Иван Хаджов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Хаджов
български езиковед
Роден
Починал
27 октомври 1956 г. (71 г.)
Научна дейност
Област Лингвистика
Образование Софийски университет

Иван Панайотов Хаджов с псевдоним Редник е български литературен историк и езиковед.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1885 г. в големия македонски град Струга, днес в границите на Република Македония. През 1907 г. завършва славянска филология в Софийския университет и специализира в Германия и Австро-Унгария. Учител е в Копривщица, Пазарджик и София (1911 – 1912 и 1925 – 1942). През 1911 г. Хаджов е част от колектива на първия български „Правописен и правоговорен речник“, съавтор е и на „Правописен и правоговорен наръчник“, издаден през 1945 г. след правописната реформа. Пръв председател е на Дружеството на филолозите слависти в България. Пише по проблеми на българския език, както и в областта на литературната история – предимно творчеството на Христо Ботев („Развой на една идея в поезията на Ботева“, 1915; „Образът на хайдутина у Ботева и Раковски“, 1935; „Стихотворенията на Ботева. Том 1 Поправки и преработки“, 1947). През 1931 г. под псевдонима Veritas издава книгата „Македония под иго“[1], а в 1944 г. – „Братя Константин и Димитър Миладинови“.[2]

След Първата световна война активно участва в дейността на Съюза на македонските емигрантски организации в България. През 1928 г. след убийството на Александър Протогеров е за кратко в редакцията на вестник „Македония“ заедно с Данаил Крапчев, Георги Кондов и Петър Мърмев[3]. През септември 1934 г. като представител на Стружкото македонско братство подписва протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат[4].

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година се противопоставя на започнатата от новата власт политика на македонизация в Пиринска Македония.[5]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 108.
  2. Енциклопедия България, том 7, София, Издателство на БАН, 1996, стр. 241.
  3. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 209.
  4. Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр. 755.
  5. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 386.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония