Направо към съдържанието

Еразъм Охридски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Свети Еразъм)
Свети Еразъм
Άγιος Έρασμος
Свети Еразъм от Майстора от Мескирх, около 1530 г.
свещеномъченик
РоденIII век
Починал303 г.
Почитан вИзточноправославна църква, Католическа църква
Празник2 юни (гръцките, българската и западните църкви),
4 май (руската църква)
Свети Еразъм
Άγιος Έρασμος
в Общомедия

Свети Еразъм Охридски или Еразъм Формийски, известен и като Свети Елм [1] (на гръцки: Άγιος Έρασμος; на латински: Sanctus Erasmus) е християнски светец от IV век.[2][1]

Паметта му се тачи в гръцките,[1] Българската православна църква[3] и Католическата църква на 2 юни, а в руската – на 4 май. Той е в числото на Четиринадесетте свети помощници - смятан за покровител на моряците, закрилящ ги при морски бури (във връзка с това възникващите по време на бури електрически разряди на върховете на корабните мачти се наричат Огньове на Свети Елм.)[1] Също така, поради специфичния начин по който се смята, че е бил измъчван, той е призоваван на помощ при заболявания на червата (особено почитан в този смисъл по поречието на река Рейн). Това се отразява и в иконографията на светеца, рисуван с разпран от палача стомах, както и с макара, на която са навити измъкнатите от корема му черва (която често се интерпретира и като корабна лебедка с навито на нея въже).

Еразъм се споменава за пръв път в италийската редакция на Мартиролога на блажения Йероним (Йероним Стридонски) от първата половина на V век (Formiae in Campania Herasmi).

Паметта на Еразъм се тачи на 2 юни в мраморния Неаполитански календар от първата половина на IX век и в Синаксара на Константинополската патриаршия в края на X век.[1] В руската църква паметта на Еразъм е утвърдена на 4 май. Има руски списъци със служби от XII – XIV век, в които се споменава Свети Еразъм.

„Мъченичеството на Еразъм“ е легенда в източен стил, типична за италийската агиография от византийския и поствизантийския период, съдържаща недостоверни сведения. Тези текстове се датират в VII – началото на IX век. Текстът на „Мъченичеството“ е запазен в редица източнославянски сборници, като най-старите са в пергаментовия Успенски сборник (ГИМ. Усп. № 4 перг. Л. 118 об.- 124), датиран не по-късно от края на XII и началото на XIII век и в сборник от средата на XV век (РГБ. Ф. 98. Егор. № 279).

В житието на Еразъм вероятно са смесени няколко светци. В IX век в Мартиролога на Узуард е отбелязан мъченик Еразъм от Антиохия на 25 ноември. Вероятно при съставянето на „Мъченичеството“ на Еразъм е използвано незапазено житие на Еразъм Антиохийски. Възможно е Еразъм да е бил сирийски проповедник, умрял във Формия или мъченик, чийто мощи са пренесени там след завладяването на Сирмиум (сега - Сремска Митровица, Сърбия) от готите в края на IV век.[1]

В IX век латинската версия на „Мъченичеството“ е известна на Адон Виенски. Между 1078 и 1088 година то е преработено от Джовани Кониуло. В тази версия се споменават редица нови подробности, включително посещение в Лихнида (града-предшественик на македонския град Охрид) и Смирна (сега - Измир, Турция) и погребение на тялото на Еразъм от епископ Проб Формийски. След като Кониуло става папа под името Геласий II, освещава в базиликата „Свети Петър“ олтар, посветен на Свети Еразъм. Разказът за Еразъм с някои добавки влиза в „Златната легенда“ на Яков Ворагински.[1]

Житие според първата версия на „Мъченичеството“

[редактиране | редактиране на кода]

Според „Мъченичеството“ Еразъм е от Антиохия и е епископ на неизвестна катедра, вероятно по подразбиране - Антиохийската. В началото на Диоклециановите гонения , Еразъм бяга в Ливанските планини, където се отдава на аскетичен живот. Глас от небето обаче му казва да се върне в Антиохия и Еразъм се подчинява. Заловен, той е изправен пред съда, на който заявява, че е християнин и отказва да принесе жертва на езическите богове. Подложен е на мъчения, но остава невредим, а после - с помощта на ангел - успява да се спаси от затвора и отива в Сингидунум, Илирик (града-предшественик на Белград), където прекарва 7 години в проповядване на християнството сред езичниците.

