Наум Миладинов
| Наум Миладинов | |
| български фолклорист | |
 | |
| Роден |
1817 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Халкинска семинария |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Константин Миладинов Димитър Миладинов |
Наум Христов Миладинов e български музиковед и фолклорист, брат на Димитър и Константин Миладинов.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Струга, тогава в Османската империя, в семейството на грънчаря Христо Миладинов и неговата съпруга Султана Миладинова. Учи в родния си град, а когато брат му Димитър е поканен да учителства в Охрид го взима със себе си, там Наум е негов ученик.[1]
Придружава брат си и в Драч, където Димитър работи като секретар е една търговска къща; там Наум се научава да свири на цигулка. След това заедно с Димитър завършва Янинската гимназия и работи като негов помощник-учител. От 1841 до 1844 година учи в Семинарията на Халки, където се дипломира в специалност музика и граматика. В 1843 година пише учебник по музика и подготвя една гръцка граматика. След връщането си в Македония се включва в дейността на братята си като ги придружава и им помага при събирането на песните за сборника „Български народни песни“. Събраните от него народни песни са нотирани.
Съпровожда Димитър Миладинов в петмесечната обиколка из македонските села и градове, за да събират помощи за дострояването на българския храм „Свети Стефан“ в Цариград. В спомените си описва различни премеждия. „Най-много ни препятствуваха гръцките владици. Когато ходихме из Дебърското окръжие, намерихме много български книги и ги събрахме. Оттук заминахме за град Кичево“.[1]
След смъртта на трима от братята му – Тане, Матей и Апостол, на него е възложено да остане с майка им и да „управлява“ къщата, така че известно време е встрани от дейността на братята си Димитър и Константин. След арестуването на брат му Димитър Миладинов в Струга (16 февруари 1861) Наум също е застрашен от арест и бяга в Дебър при роднината им Никола Миладинов. След успокояване на обстановката се включва активно в борбата за спасяването на брат си. Заедно с български първенци ходи многократно в Битоля в опити да спомогнат за освобождението му, успява четири пъти да се види с него в тъмницата, но Димитър е закаран в Цариград, където и той, и брат му Константин умират. „От пет-шест души братя дето бехме, ето само аз съм, дето живея свободен живот, но с улавянето ми и аз ще изпия чашата с отрова, която е подготвена от неприятелите на Миладиновата фамилия“, пише той.[2]
След 1878 година се установява в новоосвободеното Княжество България, най-напред в Кюстендил, а после в София. „Само аз бях щастлив да видя една част от отечеството си свободно и да се наслаждавам на свободата му“, пише той в биографията на брататя си.[3] Получава малка народна пенсия.[4]
Наум Миладинов не успява да издаде написаната от него биография на братята си и умира на 24 април 1897 година в София.[4]
Наум Миладинов е женен за Зоица Писинова от Охрид, която се прочува в Струга като народна лечителка. Имат две деца: Еленка и Климент (1865 – 1947).[5] Дъщеря му е женена за хайдутина Ангел войвода.[4] Внуци на Наум Миладинов от сина му са Йорданка Миладинова и Наум, носещ неговото име.[6]
Родословно дърво
[редактиране | редактиране на кода]| Христо от Кавая | Стойка | Христо Миладинов (1783 – 1830) | Султана Миладинова (ок. 1785 – 1860) | Георги Миладинов | Никола Миладинов | поп Иван Миладинов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Каваеви | Митра Матова (около 1824 – 1894) | Димитър Миладинов (1810 – 1862) | Константин Миладинов (1830 – 1862) | Атанас Миладинов | Матей Миладинов | Наум Миладинов (1817 – 1897) | Кръста Миладинова | Поп Янче | Апостол (Нелко) Миладинов | Анастас Миладинов (? – 1891) | Ана Попова (? – 1903) | Георги Янчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Пантелей Миладинов (1849/50 – ?) | Кузман Шапкарев (1834 – 1909) | Елисавета Шапкарева (1846 – 1870) | Царевна Миладинова (1856 – 1934) | Никола Алексиев (1851 – 1941) | Милица Икономова (1846/47 – 1894) | Георги Икономов (1836/37 – ?) | Еленка Миладинова | Ангел войвода | Климент Миладинов (1865 – ?) | Мария Илчева | Дионисий Попянчев (1850 – 1944) | Митра Наумова | Христо Миладинов (? – 1873) | Иван Миладинов (1867 – 1942) | Зафир Миладинов (1864 – 1918) | Ана Миладинова (? – 1928) | Лев Попов (1865 – 1935) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Наум Миладинов (? – 1946) | Владислав Алексиев (1884 – 1962) | Йорданка Миладинова (1900 – ?) | Наум Миладинов (1897 – 1982) | Александра Хаджова | Вангел Миладинов (1871 – 1905) | Боянка Миладинова (1873 – 1974) | Георги Миладинов (1869 – 1903) | Милица Чакърова (1875 – ?) | Васил Миладинов | Елена Миладинова (1906 – след 1992) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Миладинов (1899 – 1944) | Костадинка Миладинова (р. 1940) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Янко Миладинов (р. 1943) | Георги Миладинов (р. 1934) | Милка Миладинова (1930 – 2021) | Елисавета Миладинова (1932 – 2019) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атанас Миладинов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 95.
- ↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 95 – 96.
- ↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 97.
- 1 2 3 Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 34 – 35.
- ↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 116.
- ↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 117 – 218.
