Направо към съдържанието

Георги Чакъров (възрожденец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Чакъров.

Георги Чакъров
български възрожденец
Роден
1829 г.
Починал
1892 г. (63 г.)
Политика
Депутат
(1877)   
Къщата на Чакърови в Струга и Агния Чакърова

Георги Стефанов Чакъров e български общественик, деец на Българското възраждане в Македония.[1]

Роден е в 1829 година в град Струга. Виден народен деец в българската църковна борба. Сподвижник на Братя Миладинови, с които е арестуван в 1861 година, но е освободен. В 1876 година е избран за български депутат от Охридско в Османския парламент. Баща е на дейците на ВМОРО Александър Чакъров, Станислав Чакъров и Славка Чакърова,[2] както и на Анастасия Чакърова, съпруга на Димитър Узунов и майка на Христо Узунов.[3] След Руско-турската война е член на Охридската българска община.[4] Чакъров е много близък приятел на Григор Пърличев, който при известието за смъртта му възкликва „Бре!... И тази ли планина се повали.“[5]

Чакъров умира в 1892 година на 63-годишна възраст.[6]

Атанас Шопов го описва като

стар, родолюбив българин... человек с дълбоко гръцко образование и начитан...[7] който има своите заслуги пред олтаря на българското възраждание в оная страна... Какъвто портрет, каквато българска картина и да е излязла от петдесет години насам, портрет или картина, които да представляват някой български деятел, нещо из българския живот и история, из църковния български въпрос - всичко Чакъров си е достави и е украсил стените на дома си. Сам Чакъров е живата история на въпроса. Той дълго време е бил член в правителствени учреждения и е давал силна поддръжка на деятелите по въпроса. Турския и гръцкия език знае много добре и е много чел всевъзможни исторически и археологически книги. Турското население го уважава и питае доверие към него, защото е човек, който обича истината. Чакъров е душа човек. Той е имал грамадно състояние, но последните години го е изгубил, вследствие на което се е предал на пиянство.[8]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Чакъров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Апостол К. Матов
 
Петра Матова
 
Георги Чакъров
(1829 – 1892)
 
Агния
Сапунджиева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Чакъров
 
 
 
 
 
Апостол Н. Чакъров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Узунов
(1842 – 1887)
 
Анастасия Узунова
(1862 – 1948)
 
Александър Чакъров
(1869 – 1910)
 
Славка Пушкарова
(1879 – 1956)
 
Никола Пушкаров
(1874 – 1943)
 
Станислав Чакъров
(1884 – ?)
 
Иван Чакъров
 
Кръсто Чакъров
(1841 – ?)
 
Наум Чакъров
(1869 – 1903)
 
Георги Чакъров
(1871 – 1947)
 
Милица Миладинова
(1875 – ?)
 
Георги Миладинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Перикъл Дудулов
(около 1869 – ?)
 
Аспасия Дудулова
 
 
  1. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. V (от фонд № 290 до фонд № 380). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 198 - 199.
  2. Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 35.
  3. Радев, Симеон. Ранни спомени, Български писател, София, 1969, стр. 162.
  4. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 642.
  5. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 19.
  6. Радев, Симеон. Ранни спомени, Български писател, София, 1969, стр. 322.
  7. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 285.
  8. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 304.