Славка Пушкарова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Славка Пушкарова
българска учителка и революционерка
Милан Матов, Владимир Асенков, Славка Пушкарова
Милан Матов, Владимир Асенков, Славка Пушкарова

Родена
Починала
1956 г. (77 г.)

Образование Солунска българска девическа гимназия
Семейство
Баща Георги Чакъров

Славка Чакърова-Пушкарова е българска учителка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Славка Чакърова е родена през 1879 година[1] в град Струга в семейството на възрожденеца Георги Чакъров и Агния Чакърова. Братята ѝ Александър и Станислав също са революционери, а сестра ѝ Анастасия Узунова е майка на друг деец на ВМОРО Христо Узунов. Славка завършва българската девическа гимназия в Солун в 1895 година[2] и след това започва да учителства в Струга. Там създава женско дружество „Светлина" заедно с Костадина Хаджова, сестра си, Царева Гълъбова и други. Славка Чакърова ушива знамето на първата чета от околията. Знамето е направено от черно кадифе от едната страна и червен атлаз от другата. Две години по-късно прави друго знаме с лъв и мома във вериги и разплетени коси. Това знаме се вее в четата на Милан Матов, а днес е положено във Военно-историческия музей.

Извезаното от охридските учителки въстаническо знаме, на което е изобразена девойка с българското знаме
Четата на войводата Петър Чаулев с извезаното от охридските учителки въстаническо знаме
Родната къща на Славка Чакърова в Струга и майка ѝ Агния Чакърова

По-късно Славка Чакърова заминава да учителства в Охрид. Там около нея се събира голяма група жени революционерки: Василка Размова, Поликсена Мосинова, Константина Бояджиева, Клио Самарджиева, Атина Шахова, Аспасия Каневчева, Фания Шулева, Флора Лещарова. След Охрид Славка заминава за Скопие, където учителства четири години и продължава революционната си дейност. Там тя среща бъдещия си съпруг Никола Пушкаров, брата на Тодор Каблешков, Стоян и други. Става секретарка на местния революционен комитет. Тук отново около нея се събират революционерки като Люба Кюпева от Велес, Янка Каневчева от Охрид и Амалия Примджанова, все бъдещи съпруги на видни дейци на ВМОРО.[3] С наближаването на датата за Илинденско-Преображенското въстание Славка и групата около нея организират набиране на парични средства за оръжие. След избухването на въстанието тя става заместник на мъжа си, който заминава за България, за да поведе чета.

След разгрома на въстанието тя се опитва да се върне в Струга минавайки през Солун, като пренася със себе си патрони и оръжие. На солунската гара е претърсена и арестувана. Изправена пред съд, но след протести в България освободена и екстрадирана там.[4]

През 1906 г. сключва брак с Никола Пушкаров.

Умира в София.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Матов, Христо Миланов. Мълчаливецът от Струга: Очерк за живота и делото на македонския революционер Христо Матов. София, Издание на ВМРО-СМД, 1993. с. 80.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 159.
  3. 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 44. ISBN 954-8187-10-8
  4. Църнушанов, Коста. Ролята на българката в македонското освободително движение. // Македонски преглед 3. 1995. с. 115 - 148. Посетен на 8 юни 2016.
  5. Парцел 28. // София помни. Посетен на 11 януари 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония