Сражение при Рашанец
| Сражение при Рашанец | |||
| Илинденско-Преображенско въстание | |||
Паметник в Косел на падналите в сражението | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 31 август 1903 година | ||
| Място | местност Рашанец, Османска империя | ||
| Резултат | клане над местното население от османската войска | ||
| Страни в конфликта | |||
| Сили | |||
| |||
Сражението при Рашанец е сражение между чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и османски аскер, станало на 31 август 1903 година, по време на Илинденско-Преображенското въстание.
История
[редактиране | редактиране на кода]По време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година в местността Рашанец под връх Маркови куки, която се намира между селата Речица, Куратица и Свинища, е организиран лагер на местно мирно население, избягало от изгорелите околни села. Лагерът просъществува повече от месец, но след предателство османските войски научават за него и в края на август съсредоточават там деветхилядна войска. Избухва сражение на 31 август, когато няколко революционни отряда на ВМОРО водят целодневни боеве в опит да зaщитят мирното население.[1] В сражението загива охридският войвода Аргир Маринов с четата си, докато защитава 160 души мирно население. В неравната битка тридесет и двамата четници се самоубиват преди да бъдат заловени от турските аскери.[2][3]
След сражението четата на ВМОРО се оттегля към Велешко и се среща с четата на Андон Кьосето.[4]
Сражението при Рашанец е най-голямото сражение в Охридския въстанически район. Завършва с изключителна жестокост от османския аскер към беззащитното население.[1]
По време на българското управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944) за построяването на паметник на Рашанец започва набирането на сума в размер 100 000 лева.[5] Паметникът е в списъка на обектите, обявени за културно наследство на Северна Македония.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 98, 147.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 399 – 400.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 99.
- ↑ Дамјановска, Јасмина, Ленина Жила, Филип Петровски (одговорни уредници и составувачи). Илинденски сведоштва. Т. I. Дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. ISBN 978-608-4745-22-8. с. 299. (на македонска литературна норма)
- ↑ Паунчевъ, Хр. Ив. Паметникъ при Рашанецъ // Илюстрация Илиндень XV (7 (147). София, Издание на Илинденската Организация, септемврий 1943. с. 17.