Сотир Нанев
| Сотир Нанев | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Софийски университет |
| Подпис | .svg) |
| Сотир Нанев в Общомедия | |
Сотир Томов Нанев е български военен, офицер и писател от Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1895 г. в Прилеп, тогава в Османската империя. Нанев напуска Македония още като юноша в 1910 година, след насилията, съпровождащи обезоръжителната акция на младотурския режим, и се установява в София.[1] Участва в Първата световна война като запасен подпоручик в 18-ти артилерийски полк.[2] След войните се включва в редиците на македонското движение, където гравитира около привържениците на Иван Михайлов.[3] Завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и става адвокат.[4] След разгрома на левицата във ВМРО в Горноджумайските събития в 1924 година, Нанев влиза в редакцията на „Илинден“.[5] Член е на Националния комитет на Македонските братства и Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България[6]. Участва в подписването на Софийската декларация между Усташа и Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации.[7] Работил е като инспектор в Българска земеделска банка и като директор на Собственишка кооперативна банка.
Сотир Нанев е един от първите български офицери, които влизат в Македония при установяването на българското управление в областта.[8] Посещението се извършва между 10 и 19 април 1941 година, преди българските войски да навлязат в региона.[9] През 1943 година е назначен за областен директор на Битоля. През есента на 1944 година Нанев участва в опита за прогласяване на Независима Република Македония.[10] При отстъплението на германските войски от Гърция Сотир Нанев освобождава задържаните в затвора на Битоля партизани, поради което получава смъртна присъда от генералния щаб на Германия.[11] С помощта на македонските партизани се завръща със семейството си в София на 2 октомври 1944 година. Ден по-късно – на 3 октомври – е извикан за справка от новите власти и изчезва безследно от дома си.[12]
Погребан е в Централните софийски гробища.[13]
Оставя спомени – автор е на книгата „Възкресение – Македония 1941“.[14]
Издания на „Възкресение – Македония 1941“
[редактиране | редактиране на кода]- 1942 – София: "Т. Ф. Чипев";
- 2003 – София: ИК "Труд", ISBN 9545283361;
- 2020 – Плевен: "Еделвайс", ISBN 978-619-7186-28-4;
- 2021 – София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", ISBN 978-954-07-5164-1.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Наневъ, Сотиръ. Възкресение - Македония 1941. София, Т. Ф. Чипевъ, Книпеграфъ, 1942.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Нанев, Сотир. Възкресение - Македония 1941. София, Издателска къща „Труд“, 2006. с. 48.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 90.
- ↑ Малковски, Георги. Профашистичките и колаборационистичките организации и групи во Македонија 1941-1944 година. Скопjе, Институт за национална историjа, 1995. с. 71.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 545.
- ↑ Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 371., архив на оригинала от 7 март 2016, https://web.archive.org/web/20160307222511/http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/tom_1.pdf, посетен на 7 юли 2013
- ↑ Сотир Нанев от Прилеп, Вардарска Македония - "Възкресение – Македония 1941", София, 1942 година
- ↑ Begić, Miron Krešimir. Ustaški pokret 1929-1941: pregled njegove poviesti. Buenos Aires, Naklada Smotre "Ustaša", 1986. с. 151..
- ↑ Янев, Иван. Външната политика на България през Втората световна война в българската историческа литература 1938-1944 г. Литернет, 2006. с. 113.
- ↑ Нанев, Сотир. Възкресение - Македония 1941. София, Издателска къща „Труд“, 2006. с. 5.
- ↑ Стојчев, Ванче. Бугарскиот окупациски систем во Македонија 1941-1944. Скопје, „Григор Прличев“, 1996. с. 118.
- ↑ Нанев, Сотир. "Възкресение – Македония 1941". София, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2021. ISBN 978-954-07-5164-1. с. 82.
- ↑ Бизнесът не е само лустро и красота // Дневник, 1 март 2003. Посетен на 8 юни 2017.
- ↑ Парцел 2 // София помни. Посетен на 2022-09-08.
- ↑ Наневъ, Сотиръ. Възкресение - Македония 1941. София, Т. Ф. Чипевъ, Книпеграфъ, 1942.
| Христо Миладинов | → | областен управител на Битоля (21 октомври 1943 – септември 1944) |
→ | последен |
- Родени в Прилеп
- Български офицери от Македония
- Български писатели от Македония
- Български поручици
- Дейци на ВМРО
- Жертви на комунистическия режим в България
- Дейци на Илинденската организация
- Български общественици от Македония
- Областни управители в България
- Дейци на Македонските братства
- Михайловисти
- Безследно изчезнали
- Български имигранти от Македония в София
- Починали в София
- Български военни дейци от Първата световна война
- Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет
- Български адвокати
- Български юристи от Македония