Заловен е и изправен пред император Галерий (293 - 311) в Сирмиум. При влизането си в града чрез молитва превръща в прах идолите (статуите на боговете), в резултат на което, според житието му, жителите и гостите на града масово се покръстват - конкретно 400 000 души стават християни, някои от които приемат мъченическа смърт. Отново е мъчен и отново остава невредим. От затвора го изважда Архангел Михаил. Еразъм се установява в град Формия в Кампания, където умира след 7 дни.[1]

В 590 г. папа Григорий I Римски (Григорий Двоеслов) споменава за мощите на Еразъм в град Формия, над брега на Тиренско море (Gregorius I Magnus Ep. I 8 // PL. 77. Col. 454). В други негови послания се споменава манастир на Архангел Михаил и светиите Максим, Еразъм и Юлиана в Неапол, основан от някоя си Александра (Gregorius I Magnus Ep. X 13-14 // PL. 77. Col. 1075-1076), както и за манастир на свещеномъченика Еразъм близо до планината Соракт (Gregorius I Magnus Ep. I 24 // PL. 77. Col. 468).[1] В 934 година се споменава за църква „Свети Еразъм“ в Кастелоне, а в 1016 година си говори за манастир при храма.

При археологически разкопки под църквата „Свети Еразъм“ във Формия са открити останки от мартирий - правоъгълна сграда с апсида, в който има гробница на светец - с надпис ER[ASMVS]. Изграден е през втората половина на IV век на територията на извънградския некропол. Около времето на папа Григорий I в църквата е изграден полукръгъл коридор, който води до подземната гробница на Еразъм. Liber Pontificalis споменава, че на хълма Целий (един от Седемте хълма на Рим) има манастир „Свети Еразъм“, в който монах е бил Адеодат. След като Адеодат става римски епископ (615 - 618) той разширява и преустройва манастира (Liber Pontificalis Vol. 1. P. 346).[1]

В края на VIII или първата половина на IX век криптата под църквата „Свети Еразъм“ във Формия, в която са погребвани формийските епископи, е разширена, но градът упада и резиденцията на епископите се мести в Гаета, където - при разгрома на Формия от арабите в средата на IX век - мощите на Еразъм са преместени в Гаета и положени в църквата „Света Богородица и Свети Еразъм“, която е изградена наново и осветена в 1106 година.

Части от мощите на Еразъм има в много градове в Европа. В Кьолн в XV век частици от мощите притежават 2 църкви. От началото на XV век части от мощите се пазят в Прага, Чехия. Кардинал Алесандро Риарио (1578 - 1585) полага част от мощите на светеца под главния олтар на „Свети Яков“ в Болоня. В 1587 година главата на Еразъм е пренесена от Гаета в Евора, Португалия.[1]

Свети Еразъм, като покровител на Охрид

[редактиране | редактиране на кода]
Светите Седмочисленици, Свети Йоан Владимир и Свети Еразъм, българска икона от XIX век

В Охрид има раннохристиянска базилика, посветена на Еразъм, както и скална църква.

Българите възприемат култа към Еразъм като покровител на Охрид и основоположник на местната църковна йерархия от византийците. Вероятно в епохата на Първото българско царство той е разпространен първоначално на територията на цялата страна, но по-късно е с регионален характер – в Югозападна България или дори само в Охрид. Пространното „Мъченичество“ с добавките за посещение в Лихнида е преведено на старобългарски не по-късно от XII век, като езикът на превода няма ярки регионални диалектни черти, но предвид мястото на почитане на Еразъм може да се свърже с Охрид и съответно да се датира не по-късно от X век. В западнобългарските литургически ръкописи от XII-XIV век паметта на Еразъм е според византийските календари - 1, 2 или 3 юни: в кирилската приписка към Асеманиевото евангелие, в най-късната приписка към Охридския апостол от края на XII век, в Скопския апостол и други.[1]

Средновековни изображения на Еразъм в реда на други архиереи има в стенопис в храма „Свети Йоан Богослов Канео“ от края на XIII - началото на XIV век и на външната западна стена на „Свети Никола Болнички“ (1487) в Охрид, както и в параклиса „Свети Йоан Предтеча“ в Протатон заедно с охридските архиереи Николай Кавасила, Климент Охридски и Теофилакт Охридски.[1]

  1. а б в г д е ж з и к л м н Православная энциклопедия. Т. XVIII. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2008. ISBN 978-5-89572-032-5. с. 590 - 592.
  2. Όσιος Έρασμος ο Ιερομάρτυρας // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 27 август 2017.
  3. Св. свещеномъченик Еразъм Охридски // Православието. Посетен на 27 август 2017.