Христо Миладинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Миладинов
български общественик
Роден
Починал
1944 г. (45 г.)
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Христо Георгиев Миладинов е български юрист и общественик, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Миладинов е роден в 1899 година в Струга и принадлежи към големия род Миладинови.[2][1] Учи в третокласното училище „Братя Миладинови“ в Струга, а след това в Солунската българска мъжка гимназия под настойничеството на Царевна Миладинова. След Междусъюзническата война през юни 1913 година е принуден да напусне Солун и продължава образованието си в Битоля. В края на октомври 1916 година се установява в София с вуйчо си Георги Апостолов Чакъров. Завършва полукласическия отдел на Първа мъжка гимназия, а след това право в Софийския университет под настойничеството на Никола Попалексиев.[1]

След завършването си работи като адвокат.[1]

В София още като студент участва в обществения живот на македонската емиграция и е избиран на ръководни длъжности в организациите ѝ. В 1922 година е подпредседател на Македонския младежки сговор и деловодител на Съюза на Илинденските организации. В 1923 – 1943 година е подпредседател и председател на Стружкото благотворително братство „Братя Миладинови“, в 1926 година става член на Македонската младежка организация „Пейо Яворов“.[1] В 1940 година е член на Временната комисия, управляваща Македонските благотворителни братства,[1] а от 9 май 1942 година е избран за секретар на Съюза на македонските емигрантски организации.[3]

Присъединява се към ВМРО и в 1926 година е назначен за главен разузнавач в Стружка околия на Разузнавателната организация на ВМРО.[4]

След разгрома на Югославия през април 1941 година и присъединяването към България на по-голямата част от Вардарска Македония, Миладинов е изпратен от генерал Коста Николов, председател на Съюза на македонските братства, на обиколка в Македония и посещава Скопие, Велес, Куманово, Свети Никола, Прилеп, Битоля, Охрид, Кратово, Крива паланка, Ресен и Струга.[5] На 14 октомври 1942 година Христо Миладинов е назначен за помощник-областен управител в Битоля,[5] а на 28 май 1943 година - за областен управител (директор).[5][2] Близък негов сътрудник в Битоля е Георги Попхристов.[6] На 21 октомври 1943 година е назначен за областен управител на новосъздадената Горноджумайска област. Подава оставка на 7 август 1944 година.[7] За дейността си в Горна Джумая е удостоен със званието почетен гражданин на Благоевград.[7]

Убит е от комунистическите власти в София в края на 1944 година.[2][8]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Миладинов
(1783 — 1830)
 
Султана Миладиновa
(ок. 1785 — 1860)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Митра Миладинова
 
Димитър Миладинов
(1810 — 1862)
 
Константин Миладинов
(1830 — 1862)
 
Никола Миладинов
 
Наум Миладинов
(1817 — 1897)
 
Кръста Миладинова
 
Поп Янче
 
Георги Миладинов
 
Христо Миладинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кузман Шапкарев (1834 — 1909)
 
Елисавета Шапкарева (1846 — 1870)
 
Царевна Миладинова (1856 — 1934)
 
Никола Алексиев
(1851 — 1941)
 
Милица Икономова
(1846/47 — ?)
 
Георги Икономов
(1836/37 — ?)
 
Еленка Миладинова
 
Ангел войвода
 
Дионисий Попянчев
(1870 — 1940)
 
Атанас Миладинов
 
Георги Миладинов
 
Боянка Миладинова
(1873 — 1974)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владислав Алексиев (1884 — 1962)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ана Миладинова (? — 1928)
 
Зафир Миладинов
 
Христо Миладинов
(1899 — 1944)
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е Миладинова-Василева, Елисавета. Христо Миладинов и Македония, в: Националното обединение на България (1940 - 1944), Сборник доклади от Националната научна конференция, Благоевгра, 14 15 април 2011. София, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 481.
  2. ↑ а б в Парцел 13. // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
  3. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 288.
  4. ↑ Попхристов, Георги. Революционната борба в Битолския окръг. Посетен на 8 януари 2016.
  5. ↑ а б в Миладинова-Василева, Елисавета. Христо Миладинов и Македония, в: Националното обединение на България (1940 - 1944), Сборник доклади от Националната научна конференция, Благоевгра, 14 15 април 2011. София, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 482.
  6. ↑ Кочанковски, Jован, Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945), том 1: 1941-1943, с. 612.
  7. ↑ а б Миладинова-Василева, Елисавета. Христо Миладинов и Македония, в: Националното обединение на България (1940 - 1944), Сборник доклади от Националната научна конференция, Благоевгра, 14 15 април 2011. София, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 483.
  8. ↑ Петко Огойски, Записки за българските страдания 1944-1989 г., книга 1, ISBN 9789548604833, 2007,стр. 445.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Христо_Миладинов&oldid=9532783“.