Иван Василев (учител)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Василев.
| Иван Василев | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден |
1864 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Иван Василев е български просветен деец от късното Българско възраждане в Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Василев е роден в 1864 година в голямата кайлярска паланка Емборе, тогава в Османската империя, днес Емборио, Гърция. Учи до IV клас в Сливен, България, а по-късно завършва теория и хармония на музиката в Женевската консерватория.[1] Връща се в България, за една година е учител в Жеравна и след това става български учител в Македония - в родното си село, Воден, Солун и Битоля. Води упорита борба за утвърждаване на българската църква и просвета срещу елинизма.
Като учител в Емборе става председател на местния комитет на ВМОРО. Присъства на Смилевския конгрес и когато разбира датата на въстанието, заминава за Битоля.[2]
В 1907 година къщата му в центъра на Емборе е нападната от гръцка андартска чета, но е отблъсната. Василев заминава за Солун, за да направи простъпки пред властите, но там е тежко ранен от гръцки терористи. Опериран е във френската болница в града и като по чудо остава жив. Българският търговски агент Атанас Шопов, който моли Иван Стефанов Гешов да се застъпи пред Екзархията да плати разноските по операцията, го нарича:
| „ | една от най-светлите личности, които неустрашимо се борят от години насам за възтържествуването на нашата кауза в страната.[3] | “ |
Иван Василев учителства до 1910 година в Емборе, където е директор на българските училища. Член е на Съюза на българските конституционни клубове. В 1909 година е избран за подпредседател на Бюрото на Втория конгрес на Съюза.[4]
От 1910 година работи като учител в Битоля. След Междусъюзническата война, когато Вардарска Македония попада в Сърбия, на 26 юли 1913 година Иван Василев е екстерниран в България, тъй като отказва да подпише декларация, че не е българин, а сърбин.[5] Установява се във Варна.[6][7]
Негови синове са общественикът Васил Василев и Динката Василев, изтезаван в Разложко от звенари след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
- ↑ Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 10.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. „Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век“, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 140.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.
- ↑ Македония. История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г., Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 34.
- ↑ Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
- ↑ Пописаков, Аспарух, „От другата страна на медала (Геноцидът над македонските българи в Титова Югославия)“, вестник „Македонска трибуна“, САЩ, 1979 г.)
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 942.
