Анастас Гаврилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анастас Гаврилов
български духовник
Роден
около 1797 г.
Починал
не по-рано от 1878 г.

Анастас Гаврилов е български свещеник, възрожденец от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анастас Гаврилов е роден през 1797 година в Охрид, тогава в Османската империя. Между 1860 и 1869 година е свещеник в родния си град, а след това е председател на Охридската българска община, като подкрепя отделянето на българската църква от Цариградската патриаршия.

След избухването на Руско-турската война в 1877 година 80-годишният поп Анастас заедно с поп Яким Маленков и още 11 видни охридски българи е арестуван и лежи няколко месеца в затворите в Охрид, Битоля и Солун по обвинение, че служи по славянски, и че в църковните му книги се споменва името на руския император.[1]

След 1878 година е отново свещеник в Охрид и член на българската община от 1882 година.[2]

Дъщеря му Ефросина (Фроса) е женена за сърбоманина Коста Групчев, а синът му Наум Гаврилов също е виден съброманин.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анастас Гаврилов
(1797 – ?)
 
Агния
Шурбанова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Групчев
(1848 – 1907)
 
Ефросина Групчева
 
Наум Гаврилов
(1842 – 1911)
 
Анастасия Настева
 
Евтим Настев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитрие Групчевич
(1884 – 1942)
 
Димитрие Гаврилович
 
Панта Гаврилович
(1872 – 1925)
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 278 - 280.
  2. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 131.