Скопакова къща

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Скопакова къща
Скопакова куќа
Източната фасада
Източната фасада
Ohrid OSM.svg
41.1124° с. ш. 20.7973° и. д.
Местоположение в Охрид
Вид къща
Местоположение Охрид, Република Македония
Стил възрожденски
Изграждане II половина на XVIII век/2010 г.
Етажи 2
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние възстановена
Скопакова къща в Общомедия

Скопаковата къща (на македонска литературна норма: Скопакова куќа) е възрожденска къща в град Охрид, Република Македония. Сградата е обявена за значимо културно наследство на Република Македония.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Къщата е разположена във Вароша, на улица „Цар Самуил“ № 40. Част е от комплекса болнички къщи и е точно срещу „Света Богородица Болничка“. Изградена е във втората половина на XVIII век. Принадлежала е на семейство Скопаковци. Поп Никола Скопаков се споменава като виден охридски гражданин около 1750 година. В XIX година собственици на къщата са видните охридски просветни дейци Яким и Миле Скопакови, учителката Елена Скопакова, чийто съпруг Коста Дедов (Косте Дедо) имал чехларска работилница в приземието. Приземието функционира като чехларска работилница до Втората световна война, когато е превърнато в кухня с трапезария.[1]

При митрополит Синесий Охридски (1890 - 1891) сградата е митрополитско седалище. По-късно женското учителско дружество „Успение Богородично“ организира в къщата болница за ранени и болни български четници.[2][3]

Поради невъзможност да се поддържа паянтовата конструкция, в 2009 година къщата е разрушена и обновена идентично фасадно със съвременни материали.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Къщата е имала каменно приземие и два етажа с паянтова конструкция. На първия етаж има приемна стая, по-рано зимна кухня, а на втория има жилищни помещения. Вторият етаж е еркерно издаден, подпрян с коси дървени греди. Покривът е бил с дървена конструкция и със стари турски керемиди. Къщата е отличен пример за максимално използване на ограниченото порстранство.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Куќа на ул.Цар Самуил бр.40. // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 31 август 2017.
  2. Църнушанов, Коста. Ролята на българката в македонското освободително движение. // Македонски преглед 3. 1995. с. 115 - 148. Посетен на 8 юни 2016.
  3. Илинден-Преображение 1903. София, Български писател, 1968. с. 291.
     Портал „Македония“         Портал „Македония