Петър Васков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Васков
български революционер
Фото: Александър Владиков. Източник: ДА „Архиви“
Фото: Александър Владиков. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
Лъджакьой, Османска империя

Етнос българи
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Братя/сестри Йордан Васков
Иван Васков
Панчо Васков
Петър Васков в Общомедия

Петър Николов Васков с псевдоними Новак, Педро и Тихомиров[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Велес в 1875 година. Брат е на Панчо Васков. Завършва в 1893 година с осмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] В гимназията е член на Тайния ученически революционен кръжок. В 1896 година завършва физика и математика във Висшето училище в София. Учителства в Лом, Видин, където преподава на Михаил Думбалаков,[3] и Силистра, а от 1898 до 1900 година в Одринската българска мъжка гимназия. В Одрин става член на окъжния революционен комитет на ВМОРО.

Уволнен за революционна дейност от гимназията, става учител в Сливен. През юли-август 1901 година е делегат на Деветия македоно-одрински конгрес, като е привърженик на Борис Сарафов.[4] На 28 юли 1902 година той е делегат на Десетия македоно-одрински конгрес от Сливенското дружество и е сред делегатите, които се противопоставят на групата на Стоян Михайловски и Иван Цончев.

В 1902 година постъпва в Школата за запасни офицери в София.

По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. е войвода в Демирхисарско и е ранен по време на сражение. През февруари - април 1904 г., заедно с Марко Секулички и Христо Настев, завежда Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО. Поддържа контакти със задграничните представители Христо Матов, д-р Христо Татарчев и Димитър Мирасчиев. Подпомага преминаването през Кюстендил и изпращането в Македония на четите на Апостол войвода, Лука Иванов, Христо Чернопеев и други.

От 1904 до 1907 година отново е учител в Одринската гимназия и председател на Одринския окръжен революционен комитет.[5]

Петър Васков загива заедно с Лазар Маджаров, Георги Гешанов, Чанко Карабраканов и Яанаки Милков в сражение с турците при село Лъджакьой, Дедеагачко (днес Гърция).[6][7][8]

Ученикът му от Одринската гимназия Дамян Калфов пише за него:

Петър Васков бе един цялостно завършен образ на рядко даровит математик, на голям патриот и на прекрасен човек. Бил и по-рано учител в гимназията, сега той за втори път бе дошъл тук и знаеше се защо: след злополучното Преображенско въстание, 1903 година, той и само той, беззаветно преданият и високоталантли организатор, можеше отново да съживи, да вдъхне нов живот на разстроената революционна организация в Одринска Тракия.

С малка, червеникава, рижа брада, високо умно чело, жив орлов поглед, той имаше и един такъв приятен тембър на гласа, че беше истинско удоволствие да го гледаш и слушаш, кога говори.

В по-горните класове ние само долавяхме смътно, само подразбирахме важната мисия, с която бе натоварен Петър Васков тук, в Одрин. Но по-сетне като абитуриенти и сам той вече ни викаше и ни посвещаваше в революционни тайни...[9]

Отказал се доброволно от всички лични удобства и удоволствия, Петър Васков денонощно бе зает само с организационна работа. често се губешена някъде, явяваше се отново и пак изчезваше. На нашите зрелостни свидетелства никъде не се виждаше неговият подпис. Пак така внезапно беше изчезнал той и ние до заминаването си всеки за дома си, вече не го видяхме. През ноември 1907 г. над село Лъджакьой, Ференско, той с пушка в ръка геройски загина заедно с тракийския войвода Лазар Маджаров и други четници в неравен бой с многоброен турски аскер.

Така славно и сякаш логично естествено завърши младия си бурен живот безумно преданият на делото велешанец Петър Васков. Верен и достоен син на Македония, той вярно служи, бори се с всички сили за свободата на Тракия и в нея сложи костите си. И затова Тракия, наша родна Тракия, го има повече от роден син.[10]

На негово име е наречено село Васково в Свиленградско, както и улица в град Пловдив, в квартал Кючук Париж.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Васков (12-и във втората колона).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 72, 76, 96.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
  3. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I. София, Печатница „Художникъ“, 1933. с. 189.
  4. Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 33.
  5. Пандев, Константин. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878-1903. София, Гутенберг, 2000. с. 151.
  6. Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 25.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 73.
  9. Спомени на Дамян Калфов, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 61.
  10. Спомени на Дамян Калфов, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 62.
     Портал „Македония“         Портал „Македония