Охридчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Охридчани или охридяни (на македонска литературна норма: охриѓани) са жителите на град Охрид, Република Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Охрид[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

Александър Протогеров

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

З[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

Иван Битраков

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

  • Сърбия Панта Гаврилович (1872 - 22/23 декември 1926), сръбски дипломат, починал в Атина[17]
  • Република Македония Паско Кузман (1947 - ), поет и археолог от Република Македония
  • Югославия Република Македония Петре Пирузе (1907 – 1980), адвокат и политик от Социалистическа Република Македония
  • България Петър Д. Дуков - Турчето (1883 - ?), български революционер от ВМОРО, четник при Спиро Олчев в Ресенско през 1904 година[18]
  • България Петър Карчев (1889 – 1965), български журналист и политик
  • България Петър Огненов, български възрожденец
  • България Петър Чаулев (1882 – 1924), български революционер
  • България Петър Шанданов (1895 – 1971), български революционер и комунистически партизанин

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ц[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

Опълченци от Охрид[редактиране | редактиране на кода]

  • България Александър Христов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[23]
  • България Анастас Божинов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[24]
  • България Анастас Димитров, I опълченска дружина, убит на 19 юли 1877 г.[24]
  • България Андрей Темелков, ІI опълченска дружина[25]
  • България Атанас Пентелеев, I опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[23]
  • България Васил Иванов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[26]
  • България Георги Марков, от Охридско, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[23]
  • България Георги Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[27]
  • България Георги Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[27]
  • България Димитър Мирчев, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[27]
  • България Димитър Иванов, I опълченска дружина, убит на 10 август 1877 г.[24]
  • България Димитър Миланов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[24]
  • България Димитър Наумов, от Охридско, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[23]
  • България Евтимий Апостолов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[24]
  • България Ефтим Чачамишов, ІI опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[25]
  • България Иван П. Верин, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[26]
  • България Иван Стаменков, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[25]
  • България Илия Христов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[27]
  • България Климент Петрушев, ІI опълченска дружина, към 1918 година живее в Оряховско[25]
  • България Коста Атанасов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[26]
  • България Коста Иванов, I опълченска дружина[24]
  • България Коста Стефанов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[28]
  • България Марко Атанасов, от Охридско, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[24]
  • България Наум Димитриев, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[24]
  • България Никола Стефанов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[25]
  • България Никола Трайков, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[27]
  • България Панайот Георгиев, ІІI опълченска дружина, умрял на 26 октомври 1877 г.[26]
  • България Петър Атанасов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[24]
  • България Петър Атанасов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[23]
  • България Петър Пармаков, в 1907 година завършва с двадесет и втория випуск Солунската българска мъжка гимназия,[29] ІI опълченска дружина, умрял в Лом преди 1918 г.[25]
  • България Спиро Иванов, ІI опълченска дружина, убит на 9 август 1877 г.[25]
  • България Ставро Димитриев, V опълченска дружина, ранен на 12 август 1877 г. и умрял.[30]
  • България Стефан Константинов, ІI опълченска дружина, убит[25]
  • България Ташко Кузманов, ІI опълченска дружина[25]
  • България Христо Димитров, ІI опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[25]
  • България Христо Димитриев, I опълченска дружина, умрял след 1918 г. в София[24]
  • България Христо Павлов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в Кюстендил[23]
  • България Щерю Райков, ІІI опълченска дружина[28]

Македоно-одрински опълченци от Охрид[редактиране | редактиране на кода]

  • България Андон Бакалов, Сборна партизанска рота на МОО[31]
  • България Георги Анастасов, 25-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, пленен на 28 юни 1913[32]
  • България Георги Анастасов, Нестроева рота на 6 охридска дружина[32]
  • България Димитър А. Спространов, 29 (30)-годишен, Инженеро-техническата част на МОО, Нестроевата рота на 6 охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[33] - през април влиза в четата на Петър Чаулев, която има задача да превземе моста на Вардар при Градец и след това да настъпи към гара Демир Капия, за да се озове в тила на сръбските части, разположени по десния бряг на реката при Криволак. Четата изпълнява задачата и по време на Криволашкото сражение унищожава обози и обезврежда много сръбски отделения.[34]
  • България Иван Чудов, 23-годишен, Четвърта рота на Шеста охридска дружина[35]
  • България Исай Чудов, Нестроева рота на Шеста охридска дружина[35]
  • България Кирил Анастасов, 23-годишен, 4 рота на 6 охридска дружина[36]
  • България Крум Чудов, 18-годишен, Трета рота на Шеста охридска дружина[35]
  • България Кръсто Ангелов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[37]
  • България Цвятко Апостолов, македоно-одрински опълченец, 41-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[38]

Починали в Охрид[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • България Александра Чобанова, българска учителка в Охрид (1868 - 1878, 1880 - 1881) и Струга (1879 - 1880)[39]
  • България Арсений II, последен охридски архиепископ
  • България Георги Бъндев, български екзархийски свещеник в Охрид между 1871-1885 година[40]
  • Византийска империя Еразъм Охридски (3 - 4 век), християнски светец
  • Гърция Михаил Бодлев (Михаил Потлис, 1810 - 1863), гръцки учен, по произход от Охрид
  • България Натанаил Охридски и Пловдивски (1820 - 1906), пръв български митрополит на Охрид (1872)
  • България Самуил, цар на България
  • България Спиро Сарджов, български революционер от ВМОРО, обущар, член на Охридския околийски революционен комитет между 1901-1903 година[41]
  • България Христо Бърдаров, български офицер починал край Охрид

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.64
  2. а б Парцел 32. // София помни. Посетен на 2016-01-26.
  3. а б Парцел 28. // София помни. Посетен на 2016-01-11.
  4. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 31.
  5. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.647.
  6. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.403.
  7. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.595.
  8. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.602.
  9. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 422.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 190.
  11. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.716.
  12. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.582.
  13. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.89
  14. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.103
  15. Српски биографски речник, том 3, с. 60.
  16. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 30.
  17. Српски биографски речник, том 2, с. 65.
  18. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.98
  19. Парцел 2. // София помни. Посетен на 2016-01-09.
  20. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.173.
  21. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.189.
  22. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 172.
  23. а б в г д е Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  24. а б в г д е ж з и к Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
  25. а б в г д е ж з и к Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
  26. а б в г Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
  27. а б в г д Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  28. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  29. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 99.
  30. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
  31. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 76.
  32. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 21.
  33. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 631.
  34. Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. София, Народна култура, 1993. ISBN 954-04-0082-1. с. 74 - 75.
  35. а б в „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 801
  36. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 22.
  37. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 30.
  38. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 50.
  39. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.705.
  40. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.96.
  41. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 148.