Охридчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Охридчани или охридяни (на македонска литературна норма: охриѓани) са жителите на град Охрид, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Охрид[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – ДЕ – Ж – З – И – ЙК – Л – М – Н – ОП – Р – С – Т – УФ – Х – Ц – Ч – ШЩ – Ю – Я


А[редактиране | редактиране на кода]

Александър Протогеров
Охридчани в 1908 г. с поп Георги Снегаров

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Георги Бабаджанов (1834 – 1894), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Баласчев (1869 – 1936), български историк и археолог
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Белев (1868 или 1875 – 1945), български революционер и просветен деец
  • Flag of Macedonia.svg Георги Боев (р. 1935), северномакедонски политик
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Бодлев (1813 – 1882), български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Настев (1894 – 1946), български революционер, деец на михайловисткото крило на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Николов (1868 – 1939), български лекар и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Паунчев (1858 – 1915), български просветен деец и общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Капчев, български революционер, гарибалдеец
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Капчев (1868 или 1872 – 1936), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Мустрев, български възрожденец, пръв български учител в Охрид
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Скотев, български учител в родния си град между 1848 – 1863 година[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Славчев (1867 - ?), завършил класическа филология в Атинския университет в 1899 година, след което учил в Йена и Ерланген до 1894 година[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Снегаров, протодякон, учител във взаимното училище в Охрид около 1875 година,[14] арестуван и измъчван от сръбските власти в 1913 година, престоява два месеца в затвора[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Стрезов (1864 – 1938), български юрист
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Шапкарев, български революционер от ВМОРО, член на Охридския окръжен революционен комитет през 1907 година[16].
  • Flag of Macedonia.svg Гордана Янкулоска (р. 1975), северномакедонски политик
  • Flag of Macedonia.svg Гордана Силяновска (р. 1955), северномакедонски политик
  • Flag of Macedonia.svg Гоце Ангеличин-Жура (1951 - 2019), северномакедонски историк
  • Flag of Bulgaria.svg Григор (Глигор) Гьоков, български революционер от ВМОРО, четник на Симеон Молеров[17] и на Лука Джеров[18]
  • Flag of Macedonia.svg Григор Копров (р. 1943), северномакедонски композитор
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Пърличев (1830 – 1893), български писател и възрожденец
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Скендеров (1873 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Гурко Савинов (1882 – 1957), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Гьорше Попов (? – 1829), български възрожденец

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

Ж[редактиране | редактиране на кода]

З[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

Иван Битраков

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Greece.svg Маргарит Димзов (Маргаритис Димицас, 1829 – 1903), виден гръцки историк и филолог
  • Flag of Bulgaria.svg Марко Бошнаков (1884 – 1908), български революционер, участник в Солунските атентати
  • Flag of Bulgaria.svg Методи Патчев (1875 – 1902), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Методи Садилов (1894 – 1963), български културен деец[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Методи Терзиянов (1891 – 1973), български спортен деятел и общественик; деец на Първото българско колоездачно дружество[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Миле Пендов, български предприемач и общественик
  • Flag of Macedonia.svg Мирче Гьоргоски (р. 1966), офицер, бригаден генерал от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Скопаков, български възрожденец и учител
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Михаил Друмеш (1901 – 1982), румънски писател и драматург
  • Flag of Macedonia.svg Мишо Юзмески (р. 1966), северномакедонски писател

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ц[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

