Петър Васков
| Петър Васков | |
| български революционер | |
 Фото: Александър Владиков. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 10 ноември 1907 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Йордан Васков Иван Васков Панчо Васков |
| Петър Васков в Общомедия | |
Петър Николов Васков с псевдоними Новак, Педро и Тихомиров[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е във Велес на 18 май 1875 година. Брат е на Панчо Васков. Завършва в 1893 година с осмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] В гимназията е член на Тайния ученически революционен кръжок.[2] В 1896 година завършва физика и математика във Висшето училище в София.[2] Учителства в Лом, Видин, където преподава на Михаил Думбалаков,[4] и Силистра, а от 1898 до 1900 година в Одринската българска мъжка гимназия. В Одрин става член на окъжния революционен комитет на ВМОРО.
Уволнен за революционна дейност от гимназията, става учител в Сливен. През юли-август 1901 година е делегат на Деветия македоно-одрински конгрес, като е привърженик на Борис Сарафов.[5] На 28 юли 1902 година той е делегат на Десетия македоно-одрински конгрес от Сливенското дружество и е сред делегатите, които се противопоставят на групата на Стоян Михайловски и Иван Цончев.
В 1902 година завършва Школата за запасни офицери в София.[2]
По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година е войвода[2] в Демирхисарско и е ранен по време на сражение. През февруари - април 1904 година, заедно с Марко Секулички и Христо Настев, завежда Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО. Поддържа контакти със задграничните представители Христо Матов, д-р Христо Татарчев и Димитър Мирасчиев. Подпомага преминаването през Кюстендил и изпращането в Македония на четите на Апостол войвода, Лука Иванов, Христо Чернопеев и други.[2]
От 1904 до 1907 година е учител в Одринската гимназия и председател на Одринския окръжен революционен комитет.[6][2]
Петър Васков загива заедно с Лазар Маджаров, Георги Гешанов, Чанко Карабраканов и Яанаки Милков в сражение с турците при село Лъджакьой, Дедеагачко (днес Гърция).[7][8][9]
Ученикът му от Одринската гимназия Дамян Калфов пише за него:
| „ | Петър Васков бе един цялостно завършен образ на рядко даровит математик, на голям патриот и на прекрасен човек. Бил и по-рано учител в гимназията, сега той за втори път бе дошъл тук и знаеше се защо: след злополучното Преображенско въстание, 1903 година, той и само той, беззаветно преданият и високоталантлив организатор, можеше отново да съживи, да вдъхне нов живот на разстроената революционна организация в Одринска Тракия.
С малка, червеникава, рижа брада, високо умно чело, жив орлов поглед, той имаше и един такъв приятен тембър на гласа, че беше истинско удоволствие да го гледаш и слушаш, кога говори. В по-горните класове ние само долавяхме смътно, само подразбирахме важната мисия, с която бе натоварен Петър Васков тук, в Одрин. Но по-сетне като абитуриенти и сам той вече ни викаше и ни посвещаваше в революционни тайни...[10] Отказал се доброволно от всички лични удобства и удоволствия, Петър Васков денонощно бе зает само с организационна работа. Често се губеше на някъде, явяваше се отново и пак изчезваше. На нашите зрелостни свидетелства никъде не се виждаше неговият подпис. Пак така внезапно беше изчезнал той и ние до заминаването си всеки за дома си, вече не го видяхме. През ноември 1907 г. над село Лъджакьой, Ференско, той с пушка в ръка геройски загина заедно с тракийския войвода Лазар Маджаров и други четници в неравен бой с многоброен турски аскер. Така славно и сякаш логично естествено завърши младия си бурен живот безумно преданият на делото велешанец Петър Васков. Верен и достоен син на Македония, той вярно служи, бори се с всички сили за свободата на Тракия и в нея сложи костите си. И затова Тракия, наша родна Тракия, го има повече от роден син.[11] |
“ |
На негово име е наречено село Васково в Свиленградско, както и улица в град Пловдив, в квартал Кючук Париж.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие. София, Издателство „П&П Славейкови“, 1998. ISBN 9549730042. с. 168 - 188.
- вестник „Революционен лист“, бр. 17 от 21. VIII. 1905 г.;
- Васков, Ив. Н. – Петър Николов Васков. в. „Тракия“, бр. 530, 531, 1933 г.;
- списание „Илюстрация Илинден“, г. 10, 1938, № 3-6, 8.
- Орманджиев, Ив. П. – Известия на института по история. 1962, т. XI.;
- Възпоменателен лист. София, 23 ноември 1957 г.;
- Балджиев, М. – Петър Васков. Лъджакьой, С., 1972, с. 68-85;2.
- Попкиров, Д. – Петър Васков. Лъджакьой. С., 1972, с. 86-95;
- Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978.
- За Петър Васков в книгата на Георги Баждаров „Моите спомени“
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 72, 76, 96.
- ↑ а б в г д е ж Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 98.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I. София, Печатница „Художникъ“, 1933. с. 189.
- ↑ Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 33.
- ↑ Пандев, Константин. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878-1903. София, Гутенберг, 2000. с. 151.
- ↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 25.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 73.
- ↑ Спомени на Дамян Калфов, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 61.
- ↑ Спомени на Дамян Калфов, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 62.
