Йонче Снегар
| Йонче Снегар | |
| книжовник | |
| Роден |
около 1840 г.[1]
|
|---|---|
| Починал | 1882 г.
|
Йонче П. Снегар или Йонче Снегаров е български книжовник от Охрид, преведач от гръцки език на родното си, охридско наречие.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Охрид, махала Панданос. Майка му, Кира, е потомка на Кузман капитан[2]. Учи в гръцко училище, вероятно при Димитър Миладинов. Работи като кюркчия (кожухар), по-късно - като бакалин.[3]
Превежда богослужебни текстове и поучителни слова от гръцки език. В 1870 година съставя сборник дамаскин и неголям гръцко-български речник. В бележка към ръкописа с гръцки букви Снегар отбелязва:
| „ | „Ева се писа от мен, Иончета П. Снегар от Охрит на 1870, Априлúу на 25. Преписано от гарцки язик на булгарски от Тисаврос Дамаскину.”[4] | “ |
Освен произведения на Дамаскин Студит Йонче Снегар превежда жития на светци – Наум Охридски, Иван Владимир, Свети Еразъм и други.
Умира през 1882 г. при злополука с кон.
Ръкописите на Йонче Снегар са запазени в архива на неговия син, Иван Снегаров, съхраняван в Научния архив на БАН.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Снегаров, Иван. Книжовни опити на охридско наречие с гръцко писмо, Македонски преглед, година I, 1925, кн. 4, с. 67. Д. Христов приема, че е роден около 1842-1845 г. - Христов, Димитър. Охридско утро, Софийска привечер. Градовете и годините на Иван Снегаров, София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2021, с. 24.
- ↑ Снегаров, Иван. Жития на народни светии, писани на охридско наречие с гръцко писмо, Македонски преглед, година I, 1925, кн. 5 и 6, с. 24.
- ↑ Снегаров, Иван. Книжовни опити на охридско наречие с гръцко писмо, Македонски преглед, година I, 1925, кн. 4, с. 67.
- ↑ Христов, Димитър. Охридско утро, Софийска привечер. Градовете и годините на Иван Снегаров, София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2021, с. 25.
- ↑ Научен архив на БАН, ф. 84, а.е. 617.
