Костадина Хаджова
| Костадина Хаджова | |
| български революционерка | |
| Родена | |
|---|---|
Костадина (Коца) А. Хаджова е български революционерка, стружка деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Костадина Хаджова е родена в град Струга, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО. Служи като организаторка.[1] В Струга заедно със Славка Пушкарова, Царева Гълъбова и други създава женското дружество „Светлина". За нея Милан Матов пише:
| „ | Тя бе една рядко предана учителка... Десетници ѝ бяха Доля Бамбалова, Фания Бендова, Пара Пацулова, Мара Мечкарова, Мара Китанова.. На самия ден Илиден и двата дни след него целият град беше затворен и стружани и стружанки прибрани в къщите си поради пълните с башибозук и войска улици гледаха и слушаха голямото сражение отсам реката, в село Ташморунище. Жените от горните групи носеха непрестанно колани с патро, по два, даже по три пъти на ден до село Мороища като си пробиваха път през улиците, Морищкия мост, през редиците на аскера и башибозука, които непрестанно мъкнеха ранени. Това бе истинска решителност и дързост...[2] | “ |
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Матей Хаджов | Гьоре Хаджов | Анастас Хаджов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър С. Хаджов | Вангел Хаджов | Панайот Хаджов | Деспа Кочова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Антиноген Хаджов (1874 - 1912) | Климент Хаджов (1878 - 1948) | Златка Ляпчева | Иван Хаджов (1885 - 1956) | Костадина А. Хаджова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Вяра Кръстева | Преслав Хаджов | Благой Хаджов | Георги Хаджов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андрей Хаджов | Климент Хаджов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 38.
- ↑ Църнушанов, Коста. „Моята дейност бе за други, не за мене...“, ЦДА, ф. 2069к, оп.1., а.е. 126, л. 57 - 58
