Блажо Тодоровски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Блажо Тодоровски
югославски партизанин

Роден
Починал

Блажо Петрев Тодоровски – Чичето е югославски комунистически партизанин и народен герой на Югославия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 април 1902 в кавадарското село Ресава в бедно селско семейство. След окупацията на Югославия през 1941 година става член на комунистическата партийна организация в Кавадарско и през лятото на същата година става член на ЮКП. През декември 1942 година приема партизаните от разбития Велешки отряд, а през април 1943 година самият той се включва в партизанските групи край Положкия манастир, където е формиран Тиквешкият отряд „Добри Даскалов“. Става заместник-командир на отряда. На 16 юни Тодоровски заедно с ударна група напада разположените в село Никодин български войски. В завързалата се престрелка е тежко ранен. Привършвайки мунициите си се самоубива. Обявен е за народен герой на 11 октомври 1953 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1488.
     Портал „Македония“         Портал „Македония