Иван Хаджов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Хаджов
български литературен историк и езиковед
Ivan Hadzhov.jpg
Роден
Починал

Образование Загребски университет

Иван Панайотов (Панталеев) Хаджов с псевдоним Редник е български литературен историк и езиковед.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1885 година в големия македонски град Струга, днес в границите на Северна Македония. През 1907 година завършва славянска филология в Загребския университет[1] и специализира в Германия и Австро-Унгария. Работи като учител в Копривщица, Пазарджик и София (1911 – 1912 и 1925 – 1942). През 1911 година Хаджов е част от колектива на първия български „Правописен и правоговорен речник“, съавтор е и на „Правописен и правоговорен наръчник“, издаден през 1945 година след правописната реформа от същата година. Пръв председател е на Дружеството на филолозите слависти в България (1938 - 1943). Пише по проблеми на българския език, както и в областта на литературната история – предимно творчеството на Христо Ботев („Развой на една идея в поезията на Ботева“, 1915; „Образът на хайдутина у Ботева и Раковски“, 1935; „Стихотворенията на Ботева. Том 1 Поправки и преработки“, 1947). През 1931 г. под псевдонима Veritas издава книгата „Македония под иго“[2], а в 1944 г. – „Братя Константин и Димитър Миладинови“.[3]

След Първата световна война активно участва в дейността на Съюза на македонските емигрантски организации в България. Активист е на Стружкото благотворително братство.[4] В 1928 година е избран в Националния комитет на македонските братства.[5] В същата 1928 година след убийството на Александър Протогеров е за кратко в редакцията на вестник „Македония“ заедно с Данаил Крапчев, Георги Кондов и Петър Мърмев.[6] През септември 1934 г. като представител (и дългогодишен председател[7]) на Стружкото благотворително братство подписва протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат.[8]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година се противопоставя на започнатата от новата власт политика на македонизация в Пиринска Македония.[9] След като в 1948 година изнася две беседи в клуба на опозиционната БСДП на тема „Съществува ли македонска нация“, той е затворен в концлагераКуциян“, където го държат почти една година, но излиза „по-силен отвсякога“.[10]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  2. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 108.
  3. Енциклопедия България, том 7, София, Издателство на БАН, 1996, стр. 241.
  4. Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 48.
  5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 469.
  6. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 209.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 496.
  8. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 755.
  9. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 386.
  10. Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2007. ISBN 978-954-523-093-6. с. 350.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония