Направо към съдържанието

Клио Самарджиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Клио Самарджиева
българска учителка и революционерка
Петър Савинов, Клио Самарджиева, Гурко Савинов, Славка Чакърова и Ангел Узунов.

Родена
1880 г.
Починала
1957 г. (77 г.)
Клио Самарджиева в Общомедия
Охридското знаме на ВМОРО

Клио (Клия) Николова Самарджиева, по съпруг Бобева, е българска учителка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Клио Самарджиева е родена в 1880 година в западномакедонския български град Охрид.[1] В 1897 година завършва трети клас в Битолското българско девическо училище и става учителка в забавачницата във Вароша в родния си град, където работи до 1898 година.[1] В 1899 - 1900 година е учителка в Баница, Леринско.[1] Влиза в женската организация на ВМОРО в Охрид - така нареченото Неделно училище.[2] След заминаването на ръководителката Славка Чакърова за Скопие в 1900 година, начело на организацията застават Василка Размова, председателката на неделното училище, и Поликсена Мосинова, а Самарджиева е първата им помощница. Учителките организират болница за ранени и болни четници в двуетажната къща на семейство Андроник Скопакови, бивша митрополия през време на митрополит Синесий.[3] Мосинова, Размова, Самарджиева и Константина Бояджиева изработват охридското бойно знаме на ВМОРО, на което млада жена и лъв стъпил върху османския флаг държат български трикольор с надпис „Свобода или смърт“.

Владиката Методий Охридски като научава за наличието на революционна женска организация, в 1900 година изпраща Мосинова за учителка в Пехчево, а Самарджиева във Вевчани,[4] където тя остава до 1902 година.[1]

По подозрение в революционна дейност, в къщата на Самарджиева в 1906 година е направен обиск, при който е открита пушка. Самарджиева е арестувана от властите, осъдена на една година и затворена в Битолския затвор.[5][1][6] В 1907 година успява да избяга от затвора и с помощта на революционната организация бяга в Свободна България,[7] където в 1911 година завършва ръкоделното училище. Развива активна обществена дейност – член е на Комитета за издигане на паметник на Климент Охридски в София (1935), на Охридското женско благотворително дружество „Св. Климент“, на Съюза на Македонските културно-просветни дружества.[1] В 1943 година е наградена с Дамски кръст, трета степен с корона.[1]

Умира в София в 1957 година.[1]

Неизползвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Белѣжити българки отъ Македония // Женски гласъ 5. 1 февруари 1943.
  • Карчев, Петър. Жени героини в културно-просветните и революционните движения в Охрид и Охридско // Илинден-Преображение 1903. София, 1968. с. 286 – 296.
  1. а б в г д е ж з Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 116.
  2. Veskovic-Vangeli, Vera. Bojadjieva Nasteva-Rusinska, Kostadina (1880 - 1932) in: De Haan Francisca, Krasimira Daskalova, Anna Loutfi, eds. Biographical Dictionary of Women's Movements and Feminisms in Central, Eastern, and South Eastern Europe: 19th and 20th Centuries. Budapest, New York, Central European University Press, 2006. ISBN 978-963-7326-39-4. с. 67.
  3. Църнушанов, Коста. Ролята на българката в македонското освободително движение // Македонски преглед 3. 1995. с. 115 - 148. Посетен на 8 юни 2016.
  4. Русински, Никола П. Принос към историята на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (градивен период) за времето 1900-1903 год. Посетен на 8 юни 2016.
  5. Фељтон „Илинденски сведоштва“: Флора Костова Лештарева од гр. Охрид (11) // Вечер, 19/02/2018. Посетен на 17 юни 2021 г. (на македонска литературна норма)
  6. Радев, Симеон. Ранни спомени. София, Български писател, 1969. с. 165.
  7. Бошнакова, М. Документи на окръжни комитети на Вътрешната македоно-одринскареволюционна организация (1903 – 1912 г.), съхранявани в Български исторически архив при Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ // Известия на държавните архиви 82. 2001. с. 169.