Аргир Маринов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аргир Маринов
български просветен деец и революционер
Фото Александър Владиков. Източник Държавна агенция „Архиви“

Роден
Починал
Аргир Маринов в Общомедия

Аргир Маринов или Маринчев, наричан Хаджи Харитон[1], е български революционер, охридски войвода и член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Аргир Маринов е роден през 1870 година в Охрид, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Ученик е на Григор Пърличев. Завършва прогимназия в Охрид и учителства в Струга, Охрид и на други места. Като учител в родния си град се присъединява и към революционната дейност на ВМОРО. През 1902 година става нелегален четник, а от февруари 1903 година е секретар в четата на Никола Митрев.[2] Участва на Смилевския конгрес през май 1903 година като делегат на Охридския район, заедно с Лука Групчев, Христо Узунов, Тасе Христов, Деян Димитров.

През Илинденско-Преображенското въстание е войвода на територията между Охрид и Дебърца с база Копарница, Изток планина (Петрино) и Илинската планина. В първите дни на въстнието Маринов прави две успешни акции - на 23 юли напада и пленява по шосето Охрид — Битоля 65 товара с брашно и други хранителни припаси, предназначени за охридския гарнизон, а два дни по-късно пленява при Пренти-мост при село Опеница, 10 товара с хасета, сапуни и други стоки, които отиват за въстаническата болница в село Брежани.[3]

На 30 – 31 август защитава 160 души мирно население от областта Рашанец, между селата Речица, Куратица и Свинища. В неравната битка 32-та четници се самоубиват преди да бъдат заловени от турските аскери.[4][5][6]

Народът възхвалява смелостта на Аргир Маринов в песен. Според вариации на текста на песента негови четници тогава са Васил Зипо, Стефан Куртела (Куртелов), Янко Димитро, Наум Златарев и Ламбо Берберче.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
     Портал „Македония“         Портал „Македония