Иван Василев (учител)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Василев.

Иван Василев
български просветен деец

Роден
1864 г.
Починал

Иван Василев е български просветен деец от късното Българско възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Василев е роден в 1864 година в голямата кайлярска паланка Емборе, тогава в Османската империя, днес Емборио, Гърция. Учи до IV клас в Сливен, България, а по-късно завършва теория и хармония на музиката в Женевската консерватория.[1] Връща се в България, за една година е учител в Жеравна и след това става български учител в Македония - в родното си село, Воден, Солун и Битоля. Води упорита борба за утвърждаване на българската църква и просвета срещу елинизма.

Като учител в Емборе става председател на местния комитет на ВМОРО. Когато разбира датата на въстанието, заминава за Битоля.[2]

В 1907 година къщата му в центъра на Емборе е нападната от гръцка андартска чета, но е отблъсната. Василев заминава за Солун, за да направи простъпки пред властите, но там е тежко ранен от гръцки терористи. Опериран е във френската болница в града и като по чудо остава жив. Българският търговски агент Атанас Шопов, който моли Иван Стефанов Гешов да се застъпи пред Екзархията да плати разноските по операцията, го нарича:

една от най-светлите личности, които неустрашимо се борят от години насам за възтържествуването на нашата кауза в страната.[3]

Иван Василев учителства до 1910 година в Емборе, където е директор на българските училища. Член е на Съюза на българските конституционни клубове. В 1909 година е избран за подпредседател на Бюрото на Втория конгрес на Съюза.[4]

От 1910 година работи като учител в Битоля. След Междусъюзническата война, когато Вардарска Македония попада в Сърбия, на 26 юли 1913 година Иван Василев е екстерниран в България, тъй като отказва да подпише декларация, че не е българин, а сърбин.[5] Установява се във Варна.[6][7]

Негови синове са общественикът Васил Василев и Динката Василев, изтезаван в Разложко от звенари след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  2. Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 10. Посетен на 13 август 2015.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. „Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век“, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 140.
  4. Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.
  5. Македония. История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г., Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 34.
  6. Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
  7. Пописаков, Аспарух, другата страна на медала (Геноцидът над македонските българи в Титова Югославия)“, вестник „Македонска трибуна“, САЩ, 1979 г.)
  8. Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр. 942.
     Портал „Македония“         Портал „Македония