Васко Карангелевски

Васко Карангелевски
Васко Каранѓелевски
	Васко Карангелевски Васко Каранѓелевски
югославски партизанин
Роден	7 юли 1921 г. Брусник, Кралство на сърби, хървати и словенци
Починал	3 февруари 1977 г. (55 г.) Брод, Социалистическа федеративна република Югославия

Васко Ангелов Карангелевски (на македонска литературна норма: Васко Каранѓелевски) е югославски комунистически партизанин и народен герой на Югославия, генерал-полковник от Югославската народна армия.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 юли 1921 година в село Брусник в бедно семейство. През есента на 1941 година става член на Съюза на комунистическата младеж на Югославия. След окупацията на Югославия се включва активно в комунистическата съпротива, като събира оръжие, боеприпаси и други, за да създаде партизански отряд. Включва се в създадения през пролетта отряд и е командир на чета в него. През зимата на 1943 година е командир на Народоосвободителен батальон „Стив Наумов“. През февруари 1944 година се формира Третата македонска бригада, в която влиза отрядът на Карангелевски. Постига значителни успехи по време на пролетната офанзива през 1944 година в района на Ново село, Ристовац, Крива река, Лисец, Плачковица и планината Огражден. От 21 юни 1944 е заместник-командир на Трета македонска бригада.^[2] Скоро след това в Източна Македония се образува нова военна единица – Четвърта македонска бригада, на която Карангелевски става заместник-командир от 24 юли до 17 септември 1944 година.^[3] След това става командир и на Пета, Седма македонска ударна бригада (командир 22 август-4 октомври 1944) и 49 дивизия. В Комунистическа Югославия заема различни постове в Югославската народна армия с чин генерал-лейтенант като командир на армия, а по-късно е комендант на Скопската военна област с чин генерал-полковник до смъртта си през 1977 година.^[1] в нещастен случай. Бил е депутат в Събранието на Социалистическа република Македония, в Съюзното събрание на Югославия и член на ЦК на ЮКП.^[4]

Носител е на „Партизански възпоменателен медал 1941“ и е удостоен със званието народен герой на Югославия на 29 ноември 1953 година^[5].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 89.
↑ Димитријевски, Марјан, Ѓорѓи Малковски, Лидија Ѓурковска. Темелите на македонската војска от НОАВМ // Офицер III (5). октомври 2011. ISSN 18577091. с. 3. Архивиран от оригинала на 2014-03-21.
↑ Димитријевски, Марјан, Ѓорѓи Малковски, Лидија Ѓурковска. Темелите на македонската војска от НОАВМ // Офицер III (6). октомври 2011. ISSN 18577091. с. 4. Архивиран от оригинала на 2014-11-29.
↑ Стојановски, М. и Стојаноски, Б. Воени генерали во Македонија (1943 – 2017). 2-ро издание. Печатница „ЕВРОПА 92“ – Кочани, 2017, с.156
↑ Народни хероји Југославије. „Младост“, Београд 1975. година.

[ЗЛБ_89-1] а ^б Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 89.

[2] Димитријевски, Марјан, Ѓорѓи Малковски, Лидија Ѓурковска. Темелите на македонската војска от НОАВМ // Офицер III (5). октомври 2011. ISSN 18577091. с. 3. Архивиран от оригинала на 2014-03-21.

[3] Димитријевски, Марјан, Ѓорѓи Малковски, Лидија Ѓурковска. Темелите на македонската војска от НОАВМ // Офицер III (6). октомври 2011. ISSN 18577091. с. 4. Архивиран от оригинала на 2014-11-29.

[4] Стојановски, М. и Стојаноски, Б. Воени генерали во Македонија (1943 – 2017). 2-ро издание. Печатница „ЕВРОПА 92“ – Кочани, 2017, с.156

[5] Народни хероји Југославије. „Младост“, Београд 1975. година.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]