Охридчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Охридчани или охридяни (на македонска литературна норма: охриѓани) са жителите на град Охрид, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Охрид[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – ДЕ – Ж – З – И – ЙК – Л – М – Н – ОП – Р – С – Т – УФ – Х – Ц – Ч – ШЩ – Ю – Я


А[редактиране | редактиране на кода]

Александър Протогеров
Охридчани в 1908 г. с поп Георги Снегаров

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

З[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

Иван Битраков

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Greece.svg Маргарит Димзов (Маргаритис Димицас, 1829 – 1903), виден гръцки историк и филолог
  • Flag of Bulgaria.svg Марко Бошнаков (1884 – 1908), български революционер, участник в Солунските атентати
  • Flag of Bulgaria.svg Методи Патчев (1875 – 1902), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Методи Садилов (1894 – 1963), български културен деец[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Методи Терзиянов (1891 – 1973), български спортен деятел и общественик; деец на Първото българско колоездачно дружество[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Скопаков, български възрожденец и учител
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Михаил Друмеш (1901 – 1982), румънски писател и драматург
  • Flag of North Macedonia.svg Мишо Юзмески (р. 1966), северномакедонски писател

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Serbia.svg Панта Гаврилович (1872 – 22/23 декември 1926), сръбски дипломат, починал в Атина[26]
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of North Macedonia.svg Петре Пирузе (1907 – 1980), адвокат и политик от Социалистическа република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Д. Дуков – Турчето (1883 – ?), български революционер от ВМОРО, четник при Спиро Олчев в Ресенско през 1904 година[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Капричев (1876 - ?), завършил право в Лозанския университет в 1900 г.[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Карчев (1889 – 1965), български журналист и политик
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Огненов, български възрожденец
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Чаулев (1882 – 1924), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Шанданов (1895 – 1971), български революционер и комунистически партизанин

С[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Славка Терзиянова (Терзианова) (1896 – 1983), българска комунистка
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Джеров (? – 1822), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Сарджов, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро А. Тончев (Танчев), български възрожденец
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Хольолчев (Холйолчев), притежател на прочутото кафене „Македония“ в София[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Гюрчев (? – 1885), свещеник и учител (1856 – 1858) в Охрид, наместник на гръцкия владика Мелетий Преспански и Охридски през 1860-те[30]
  • Flag of North Macedonia.svg Стефан Дедов (1869 – 1914), публицист, ранен македонист
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Джеров, български учител, възрожденец, учител в Централното взаимно училище в Битоля около 1854 година[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Иванов Белев, завършил философия, педагогика и политически науки в Берлинския университет в 1896 година, държавни науки в Гайфсвалд в 1903 г., право в Тюбинген в1906 г. Нанси в 1907 г. и Берн в 1907 г.[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Мешков (1884 – 1904), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Христов Робев (1750 – 1814), български възрожденец, търговец
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Атанасов Робев (1842 – 1880), български възрожденец, търговец
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Ангелов Робев (1816 – 1840), български възрожденец, търговец

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ц[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

