Атанас Яранов (художник)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Яранов.
| Атанас Яранов | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Академия | ВИИИ „Николай Павлович“ |
| Учители | Георги Богданов |
| Направление | декоративно-монументална живопис |
| Награди | Национална награда за живопис „Захари Зограф“ (1985) |
Атанас Димитров Яранов - Шаро е български художник, живописец.[1][2] Яранов е сред най-големите имена в българската пластична култура.[3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Атанас Яранов е роден на 13 юли 1940 година в София в семейството на кукушанина Димитър Яранов. В 1965 година завършва специалност „декоративно-монументална живопис“ във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София при професор Георги Богданов.[1]
Умира на 14 август 1988 година.[1]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Основни теми за Яранов са раждането и смъртта, скръбта и страданието, смирението и покаянието. В ранното си творчество отразява патриархалния бит и колективната общност, която дава опора на човека. В по-късното му творчество отношението на Яранов към темата се променя - ритуалните сцени на колективно-родовото съзнание са представяни като проекция в съвременността и имат екзистенциални измерения. Творчеството на Яранов е експресивно и има подчертано индивидуален стил, както и философски обобщения.[3]
Творби на Яранов са притежание на Националната художествена галерия в София и на много други музеи в страната.[1]
- „Жени с коне“ (1971)
- „Емиграция“ (1978)
- „Оброк“ (1983)
- „Балада“ (1986)
- „Птиците“ (1986)
Автор е на мозайката „Театър“ в зала 2 на Националния дворец на културата. Прави множество самостоятелни изложби в България, Братислава, Варшава, Виена, Берлин.[1]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Атанас Яранов е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Димитър Яранов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атанас Яранов (1878 – 1964) | Аспарух Яранов (1882 – след 1943) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Яранов (1909 – 1962) | Димитър Яранов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атанас Яранов (1940 – 1988) | Христо Яранов (1943 – 1997) | Минчо Яранов (1946 – 2008) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Яранов (1964 – 2024) | Ива Яранова (р. 1975) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4938.
- ↑ Яранова, Вяра. Ярановият род // Родознание (1-2). 2012. с. 217-235.
- ↑ а б Ущавалийски, Николай. Изложба „Фамилия Яранови“ // Бюлетин на СБХ (8). 2008. с. 31.
