Ташко Арсов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ташко Арсов
български революционер

Роден
1882 г.
Починал
1950 г. (68 г.)
Подпис Tashko Arsov Signature (vectorized).svg
Ташко Арсов в Общомедия

Ташко Арсов, наречен Неофит[1], е български революционер, крушевски и демирхисарски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ташко Арсов със снаряжението си.

Арсов е роден в 1882 година в Охрид, Османската империя, днес в Северна Македония. По произход е влах. Учи в румънското начално училище в Охрид.[2]

От 1900 година е член на ВМОРО, а от следващата година е нелегален в четата на Никола Русински. През Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година е секретар на Деян Димитров и Смиле Войданов, а през 1904 година – на Алексо Стефанов. Арсов е крушовски войвода в периода май – юни 1905 година, а от юли същата година до февруари 1907 е войвода в Битолски Демир Хисар.

През февруари 1907 година се установява в София, а брат му от Канада го подпомага финансово. При обявяването на Хуриета през юли 1908 година се завръща в Охрид при родителите си, през 1909 година се установява в Битоля, където търгува с плетачни машини. През 1911 година се жени, раждат му се две момичета, и същата година заедно с Кадри ефенди от Битоля и поп Васил от Кукуречани устройват в това село мелница с газов мотор. Мелницата е срината от артилерийски снаряд през 1916 година по време на Първата световна война. Ташко Арсов се прехвърля в Крушево и работи като архивар в българското околийско управление, а от август 1917 година до края на войната е общински кмет в Сопотница. След войната работи като прошенописец и търговски представител, докато през 1930 година става чиновник в Битолската община.[3]

Илинденци в освободения Охрид, 30 ноември 1941 г., отпред: Евтим Апочев, Антон Шибаков и Янко Добринов, отзад: Глигор Гъков, Ламбе Арнаудов, Христо Лапайков, Димитър Аржанец и Ташко Арсов.

През 1926 година Ташко Арсов е избран за член на битолското околийско началство на ВМРО заедно със Симеон Сагриев и Никола Долинчанец.[4]

След освобождението на Вардарска Македония по време на Втората световна война е избран в местното охридско настоятелство на Илинденска организация през 1941 година[5], а през 1942 година е председател на Жванското дружество на организацията.[6]

Александър Джиков пише за Ташко Арсов за срещата им в Охрид през 1943 година:

Сметах, че е станал жертва на изстъпленията на сърбите, които най-усърдно чистеха всичко, което носеше буден български дух... Бедният ми Ташко Арсов! Един поглед на облеклото му ми показа, че наистина материално той не ще е много добре. Изглежда - не се е ползвал с благоволението на сърбите.[3]

Умира в 1950 година в Охрид.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.71
  2. Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр. 188.
  3. а б Илюстрация Илинден, 1943, бр.144, стр. 9.
  4. Гоцев, Димитър. Национално-освободителното движение (1925 - 1941). В: Македония - история и политическа съдба, Том II. София, Издателство „Знание“, 1996. ISBN 954-621-104-1. с. 179.
  5. Илюстрация Илинден, ноември 1941, година 13, книга 9 (129), стр. 13.
  6. Илюстрация Илинден, май 1942, година 14, книга 5 (135), стр. 1.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 11.
     Портал „Македония“         Портал „Македония