Направо към съдържанието

Флора Лещарова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Флора Лещарова
българска революционерка
Родена
16 ноември 1882
Починала
не по-рано от 1952 г.
Семейство
СъпругКоста Лещаров
ДецаИлия Лещаров
Охридското знаме на ВМОРО

Флора Костова Лещарова или Лещарева е българска просветна деятелка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Тъй като е от много бедно семейство, учи на издръжката на българската община в българското девическо класно училище в Битоля, където завършва IV клас. След това в 1897 година е назначена за учителка в българското класно училище „Свети Климент Охридски“ в Охрид. Жени се за българския учител Коста Лещаров.[1] Става член на ВМОРО и влиза в кръга революционерки около Славка Чакърова заедно с Василка Размова, Поликсена Мосинова, Константина Бояджиева, Клио Самарджиева, Атина Шахова, Аспасия Каневчева, Фания Шулева,[3] Хрисанта Мискарова.[1] Лещарева заедно с Бояджиева, Мискарова, Мосинова, Шулева и Самарджиева е десетар на организацията и изпълнява тайни мисии на Организацията просвещаване на жените в района. Участва в подготовката на въстанието и ушиването на шапки и дрехи за въстаниците, както и на революционното знаме на Охридската околия. Участва в пренасянето на оръжие пред Охридското езеро в къщата на Никола Русински – главния склад и хана на Талко Христевски в Месокастро, откъдето оръжието заминава по селата. Учителките укриват и четници, които зимуват в града. Същевременно създават и тайна болница, под ръководството на доктор Клеантис Матея.[1]

При избухването на Илинденското въстание през лятото на 1903 година Лещарева заедно с другите учителки събира медни и оловни съдове за производство на куршуми и ги изпращат на Рашанец. Също така лекуват ранените четници. При потушаването на въстанието учителките са заловени в болницата, но каймакаминът албенец Мехмед бей не взима никакви мерки срещу тях, дори изказва съжаление, че ако е знаел, е щял да изпрати общинския лекар. След въстанието участва в събирането на жито за изхранване на бежанците от селата.[1]

По време на освобождението на Вардарска Македония през Втората световна война, синовете ѝ Кръстю и Илия са назначени за кметове: Кръстю е кмет на Цапари от 3 септември до 20 октомври 1942 година, а Илия – на Старо Лагово от 4 октомври 1941 година до 26 декември 1943 година.[4]

Умира след Втората световна война.[1]

  1. а б в г д е Фељтон „Илинденски сведоштва“: Флора Костова Лештарева од гр. Охрид (11) // Вечер, 19/02/2018. Посетен на 17 юни 2021 г. (на македонска литературна норма)
  2. 1892+ « 1952.02.19_Илинденски сведоштва – Флора Костова Лештарева, Охрид // Македонска Национална Академија. Посетен на 18 януари 2022 г. (на македонска литературна норма)
  3. 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 44. ISBN 954-8187-10-8
  4. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941 – 1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.