Аспасия Каневчева
| Аспасия Каневчева | |
| българска учителка и революционерка | |
| Родена | |
|---|---|
Аспасия Хр. Мишева-Каневчева е българска просветна деятелка и революционерка от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Аспасия Каневчева е българска учителка в Охрид.[1] Тя е в ръководството на женската огранизация на ВМОРО в града заедно със Славка Чакърова, Василка Размова, Поликсена Мосинова, Костадина Бояджиева, Клио Самарджиева, Костадина Настева и други.[2][3] Една от големите акции на тези учителки в периода 1899 – 1900 година е пренасянето на оръжие за четите: използвайки сватбата на сестрата на Славка Чакърова, Елисавета, в Струга, поканените сватбарки нареждат пушки и патрони на дъното на няколко лодки, превозват ги по Охридското езеро и ги складират пътьом в манастира „Пречиста“.[2]
По време на Илинденското въстание участва заедно с други учителки в създаването на тайна болница в Охрид, в която лекуват ранени и болни четници и техните семейства, за които се грижат денонощно. Разкрити са, арестувани и подложени на тежки разпити в полицията да издадат революционния комитет. Отричайки всякаква връзка с него, те наблягат на човеколюбивите си мотиви и каймакаминът Мехди бей, албанец, приема обяснението им и дори поема снабдяването с мляко и хляб.[1][3]
Съпруга е на Анастас Каневчев.[4]
По-късно като пенсионерка е близка с Никола Киров и участва в създадено от него македонско дружество в България като секретар-касиерка, а председател е Апостол Дошлаков.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Майски, Н. К. Мехди бей и охридската болница // Илюстрация Илиндень VIII (Kнига 3-4 (73-74)). март-април 1936. с. 13-14.
- ↑ а б Бошнакова, Милкана. Македонските следовници на Райна княгиня или историята на стружкото бойно знаме от 1903 г. // Библиотека 6 (XXII (LXI)). Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий", 2015. с. 276.
- ↑ а б Жените в Охрид // Жените и ВМРО. Посетен на 20 юли 2022.
- ↑ Архиви на невидливите. Скопје, 2021. с. 128.
- ↑ Стојчовски, Благој. Никола Киров Мајски. Мисла, 1990. с. 162, 322.
