Аргир Маринов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аргир Маринов
BASA-1932K-1-427-25-Argir Marinov.jpg
Роден
1870 г.
Починал
31 август 1903 г. (33 г.)
Аргир Маринов в Общомедия

Аргир Маринов или Маринчев, наричан Хаджи Харитон,[1] е български революционер, охридски войвода и член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Аргир Маринов е роден през 1870 година в Охрид, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Ученик е на Григор Пърличев. Завършва прогимназия в Охрид и учителства в Струга, Охрид и на други места. Като учител в родния си град се присъединява и към революционната дейност на ВМОРО. През 1902 година става нелегален четник, а от февруари 1903 година е секретар в четата на Никола Митрев.[2] Участва на Смилевския конгрес през май 1903 година като делегат на Охридския район, заедно с Лука Групчев, Христо Узунов, Тасе Христов, Деян Димитров.

През Илинденско-Преображенското въстание е войвода на територията между Охрид и Дебърца с база Копарница, Изток планина (Петрино) и Илинската планина. В първите дни на въстанието Маринов прави две успешни акции – на 23 юли напада и пленява по шосето Охрид – Битоля 65 товара с брашно и други хранителни припаси, предназначени за охридския гарнизон, а два дни по-късно пленява при Пренти-мост при село Опеница, 10 товара с хасета, сапуни и други стоки, които отиват за въстаническата болница в село Брежани.[3]

На 30 – 31 август защитава 160 души мирно население в местността Рашанец, между селата Речица, Куратица и Свинища. В неравната битка тридесет и двамата четници се самоубиват преди да бъдат заловени от турските аскери.[4][5][6][7]

Народът възхвалява смелостта на Аргир Маринов в песен. Според вариации на текста на песента негови четници тогава са Васил Зипо, Стефан Куртела (Куртелов), Янко Димитро, Наум Златарев и Ламбо Берберче.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 99.
  2. Борбата в Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, съобщава Любомир Милетич, Материали за историята на македонското освободително движение, кн. III, София 1926, с. 110
  3. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 311 – 314.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 399 – 400.
  5. Утрински весник, Бр. 1234, 16 октомври 2006[неработеща препратка]
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 99.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 280.
     Портал „Македония“         Портал „Македония