Скопакова къща
| Скопакова къща Скопакова куќа | |
.JPG) Източната фасада | |
 Местоположение в Охрид | |
| Вид | къща |
|---|---|
| Местоположение | Охрид, Северна Македония |
| Стил | възрожденски |
| Изграждане | II половина на XVIII век/2010 г. |
| Етажи | 2 |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | възстановена |
| Скопакова къща в Общомедия | |
Скопаковата къща (на македонска литературна норма: Скопакова куќа) е възрожденска къща в град Охрид, Северна Македония. Сградата е обявена за значимо културно наследство на Република Македония.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Къщата е разположена във Вароша, на улица „Цар Самуил“ № 40. Част е от комплекса болнички къщи и е точно срещу „Света Богородица Болничка“. Изградена е във втората половина на XVIII век. Принадлежала е на семейство Скопаковци. Поп Никола Скопаков се споменава като виден охридски гражданин около 1750 година. В XIX век собственици на къщата са видните охридски просветни дейци Яким и Миле Скопакови, учителката Елена Скопакова, чийто съпруг Коста Дедов (Косте Дедо) имал чехларска работилница в приземието. Приземието функционира като чехларска работилница до Втората световна война, когато е превърнато в кухня с трапезария.[1]
При митрополит Синесий Охридски (1890 - 1891) сградата е митрополитско седалище. По-късно женското учителско дружество „Успение Богородично“ организира в къщата болница за ранени и болни български четници.[2][3]
Поради невъзможност да се поддържа паянтовата конструкция, в 2009 година къщата е разрушена и обновена идентично фасадно със съвременни материали.[1]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Къщата е имала каменно приземие и два етажа с паянтова конструкция. На първия етаж има приемна стая, по-рано зимна кухня, а на втория има жилищни помещения. Вторият етаж е еркерно издаден, подпрян с коси дървени греди. Покривът е бил с дървена конструкция и със стари турски керемиди. Къщата е отличен пример за максимално използване на ограниченото порстранство.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Куќа на ул. Цар Самуил бр.40 // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2016-03-20. Посетен на 31 август 2017.
- ↑ Църнушанов, Коста. Ролята на българката в македонското освободително движение // Македонски преглед 3. 1995. с. 115 - 148. Посетен на 8 юни 2016.
- ↑ Илинден-Преображение 1903. София, Български писател, 1968. с. 291.
