Ламбе Арнаудов
| Ламбе Арнаудов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1881 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
| Ламбе Арнаудов в Общомедия | |
Ламбе Йоанов[1] (Ламбо Йонов[2]) Арнаудов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ламбе Арнаудов е роден в 1869[3] или в 1881 година[1] в град Охрид, тогава в Османската империя. Завършва втори клас в местно българско училище. Присъединява се към ВМОРО като легален деец[1] и изпълнява и терористични задачи.[2] Заловена е разписка на организацията през януари 1903 година, в която фигурират неговото име и това на Петруш Чанов, заради което двамата минават в нелегалност и влизат в четата на Христо Узунов. С нея участват в Илинденско-Преображенското въстание.[1][2] Участва в голямото сражение при Рашанец.[2]
След потушаването на въстанието, на 14 октомври 1903 година четата заминава от Вирово за България.[4] На 21 октомври се сражавата заедно четата на велешкия войвода Андон Кьосето при Стари Сълп на Вардар. На 27 октомври четата е обркъжена в Стари град, Велешко, но успява да се изплъзне и в Попадия се присъдинява към четата на Андрей Докурчев.[1] Ламбе Арнаудов и 5-6 други четници, сред които Скендер, Шешо и Мургаш,[2] решават да се предадат на австро-унгарския консул в Битоля Август Крал, след което се завръща в Охрид.[1]
Живее в бедност, жени се и има четири деца: Димитър, Никола, Петър и Борис. Дочаква освобождението на Вардарска Македония по време на Втората световна война.[1]
На 18 февруари 1943 година, като жител на Охрид, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[2]
Дядо е на северомакедонския политик Ламбе Арнаудов, бивш член на ВМРО-ДПМНЕ и ВМРО-НП.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з Арсовъ, Т. Ламбе Йоановъ Арнаудовъ // Илюстрация Илиндень XIV (1 (131). София, Издание на Илинденската Организация, януарий 1942. с. 13.
- ↑ а б в г д е ж Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 148.
- ↑ Според документите му за пенсия към 1943 година е на 74 години.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 26.