Опълченци от Охрид[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Александър Христов, на 1 май 1988 година зачислен във II рота на I опълченска дружина, ранен на 9 август 1977 година в боя на Шипка, уволнен на 11 август 1878 година,[53] умрял преди 1918 г.[54]
  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Божинов, на 28 април 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина, ранен е на 11 август 1877 година в боевете на Шипка, уволнен е на 11 август 1878 година,[55] умрял преди 1918 г.[56]
  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Димитров, I опълченска дружина, убит на 19 юли 1877 г.[56]
  • Flag of Bulgaria.svg Андрей Темелков, ІI опълченска дружина[57]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Пантелеев Дуденов (1848 – 13 септември 1923, София), II рота на I опълченска дружина, постъпил на 1 май 1877 година, уволнил се на 1 юли 1878 година, след войната живее в София и 21 години служи като полицейски конен стражар, в 1923 година е обявен за почетен гражданин на Габрово[58][54]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Иванов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[59]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Марков, от Охридско, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[54]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[60]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Атанасов, до постъпването си в Българското опълчение служи в Руската армия, на 28 април 1877 година е зачислен в IV рота на I дружина, загива на 19 юли 1877 година в боя за Стара Загора[61]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Мирчев, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[60]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Иванов, I опълченска дружина, убит на 10 август 1877 г.[56]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Наумов, от Охридско, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[54]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Христов Миланов (Манолов, Мануилов), зачислен в I рота на I опълченска дружина на 11 май 1877 година, убит при Шипка през август[56][62]
  • Flag of Bulgaria.svg Евтимий (Евтим) Апостолов, на 14 май 1877 година е зачислен в IV рота на I опълченска дружина, напуска Опълчението на следния ден,[63] умрял преди 1918 г.[56]
  • Flag of Bulgaria.svg Ефтим Чачамишов, ІI опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[57]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван П. Верин, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[59]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Стаменков, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[57]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[60]
  • Flag of Bulgaria.svg Климент Петрушев, ІI опълченска дружина, към 1918 година живее в Оряховско[57]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Атанасов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[59]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста (Косто) Иванов Велянов (1849 – 23 декември 1911), изпратен от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, на 1 май 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина, награден със знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен за участието си в Шипченските боеве, уволнен на 1 юли 1878 година, живее в Карнобат, където от 1 август 1879 година до 21 януари 1896 година е пеши и конен стражар в околийското управление, по-късно работи като надничар, умира в Карнобат[64][56]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Стефанов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[65]
  • Flag of Bulgaria.svg Марко Атанасов, от Охридско, на 28 април 1877 година постъпва във II рота на I опълченска дружина, напуска на 20 юни 1877 година,[66] умрял преди 1918 г.[56]
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Димитров (Димитриев), изпратен в лагера на Опълчението от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, на 1 май 1877 година постъпва в III рота на I опълченска дружина, напуска Опълчението на 6 август 1877 година,[67] умрял преди 1918 г.[56]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Стефанов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[57]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Трайков, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[60]
  • Flag of Bulgaria.svg Панайот Георгиев, ІІI опълченска дружина, умрял на 26 октомври 1877 г.[59]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Атанасов, на 14 май 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина, ранен е на 9 август 1877 година в боевете на Шипка, уволнен е на 11 август 1878 година,[63] умрял преди 1918 г.[56]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Атанасов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[54]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Пармаков, ІI опълченска дружина, умрял в Лом преди 1918 г.[57]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Иванов, ІI опълченска дружина, убит на 9 август 1877 г.[57]
  • Flag of Bulgaria.svg Ставро Димитриев, V опълченска дружина, ранен на 12 август 1877 г. и умрял.[68]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Константинов, ІI опълченска дружина, убит[57]
  • Flag of Bulgaria.svg Ташко Кузманов, ІI опълченска дружина[57]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Димитров, ІI опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[57]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Димитриев, I опълченска дружина, умрял след 1918 г. в София[56]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Павлов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в Кюстендил[54]
  • Flag of Bulgaria.svg Щерю Райков, ІІI опълченска дружина[65]

