Васил Василев (общественик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Васил Василев.

Васил Василев
български общественик

Роден
1897 г.
Починал
септември 1944 г. (47 г.)
Народен представител в:
XXIII ОНС   
Васил Василев в Общомедия

Васил Иванов Василев е български общественик, деец на македонската емиграция в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Василев е роден през 1897 година в Емборе, тогава в Османската империя. Баща му Иван Василев е виден български просветен деец, попечител на Никола Вапцаров, за времето в което учи във Варна. Завършва българската търговска гимназия в Солун. Работи като банков чиновник и кооперативен деец. Включва се в дейността на легалните македонски организации в България заедно с Кръстьо Велянов, Йордан Чкатров и Симеон Евтимов. Става член на Македонското студентско дружество „Вардар“.[1] Дълги години е председател на македонската младежда организация във Варна. През януари 1923 година е избран за съюзен агитатор на централното ръководство на Македонския младежки културно-просветен съюз, а на следната година - на Съюза на македонските братства.[2]

Васил Василев (първи ред, втори от дясно наляво), запасният полковник Пантофчиев (четвърти), Кръстьо Пинзов (втори ред, от ляво надясно), Димитър Минев (трети ред, първи от ляво надясно) и до него него директорът на девическата гимназия във Варна Стоянов и други македонски дейци пред Паметника на незнайния македонски четник
„Автономна Македония“ и „Мисълта за Македония“, уводни статии във вестник „Мисъл“ на Васил Василев и Сотир Янев

Става член на Масонската ложа „Светлина“. В 1927 година влиза в Националния комитет на македонските братства. След убийството на генерал Александър Протогеров през 1928 година Наум Белев прави опит да го убеди, че македонските братства трябва да излязат с осъдителна резолюция срещу Иван Михайлов. Васил Василев отказва и заедно с Константин Станишев, Велко Думев, М. Димитров застават срещу Георги Кулишев, който подкрепя протогеровистите. Направен е опит да бъде убит с двамата си телохранители на 15 октомври 1929 година[3].

През 1929 година изнася доклад по организационно-бежанската дейност на VII редовен конгрес на съюзната организация. На същия конгрес мандатът му за член на НК е подновен и става политически секретар на съюза.[4] На 16 октомври същата година срещу него е извършен атентат от страна на четирима протогеровисти, като е тежко ранен в лявата ръка и левия крак, но оцелява[5].

Народен представител от Горноджумайско (заедно с Иван Ингилизов и Петър Мърмев) от македонската парламентарна група в ХХІІІ ОНС (1931 - 1934) и неин говорител.[6] Стоян Бояджиев определя в спомените си Васил Василев като „най-добрия оратор“, когото е слушал.[7]

След Деветнадесетомайския преврат от 1934 година е осъден на смърт, по-късно е помилван.[8]

Изгорен е жив от Лев Главинчев след преврата през септември 1944 година.[9] Иван Михайлов пише за него:

Измежду македонската интелигенция в България най-познат на широките емигрантски слоеве и жителите в Петричкия окръг бе и друго чедо на Емборе - Васил Василев. Със стотици лица бе завързал лично познанство при грижите му за масови народни нужди. Много пъти е очаквал по гарите идващи от Гърция бежанци, на които е отправил първите братски думи в свободна България. И е полагал първите грижи за техното подслоняване. Много пъти е говорил пред селяни във връзка с инициативата за техното стопанско възмогване. Много другарски срещи и многолюдни събрания е устройвал всекъде из България където живеят македонски българи[10].

Негов син е журналистът Борислав Василев[11].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 28.
  2. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 45 - 46.
  3. Гаджев, Иван. Иван Михайлов - отвъд легендите, Том I, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2007, стр.137, 138, 372.
  4. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), София, 2006, стр.148, 150, 207, 2014, 218, 220.
  5. Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр.794
  6. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. I. Създаване и дейност на ВМРО в Пиринска Македония (1919-1924), 1. Възобновяване и преобразуване на ВМРО в спомагателна организация. Начални прояви, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.
  7. Бояджиев, Стоян. Македония в моя живот. Спомени. София 2013, с. 88.
  8. Гаджев, Иван. Иван Михайлов - отвъд легендите, Том I, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2007, стр. 235
  9. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 46.
  10. Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр.795-796
  11. Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!, frognews.bg, 1 октомври 2011
     Портал „Македония“         Портал „Македония