Ташко Арсов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ташко Арсов
български революционер

Роден
Починал
1950 г. (68 г.)
Подпис Tashko Arsov Signature (vectorized).svg
Ташко Арсов в Общомедия

Ташко Арсов, наречен Неофит[1], е български революционер, крушевски и демирхисарски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ташко Арсов със снаряжението си.

Арсов е роден в 1882 година в Охрид, Османската империя, днес в Северна Македония. По произход е влах. Учи в румънското начално училище в Охрид.[2]

От 1900 година е член на ВМОРО, а от следващата година е нелегален в четата на Никола Русински. През Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година е секретар на Деян Димитров и Смиле Войданов, а през 1904 година – на Алексо Стефанов. Арсов е крушовски войвода в периода май – юни 1905 година, а от юли същата година до февруари 1907 е войвода в Битолски Демир Хисар.

През февруари 1907 година се установява в София, а брат му от Канада го подпомага финансово. При обявяването на Хуриета през юли 1908 година се завръща в Охрид при родителите си, през 1909 година се установява в Битоля, където търгува с плетачни машини. През 1911 година се жени, раждат му се две момичета, и същата година заедно с Кадри ефенди от Битоля и поп Васил от Кукуречани устройват в това село мелница с газов мотор. Мелницата е срината от артилерийски снаряд през 1916 година по време на Първата световна война. Ташко Арсов се прехвърля в Крушево и работи като архивар в българското околийско управление, а от август 1917 година до края на войната е общински кмет в Сопотница. След войната работи като прошенописец и търговски представител, докато през 1930 година става чиновник в Битолската община.[3]

Илинденци в освободения Охрид, 30 ноември 1941 г., отпред: Евтим Апочев, Антон Шибаков и Янко Добринов, отзад: Глигор Гъков, Ламбе Арнаудов, Христо Лапайков, Димитър Аржанец и Ташко Арсов.

През 1926 година Ташко Арсов е избран за член на битолското околийско началство на ВМРО заедно със Симеон Сагриев и Никола Долинчанец.[4]

След освобождението на Вардарска Македония по време на Втората световна война е избран в местното охридско настоятелство на Илинденска организация през 1941 година[5], а през 1942 година е председател на Жванското дружество на организацията.[6]

Александър Джиков пише за Ташко Арсов за срещата им в Охрид през 1943 година:

Сметах, че е станал жертва на изстъпленията на сърбите, които най-усърдно чистеха всичко, което носеше буден български дух... Бедният ми Ташко Арсов! Един поглед на облеклото му ми показа, че наистина материално той не ще е много добре. Изглежда - не се е ползвал с благоволението на сърбите.[3]

Умира в 1950 година в Охрид.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.71
  2. Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр. 188.
  3. а б Илюстрация Илинден, 1943, бр.144, стр. 9.
  4. Гоцев, Димитър. Национално-освободителното движение (1925 - 1941). В: Македония - история и политическа съдба, Том II. София, Издателство „Знание“, 1996. ISBN 954-621-104-1. с. 179.
  5. Илюстрация Илинден, ноември 1941, година 13, книга 9 (129), стр. 13.
  6. Илюстрация Илинден, май 1942, година 14, книга 5 (135), стр. 1.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 11.
     Портал „Македония“         Портал „Македония