Поликсена Попантова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Поликсена Попантова
българска учителка и революционерка
Поликсена Попантова и съпругът ѝ Тодор Попантов
Поликсена Попантова и съпругът ѝ Тодор Попантов

Родена

Образование Солунска българска девическа гимназия
Извезаното от охридските учителки въстаническо знаме, на което е изобразена девойка с българското знаме
Четата на войводата Петър Чаулев с извезаното от охридските учителки въстаническо знаме

Поликсена Мосинова, по съпруг Попантова, е българска учителка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Поликсена Мосинова е родена в западномакедонския град Охрид, тогава в Османската империя. В 1898 година завършва с VIII випуск Солунската българска девическа гимназия.[1] Работи като учителка в родния си град и участва в организирането на забавачница във Варош.[2] Влиза в женската организация на ВМОРО в Охрид - така нареченото Неделно училище. След заминаването на ръководителката Славка Чакърова за Скопие в 1900 година, начело на организацията застават Василка Размова, председателката на неделното училище, и Поликсена Мосинова. Учителките организират болница за ранени и болни четници в двуетажната къща на семейство Андроник Скопакови, бивша митрополия през време на митрополит Синесий.[3] Мосинова, Размова, Клио Самарджиева и Константина Бояджиева изработват охридското бойно знаме на ВМОРО, на което млада жена и лъв стъпил върху османския флаг държат български трикольор с надпис „Свобода или смърт“.

Владиката Методий Охридски като научава за наличието на революционна женска организация изпраща Мосинова за учителка в Пехчево, а Самарджиева във Вевчани.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 161.
  2. Илинден-Преображение 1903. София, Български писател, 1968. с. 191.
  3. Църнушанов, Коста. Ролята на българката в македонското освободително движение. // Македонски преглед 3. 1995. с. 115 - 148. Посетен на 8 юни 2016.
  4. Русински, Никола П. Принос към историята на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (градивен период) за времето 1900-1903 год.. Посетен на 4 октомври 2014.
     Портал „Македония“         Портал „Македония