Христо Миладинов
| Христо Миладинов | |
|---|---|
| български общественик | |
 | |
| Роден |
1899 година
|
| Починал | 1944 година
|
| Учил в | Софийски университет |
| Христо Миладинов в Общомедия | |
Христо Георгиев Миладинов е български юрист и общественик, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Христо Миладинов е роден в 1899 година в Струга и принадлежи към големия род Миладинови.[2][1] Учи в третокласното училище „Братя Миладинови“ в Струга, а след това в Солунската българска мъжка гимназия под настойничеството на Царевна Миладинова. След Междусъюзническата война през юни 1913 година е принуден да напусне Солун и продължава образованието си в Битоля. В края на октомври 1916 година се установява в София с вуйчо си Георги Апостолов Чакъров. Завършва полукласическия отдел на Първа мъжка гимназия, а след това право в Софийския университет под настойничеството на Никола Попалексиев.[1]
След завършването си работи като адвокат.[1]
В София още като студент участва в обществения живот на македонската емиграция и е избиран на ръководни длъжности в организациите ѝ. В 1922 година е подпредседател на Македонския младежки сговор и деловодител на Съюза на Илинденските организации. В 1923 – 1943 година е подпредседател и председател на Стружкото благотворително братство „Братя Миладинови“, в 1926 година става член на Македонската младежка организация „Пейо Яворов“.[1] В 1940 година е член на Временната комисия, управляваща Македонските благотворителни братства,[1] а от 9 май 1942 година е избран за секретар на Съюза на македонските емигрантски организации.[3]
Присъединява се към ВМРО и в 1926 година е назначен за главен разузнавач в Стружка околия на Разузнавателната организация на ВМРО.[4]
След разгрома на Югославия през април 1941 година и присъединяването към България на по-голямата част от Вардарска Македония, Миладинов е изпратен от генерал Коста Николов, председател на Съюза на македонските братства, на обиколка в Македония и посещава Скопие, Велес, Куманово, Свети Никола, Прилеп, Битоля, Охрид, Кратово, Крива паланка, Ресен и Струга.[5] На 14 октомври 1942 година Христо Миладинов е назначен за помощник-областен управител в Битоля,[5] а на 28 май 1943 година - за областен управител (директор).[5][2] Близък негов сътрудник в Битоля е Георги Попхристов.[6] На 21 октомври 1943 година е назначен за областен управител на новосъздадената Горноджумайска област. Подава оставка на 7 август 1944 година.[7] За дейността си в Горна Джумая е удостоен със званието почетен гражданин на Благоевград.[7]
Убит е от комунистическите власти в София в края на 1944 година.[2][8]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Христо от Кавая | Стойка | Христо Миладинов (1783 — 1830) | Султана Миладиновa (ок. 1785 — 1860) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Каваеви | Митра Наумова Матова (около 1824 — 1894) | Димитър Миладинов (1810 — 1862) | Константин Миладинов (1830 — 1862) | Никола Миладинов | Наум Миладинов (1817 — 1897) | Кръста Миладинова | Поп Янче | Георги Миладинов | Христо Миладинов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кузман Шапкарев (1834 — 1909) | Елисавета Шапкарева (1846 — 1870) | Царевна Миладинова (1856 — 1934) | Никола Алексиев (1851 — 1941) | Милица Икономова (1846/47 — 1894) | Георги Икономов (1836/37 — ?) | Еленка Миладинова | Ангел войвода | Дионисий Попянчев (1870 — 1940) | Анастас Миладинов (? - 1891) | Георги Миладинов | Боянка Миладинова (1873 — 1974) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Владислав Алексиев (1884 — 1962) | Ана Миладинова (? — 1928) | Зафир Миладинов (1864 — 1918) | Иван Миладинов (1867 — 1942) | Христо Миладинов (1899 — 1944) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Миладинова-Василева, Елисавета. Христо Миладинов и Македония, в: Националното обединение на България (1940 - 1944), Сборник доклади от Националната научна конференция, Благоевгра, 14 15 април 2011. София, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 481.
- ↑ а б в Парцел 13. // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 288.
- ↑ Попхристов, Георги. Революционната борба в Битолския окръг. Посетен на 8 януари 2016.
- ↑ а б в Миладинова-Василева, Елисавета. Христо Миладинов и Македония, в: Националното обединение на България (1940 - 1944), Сборник доклади от Националната научна конференция, Благоевгра, 14 15 април 2011. София, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 482.
- ↑ Кочанковски, Jован, Битола и Битолско во Народноослободителната и антифашистичка воjна на Македониjа (1941-1945), том 1: 1941-1943, с. 612.
- ↑ а б Миладинова-Василева, Елисавета. Христо Миладинов и Македония, в: Националното обединение на България (1940 - 1944), Сборник доклади от Националната научна конференция, Благоевгра, 14 15 април 2011. София, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 483.
- ↑ Петко Огойски, Записки за българските страдания 1944-1989 г., книга 1, ISBN 978-954-8604-83-3, 2007,стр. 445.
Портал „- Български революционери от Македония
- Родени в Струга
- Дейци на ВМРО
- Български политици от Македония
- Незавършили ученици в Солунската българска мъжка гимназия
- Възпитаници на Софийския университет
- Български юристи от Македония
- Почетни граждани на Благоевград
- Български адвокати
- Миладинови
- Дейци на Македонските братства
- Областни управители в България
- Български имигранти от Македония в София
- Жертви на комунистическия режим в България