Опълченци от Охрид[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Александър Христов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Божинов, на 28 април 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина, ранен е на 11 август 1877 година в боевете на Шипка, уволнен е на 11 август 1878 година,[40] умрял преди 1918 г.[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Димитров, I опълченска дружина, убит на 19 юли 1877 г.[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Андрей Темелков, ІI опълченска дружина[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Пантелеев Дуденов (1848 - 13 септември 1923, София), II рота на I опълченска дружина, постъпил на 1 май 1877 година, уволнил се на 1 юли 1878 година, след войната живее в София и 21 години служи като полицейски конен стражар, в 1923 година е обявен за почетен гражданин на Габрово[43][39]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Иванов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Марков, от Охридско, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[45]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[45]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Атанасов, до постъпването си в Българското опълчение служи в Руската армия, на 28 април 1877 година е зачислен в IV рота на I дружина, загива на 19 юли 1877 година в боя за Стара Загора[46]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Мирчев, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[45]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Иванов, I опълченска дружина, убит на 10 август 1877 г.[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Наумов, от Охридско, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Христов Миланов (Манолов, Мануилов), зачислев в I рота на I опълченска дружина на 11 май 1877 година, убит при Шипка през август[41][47]
  • Flag of Bulgaria.svg Евтимий (Евтим) Апостолов, на 14 май 1877 година е зачислен в IV рота на I опълченска дружина, напуска Опълчението на следния ден,[48] умрял преди 1918 г.[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Ефтим Чачамишов, ІI опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван П. Верин, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Стаменков, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[45]
  • Flag of Bulgaria.svg Климент Петрушев, ІI опълченска дружина, към 1918 година живее в Оряховско[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Атанасов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста (Косто) Иванов Велянов (1849 – 23 декември 1911), изпратен от Бълагарското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, на 1 май 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина, награден със знака за отличие на военния орден „Свети Георги“ IV степен за участието си в Шипченските боеве, уволнен на 1 юли 1878 година, живее в Карнобат, където от 1 август 1879 година до 21 януари 1896 година е пеши и конен стражар в околийското управление, по-късно работи като надничар, умира в Карнобат[49][41]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Стефанов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[50]
  • Flag of Bulgaria.svg Марко Атанасов, от Охридско, на 28 април 1877 година постъпва във II рота на I опълченска дружина, напуска на 20 юни 1877 година,[51] умрял преди 1918 г.[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Димитров (Димитриев), изпратен в лагера на Опъчението от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, на 1 май 1877 година постъпва в III рота на I опълченска дружина, напуска Опълчението на 6 август 1877 година,[52] умрял преди 1918 г.[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Стефанов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Трайков, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[45]
  • Flag of Bulgaria.svg Панайот Георгиев, ІІI опълченска дружина, умрял на 26 октомври 1877 г.[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Атанасов, на 14 май 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина, ранен е на 9 август 1877 година в боевете на Шипка, уволнен е на 11 август 1878 година,[48] умрял преди 1918 г.[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Атанасов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Пармаков, в 1907 година завършва с двадесет и втория випуск Солунската българска мъжка гимназия,[53] ІI опълченска дружина, умрял в Лом преди 1918 г.[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Иванов, ІI опълченска дружина, убит на 9 август 1877 г.[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Ставро Димитриев, V опълченска дружина, ранен на 12 август 1877 г. и умрял.[54]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Константинов, ІI опълченска дружина, убит[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Ташко Кузманов, ІI опълченска дружина[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Димитров, ІI опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Димитриев, I опълченска дружина, умрял след 1918 г. в София[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Павлов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в Кюстендил[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Щерю Райков, ІІI опълченска дружина[50]

Македоно-одрински опълченци от Охрид[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Охрид[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.64
  2. а б Парцел 32. // София помни. Посетен на 26 януари 2016.
  3. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 17, л. 1
  4. а б Парцел 28. // София помни. Посетен на 11 януари 2016.
  5. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 31.
  6. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  7. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.403.
  8. Парцел 123. // София помни. Посетен на 29 септември 2017.
  9. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.595.
  10. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.602.
  11. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 422.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 190.
  13. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.716.
  14. Парцел 47. // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  15. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.582.
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 117
  17. Парцел 120. // София помни. Посетен на 25 март 2018.
  18. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.89
  19. Парцел 51. // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  20. Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893-1949. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001. с. 96.
  21. Публикации: Правият ток с високо напрежение и електрификация на железниците. — Сп. БИАД, 1932, № 11, 165-167. Икономическо взимане на електрическа енергия от мрежа за високо напрежение. - Сп. БИАД, 1933, № 22, 281 - 282.
  22. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  23. Парцел 48. // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  24. Српски биографски речник, том 3, с. 60.
  25. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 30.
  26. Српски биографски речник, том 2, с. 65.
  27. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.98
  28. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  29. Парцел 2. // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
  30. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.173.
  31. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.189.
  32. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  33. Парцел 44. // София помни. Посетен на 17 март 2016.
  34. Гласник на Институтот за национална историја, 12, 1968, с. 161.
  35. Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия. София, Държавно издателство „Петър Берон“, 1988. с. 56.
  36. Некролог. // Македония I (6). 16 октомври 1926. с. 3.
  37. Парцел 46. // София помни. Посетен на 9 април 2016.
  38. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 172.
  39. а б в г д е Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  40. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 40.
  41. а б в г д е ж з и к Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
  42. а б в г д е ж з и к Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
  43. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 154.
  44. а б в г Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
  45. а б в г д Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  46. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 29.
  47. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 121 – 122.
  48. а б Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 33.
  49. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 98.
  50. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  51. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 34.
  52. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 72.
  53. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 99.
  54. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
  55. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 76.
  56. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 21.
  57. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 631.
  58. Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. София, Народна култура, 1993. ISBN 954-04-0082-1. с. 74 – 75.
  59. а б в „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 801
  60. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 22.
  61. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 30.
  62. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 737.
  63. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 50.
  64. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 131
  65. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.705.
  66. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.96.
     Портал „Македония“         Портал „Македония