Направо към съдържанието

Йонче Снегар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йонче Снегар
книжовник
Роден
около 1840 г.[1]
Починал
1882 г.

Йонче П. Снегар или Йонче Снегаров е български книжовник от Охрид, преведач от гръцки език на родното си, охридско наречие.

Роден е в Охрид, махала Панданос. Майка му, Кира, е потомка на Кузман капитан[2]. Учи в гръцко училище, вероятно при Димитър Миладинов. Работи като кюркчия (кожухар), по-късно - като бакалин.[3]

Превежда богослужебни текстове и поучителни слова от гръцки език. В 1870 година съставя сборник дамаскин и неголям гръцко-български речник. В бележка към ръкописа с гръцки букви Снегар отбелязва:

„Ева се писа от мен, Иончета П. Снегар от Охрит на 1870, Априлúу на 25. Преписано от гарцки язик на булгарски от Тисаврос Дамаскину.”[4]

Освен произведения на Дамаскин Студит Йонче Снегар превежда жития на светци – Наум Охридски, Иван Владимир, Свети Еразъм и други.

Умира през 1882 г. при злополука с кон.

Ръкописите на Йонче Снегар са запазени в архива на неговия син, Иван Снегаров, съхраняван в Научния архив на БАН.[5]

  1. Снегаров, Иван. Книжовни опити на охридско наречие с гръцко писмо, Македонски преглед, година I, 1925, кн. 4, с. 67. Д. Христов приема, че е роден около 1842-1845 г. - Христов, Димитър. Охридско утро, Софийска привечер. Градовете и годините на Иван Снегаров, София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2021, с. 24.
  2. Снегаров, Иван. Жития на народни светии, писани на охридско наречие с гръцко писмо, Македонски преглед, година I, 1925, кн. 5 и 6, с. 24.
  3. Снегаров, Иван. Книжовни опити на охридско наречие с гръцко писмо, Македонски преглед, година I, 1925, кн. 4, с. 67.
  4. Христов, Димитър. Охридско утро, Софийска привечер. Градовете и годините на Иван Снегаров, София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2021, с. 25.
  5. Научен архив на БАН, ф. 84, а.е. 617.