Македоно-одрински опълченци от Охрид[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Андон Бакалов, Сборна партизанска рота на МОО[69]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Анастасов, 25-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, пленен на 28 юни 1913[70]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Анастасов, Нестроева рота на 6 охридска дружина[70]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър А. Спространов, 29 (30)-годишен, Инженеро-техническата част на МОО, Нестроевата рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[71] – през април влиза в четата на Петър Чаулев, която има задача да превземе моста на Вардар при Градец и след това да настъпи към гара Демир Капия, за да се озове в тила на сръбските части, разположени по десния бряг на реката при Криволак. Четата изпълнява задачата и по време на Криволашкото сражение унищожава обози и обезврежда много сръбски отделения.[72]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Мостров, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Шеста охридска дружина[73]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Чудов, 23-годишен, Четвърта рота на Шеста охридска дружина[74]
  • Flag of Bulgaria.svg Исай Чудов, Нестроева рота на Шеста охридска дружина[74]
  • Flag of Bulgaria.svg Кирил Анастасов, 23-годишен, 4 рота на 6 охридска дружина[75]
  • Flag of Bulgaria.svg Крум Чудов, 18-годишен, Трета рота на Шеста охридска дружина[74] Носител на бронзов медал „За заслуга“ от Първата световна война.[76]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсто Ангелов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[77]
  • Flag of Bulgaria.svg Методи Кьосев, 29-годишен, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Шеста охридска дружина[78]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Тунтев, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[79]
  • Flag of Bulgaria.svg Цвятко Апостолов, македоно-одрински опълченец, 41-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[80]

Починали в Охрид[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 2.
  2. а б Парцел 32. // София помни. Посетен на 26 януари 2016.
  3. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  4. а б Парцел 28. // София помни. Посетен на 11 януари 2016.
  5. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 17, л. 1
  7. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.403.
  8. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  10. БИА, кол. 47-I, a.e.718, п.д. 1528.
  11. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  12. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.595.
  13. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  14. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.602.
  15. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 422.
  16. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 190.
  17. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
  18. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  19. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  20. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.716.
  21. Парцел 47. // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  22. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.582.
  23. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 117
  24. Парцел 120. // София помни. Посетен на 25 март 2018.
  25. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 89.
  26. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
  27. Парцел 51. // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  28. Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893-1949. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001. с. 96.
  29. Публикации: Правият ток с високо напрежение и електрификация на железниците. — Сп. БИАД, 1932, № 11, 165-167. Икономическо взимане на електрическа енергия от мрежа за високо напрежение. - Сп. БИАД, 1933, № 22, 281 - 282.
  30. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  31. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  32. Парцел 48. // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  33. „Српски биографски речник, том 3, с. 60.“, архив на оригинала от 7 май 2012, https://web.archive.org/web/20120507104324/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom03.pdf, посетен 7 май 2012 
  34. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 61.
  35. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 30.
  36. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  37. „Српски биографски речник, том 2, с. 65.“, архив на оригинала от 30 март 2012, https://web.archive.org/web/20120330102932/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom02.pdf, посетен 30 март 2012 
  38. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 98.
  39. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.18
  40. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  41. Парцел 2. // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
  42. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.26
  43. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.173.
  44. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.189.
  45. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  46. Парцел 44. // София помни. Посетен на 17 март 2016.
  47. Гласник на Институтот за национална историја, 12, 1968, с. 161.
  48. Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия. София, Държавно издателство „Петър Берон“, 1988. с. 56.
  49. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  50. Некролог. // Македония I (6). 16 октомври 1926. с. 3.
  51. Парцел 46. // София помни. Посетен на 9 април 2016.
  52. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 172.
  53. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 210.
  54. а б в г д е Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
  55. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 40.
  56. а б в г д е ж з и к Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
  57. а б в г д е ж з и к Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
  58. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 154.
  59. а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
  60. а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
  61. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 29.
  62. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 121 – 122.
  63. а б Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 33.
  64. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 98.
  65. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
  66. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 34.
  67. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 72.
  68. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
  69. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
  70. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 21.
  71. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 631.
  72. Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. София, Народна култура, 1993. ISBN 954-04-0082-1. с. 74 – 75.
  73. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 473.
  74. а б в Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 801.
  75. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
  76. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 117-118
  77. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 30.
  78. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 398.
  79. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 737.
  80. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 50.
  81. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 131
  82. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.705.
  83. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.96.
     Портал „Македония“         Портал „Македония