Иван Василев (учител)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Василев.

Иван Василев
български просветен деец

Роден
Починал

Иван Василев Марелов е български просветен деец от късното Българско възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Василев е роден в 1864 година в голямата кайлярска паланка Емборе, тогава в Османската империя, днес Емборио, Гърция. Учи до IV клас в Сливен, България, а по-късно завършва теория и хармония на музиката в Женевската консерватория.[1] Връща се в България, за една година е учител в Жеравна и след това става български учител в Македония - в родното си село, Воден, Солун и Битоля. Води упорита борба за утвърждаване на българската църква и просвета срещу елинизма.

Като учител в Емборе става председател на местния комитет на ВМОРО. Присъства на Смилевския конгрес и когато разбира датата на въстанието, заминава за Битоля.[2]

В 1907 година къщата му в центъра на Емборе е нападната от гръцка андартска чета, но е отблъсната. Василев заминава за Солун, за да направи простъпки пред властите, но там е тежко ранен от гръцки терористи. Опериран е във френската болница в града и като по чудо остава жив. Българският търговски агент Атанас Шопов, който моли Иван Стефанов Гешов да се застъпи пред Екзархията да плати разноските по операцията, го нарича:

една от най-светлите личности, които неустрашимо се борят от години насам за възтържествуването на нашата кауза в страната.[3]

Иван Василев учителства до 1910 година в Емборе, където е директор на българските училища. Член е на Съюза на българските конституционни клубове. В 1909 година е избран за подпредседател на Бюрото на Втория конгрес на Съюза.[4]

От 1910 година работи като учител в Битоля. След Междусъюзническата война, когато Вардарска Македония попада в Сърбия, на 26 юли 1913 година Иван Василев е екстерниран в България, тъй като отказва да подпише декларация, че не е българин, а сърбин.[5] Установява се във Варна.[6][7]

Негови синове са общественикът Васил Василев и Динката Василев, изтезаван в Разложко от звенари след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  2. Симеоновъ, Анастасъ. Мокрени (моето родно село). Варна, Печатница „Войниковъ“, 1931. с. 10.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. „Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век“, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 140.
  4. Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.
  5. Македония. История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г., Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 34.
  6. Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
  7. Пописаков, Аспарух, „От другата страна на медала (Геноцидът над македонските българи в Титова Югославия)“, вестник „Македонска трибуна“, САЩ, 1979 г.)
  8. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 942.
     Портал „Македония“         Портал „Македония