Димитър Яранов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Яранов
български географ
Роден
Починал
14 август 1962 г. (52 г.)
Научна дейност
Област География, геология

Димитър Атанасов Яранов (1909 – 1962) е виден български географ, геоморфолог и тектоник, професор в Софийския университет.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Яранов е роден на 21 октомври 1909 г. в Солун, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Син е на учения и революционер Атанас Яранов. Завършва география през 1933 г. в Софийския университет. От 1933 до 1935 г. специализира в Берлинския университет, където защитава докторат по геотектоника. През 1936 г. е избран за доцент, от 1938 г. е извънреден, а от 1946 г. – редовен професор в катедра Физическа география в Софийския университет. В 1937 г. чете лекции в Сорбоната в Париж, в 1942 г. – Хумболтовия университет в Берлин, а от 1946 до 1948 – в Скопие и участва в геоложки проучвания за хидротехническо строителство. Участва в експедиции в Западна Африка, Сахара, Средиземноморския басейн, Мала Азия и другаде.[1]

През 1942 – 1944 година Димитър Яранов е културен аташе в Берлин, Германия. След Деветосептемврийския преврат е подложен на преследвания.[2]

От 1949 до 1959 г. работи като геолог в проектантска организация към Министерство на електрификацията. Проучва язовирите Искър, Кърджали, Пасарел, каскадата Белмекен-Сестримо и други. От 1959 г. работи в системата на геоложките проучвания, ръководител на секция „Тектоника“ в Научноизследователския геологически институт при Главно управление за геоложки и минни проучвания.[1]

Пише статии в списание „Македонски преглед“, а от началото на 1938 година е секретар на Македонския научен институт. След създаването на Българските акционни комитети във Вардарска Македония през 1940 година Димитър Яранов и Никола Стоянов се срещат с министър-председателя Богдан Филов и обсъждат създалото се положение след разгрома на Кралска Югославия. През 1942 година Димитър Яранов повторно е избран за секретар на МНИ. Яранов е назначен за ръководител на българското представителство в Солун, което има за задача да събира и обобщава етнодемографските статистически данни за региона. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е уволнен от Софийския университет заради „фашистка“ дейност. През 1946 година МНИ публикува крупното изследване „Македония като природно и стопанско цяло“, в което обаче отсъстват понятия като „българско население“, „македонски българи“ и т.н. Според изследователите Георги Даскалов и Александър Гребенаров трудът е дело на Димитър Яранов, който предпочита да остане анонимен заради извършената подмяна в понятията по политически причини[3].

Умира на 14 август 1962 година.

Димитър Яранов е баща на художника Атанас Яранов.[4][5]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Димитър Яранов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Яранов
(1878 — 1964)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Яранов
(1909 — 1962)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Яранов
(1940 — 1988)
 
Христо Яранов
(19430 — 1997)
 
 
Минчо Яранов
(1946 — 2008)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Яранов
(р. 1965)
 
 
 
Ива Яранова
(р. 1975)
 


Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4938 – 4939.
  2. Съдът над историците. Българската историческа наука. Документи и дискусии 1944 – 1950. София, 1995, с. 51, 56, 61 – 62, 84 – 91.
  3. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 261, 281, 291 – 294, 368, 381
  4. Енциклопедия България. Том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996.
  5. Балтаков, Георги. Професор Димитър Яранов - фрагменти от една удивителна биография. // География (1). 2010.
     Портал „Македония“         Портал „Македония