Портал „Македония