Стоян Бояджиев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за дееца на ВМРО-СМД. За поборника от Априлското въстание вижте Стоян Бояджиев (поборник).
Стоян Бояджиев
български общественик и публицист
Роден
Починал
7 февруари 2003 г. (87 г.)
Учил вУниверситет за национално и световно стопанство

Стоян Георгиев Бояджиев – Вардарски е български общественик, публицист, юрист и председател и почетен председател на ВМРО-СМД.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Бояджиев е роден в София през 1915 година[1] в семейство на бежанци от Долни Порой, Егейска Македония. Спомените на семейството му от Порой и от бежанския живот, последвал началото на Междусъюзническата война, са пресъздадени от сестра му Юлия Попвасилева в книгата „Порой“.[2]

Учи във френско католическо училище в София. Като ученик в последния прогимназиален клас се включва в Македонската младежка организация „П. К. Яворов“.[3] В 1932 година е член-основател на Българския радиосъюз. През същата година конструира късовълнов радиопредавател и заедно с Васил Спространов, Иван Грозев, Марко Манчев и Борис Кротев организира радоипредавания, прекратени от полицията.[4] След Деветнадесетомайския преврат семейството му укрива в дома си в продължение на близо месец дейците на ВМРО Димитър Медаров и Атанас Аргиров, заради което баща му е пребит в полицията, получава парализа на лицевия нерв и е осъден на затвор за укривателство на търсени от властта лица.[5]

Стоян Бояджиев завършва право в Софийски университет и Консулския отдел в Свободния университет (сега УНСС) и през това време участва в основаването на Македонската студентска корпорация „Шар“. През 1940 година издава книгата „Съществува ли македонска нация?“, която е едно от първите издания, изправящи се срещу идеите на македонизма, и което е посрещнато с дипломатически протести от Кралство Югославия - поне оттогава обмисляло замяната на провалящата се насилствена сърбизация на местните българи с тяхната македонизация, а от 1941 година Бояджиев редактира в Скопие вестник „Целокупна България“. По-късно издава също книгите „Македония под сръбско иго, 1913 – 1941“, „90 години погърчване на българите в Егейска Македония“, „Истинският лик на Яне Сандански“, както и множество статии и публикации в пресата, главно във вестник „Македония“. В тях аргументирано доказва българския характер на славянското население в Македония.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Стоян Бояджиев е репресиран, а книгата му „Съществува ли македонска нация?“ е забранена и унищожена като „великобългарска“. В 1945 година е адвокат на 16 български офицери и общественици, включително генерал Иван Маринов, професорите Иван Дуйчев, Димитър Яранов и Веселин Бешевлиев, които са съдени от гръцкото правителство като „военнопресъпници“. В рамките на сформирания Общограждански комитет за подкрепа на обвинените развива активна дейност, но не е допуснат да влезе в Гърция и да участва в процеса.[6][7] Съдебен защитник е и на бивши членове на ВМРО, обвинени във възстановяване на организацията.[8] Няколко пъти лежи в концлагери („Заград“, „Ножарево“, „Белене“) и е осъждан на затвор, а адвокатските му права са отнети (1948).

След демократичните промени от 1989 година участва във възстановяването на ВМРО-СМД в България. Между 1992 – 1995 година е председател на ВМРО-СМД, заменяйки Димитър Гоцев, а след това е почетен председател на организацията до смъртта си[9]. Междувременно ръководи делегации на международни конференции на ОССЕ в Копенхаген (1991), Женева (1992) и Москва (1993)[10].

Умира през 2003 година в София. Почетен член е на Македонския научен институт.[11] Стоян Бояджиев е автор на спомени, публикувани през 2013 година.[12] Посмъртно е награден с медал „100 години Илинденско-Преображенско въстание“.[13]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Стоян Бояджиев (1915 - 2003) // mni.bg. Посетен на 2 ноември 2023.
  2. ↑ Попвасилева, Юлия. Порой, книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1988.
  3. ↑ Бояджиев, Стоян. Македония в моя живот. Спомени. София 2013, с. 14, 16–19.
  4. ↑ Бояджиев, Стоян. Македония в моя живот. Спомени. София 2013, с. 30 – 34.
  5. ↑ Бояджиев, Стоян. Македония в моя живот. Спомени. София 2013, с. 57 – 58.
  6. ↑ Професор Димитър Яранов. Фрагменти от една удивителна биография[неработеща препратка]
  7. ↑ Бояджиев, Стоян. Македония в моя живот. Спомени. София 2013, с. 73 – 77.
  8. ↑ Бояджиев, Стоян. Македония в моя живот. Спомени. София 2013, с. 79 – 81.
  9. ↑ ВЪТРЕШНА МАКЕДОНСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ – СЪЮЗ НА МАКЕДОНСКИТЕ ДРУЖЕСТВА (ВМРО-СМД), архив на оригинала от 8 януари 2011, https://web.archive.org/web/20110108170803/http://www.omda.bg/bulg/news/party/vmro.htm, посетен на 20 февруари 2011 
  10. ↑ Бояджиев, Стоян. Съществува ли македонска нация?
  11. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 270.
  12. ↑ Бояджиев, Стоян. Македония в моя живот. Спомени. Фондация ВМРО, София, 2013, ISBN 978-954-305-355-1.
  13. ↑ Започнаха тържествата за вековния юбилей от Илинденско-Преображенското въстание // dnevnik.bg, 2.8.2003. Посетен на 5.7.2022.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стоян_Бояджиев&oldid=12175560“.