Александър Шурбанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Шурбанов
български поет, филолог англицист и преводач
Шурбанов през 2004 г.
Шурбанов през 2004 г.

Роден
5 април 1941 г. (76 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област Филология
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Литература
Жанрове стихотворение, есе
Награди „Христо Г. Данов“ (2007)
„Стоян Бакърджиев“ (2007)
Александър Шурбанов в Общомедия

Александър Владимиров Шурбанов е български филолог англицист, писател и преводач на художествена литература. Той е автор на литературоведски изследвания, на книги с поезия, есета и пътеписи и на преводи на творби от английски и американски писатели.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Шурбанов е роден на 5 април 1941 г. в София. Завършва гимназия в столицата (1959 г.) и специалност английска филология в Софийския държавен университет (1966 г.). Репортер в БТА (1963 – 1966). Специализира в Съсекския университет (University of Sussex), Великобритания (1967 – 1968).[1]

През 1970 – 71 г. е лектор по български език и литература в Лондонския университет. През 1972 г. става кандидат на филологическите науки с дисертация върху поетиката на Джон Дън и постъпва като редовен асистент в Софийски университет, а през 1977 г. е избран за доцент по английска литература. Завежда катедра по английски език и литература от 1977 г. Председател на Кабинета на младите преводачи от учредяването му (1972). Член на БКП.[1]

През 1979 – 81 г. Шурбанов е лектор по българска литература и култура в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. През 1983 – 87 г. е декан на Факултета по класически и нови филологии на Софийски университет. Става доктор на филологическите науки през 1993 г. и професор по английска литература през 1995 г. Пребивава една година в САЩ като преподавател в Университета в Олбани, щат Ню Йорк през 2004 г. Гостувал е с лекции в много чуждестранни университети.

С решение № 230 от юни 2011 г. Комисията по досиетата установява и обявява, че от януари 1964 г. Шурбанов е сътрудничил на Държавна сигурност (ДС) в качеството си на агент, осведомител и съдържател на явочна квартира, отново пререгистриран през 1974 г. Псевдонимите му на секретен сътрудник са били „Тодор“ и „Шипка“. Не е известно дали е бил свален от действащ оперативен отчет на ДС, защото през юни 1990 г. е предложено личното му дело да бъде унищожено с „искане да бъдат заличени от всички картотеки данните“ за агент "Тодор".[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сътрудничил е със стихове, поетични преводи и литературно-критически статии в периодичния печат. Участва със свои стихове в поетичните сборници „Човекът звезда“ (1961), „Преди да тръгнеш на поход“ (1970), „Кръстопът на птиците“ (1974), „Поезия '76“, „Поезия '77“.[1]

Шурбанов е автор на литературоведски изследвания за английската ренесансова поезия, публикувани на английски език в „Годишника на Софийския университет“: „Преобразуванието на елизабетинската поетична образност в творчеството на Джон Дън (1970), „Драматичната образност на Джон Дън“ (1973), „Символизъм на облеклото в поемата на Марлоу „Херо и Леандър“ (1973), „Някои функции на поетичната образност у Джордж Хърбърт“ (1975).[1]

Превежда стихове на английски и американски поети – Томас Уайът, Едмънд Спенсър, Филип Сидни, М. Дрейтън, Кристофър Марлоу, Бен Джонсън, Джон Дън, Р. Каршоу, Р. Лъвлейс, Джон Милтън, А. Марвъл, Е. Ситуел, Оскар Уайлд и др. Превежда и поемата на Владимир Маяковски „С пълен глас“. Участва в „Антология на световната любовна лирика“ (1967), „Съвременни английски поети“ (1969), „Американски поети“ (1970), „100 шедьовъра на европейската любовна лирика“ (1978) и др. Превежда „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър (1970) и „Театър на английския ренесанс“ (1975).[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Литературознание
  • Ренесансовият хуманизъм и лириката на Шекспир, „Наука и изкуство“, София, 1980.
  • Между патоса и иронията: Кристофър Марлоу и зараждането на ренесансовата драма, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 1992.
  • Преводна рецепция на европейската литература в България: Английска литература (съ-съставител и съ-автор), Издателство на БАН, София, 2000.
  • Painting Shakespeare Red: An East-European Appropriation (в съавторство), Associated University Presses, Ню Йорк & Лондон, 2001.
  • Поетика на Английския ренесанс, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2002.
Поезия
  • Третата ръка, „Народна младеж“, София, 1977.
  • Забравени облаци, „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1985.
  • Място за човека, „Народна младеж“, София, 1987.
  • Цветята на скрежа, „Хемус“, София, 1994.
  • Звън на време. Избрани стихотворения, Свободно поетическо общество, София, 1997.
  • Внимание: котки! (двуезично издание на български и английски език с рисунки на Ада Митрани), Издателско ателие „Аб“, София, 2001, 2003.
  • Frost-Flowers (избрани стихотворения в превод на английски), Ivy Press, Princeton, New Jersey, САЩ, 2001.
  • Гълъбът пред моя прозорец: Стихотворения 1996 – 2006, „Болид-Инс“;“, София, 2007.
  • Избрано Т. 1: Отражения (Избрани стихотворения 1960 – 2010), „Жанет 45“, Пловдив, 2011.
Проза
  • Приумици. Миниатюри, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 1994.
  • Черната кутия, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 1998.
  • Сънят на разума, „Отечество“, София, 1999.
  • Университетът в Олбани и всичко останало, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2005.
  • Избрано Т. 2: Приписки, „Жанет 45“, София, 2011.
Преводи
  • Артър Конан Дойл, Изгубеният свят, „Народна култура“, София, 1965.
  • Джефри Чосър, Кентърбърийски разкази, „Народна култура“, София, 1970.
  • Театър на английския ренесанс, „Народна култура“, София, 1975.
  • Джон Милтън, Изгубеният рай, „Народна култура“, София, 1981.
  • Ейдриън Мичъл, Яхни кошмара, „Народна култура“, София, 1981.
  • Тед Хюз, Пещерни птици, „Народна култура“, София, 1983 г. (съвместно с Владимир Трендафилов)
  • Рабиндранат Тагор, Стихове, „Народна култура“, София, 1986.
  • Дилън Томас, И смъртта ще остане без царство, „Народна култура“, София, 1992.
  • Английска поезия (антология), „Обсидиан“, София, 1995.
  • Джон Ъпдайк, Гертруда и Клавдий, „Прозорец“, София, 2003.
  • Уилям Шекспир, Хамлет, „Просвета“, София, 2006. (ISBN 954-01-1833-6)
  • Уилям Шекспир, Великите трагедии, „Изток-Запад“, София, 2012.
Пътеписи
  • Земята на живата вечност – индийски дневник, Издателство на Отечествения фронт, София, 1990.
За него
  • Renaissance Refractions: Essays in honour of Alexander Shurbanov, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2001
  • Специален брой на вестник „Литературен форум“, бр. 6, юни 2006 г. – броят е посветен на 65-та годишнина на Александър Шурбанов. Съдържа Третият Хамлет – интервю; Уилям Шекспир „Хамлет“ – откъси от новия превод; Гълъбът пред моя прозорец – стихотворения от предстояща книга; Ангели в подлеза – миниатюри

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Речник на българската литература, т. 3 (П-Я), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1982 г. с.620 – 621. (автор на статията за Шурбанов е Петър Велчев)
  2. Решение №230 от 16.06.2011 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011.
  3. Национални литературни награди на Община Пазарджик. // Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Творби
За него
Интервюта