Воденчани

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Воденчани (на гръцки: Εδεσσαίοι, Едесеи) са жителите на град Воден, на гръцки Едеса, Егейска Македония, Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени във Воден[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

А[редактиране | редактиране на кода]

Анна Кандиларова, Георги Кандиларов и семейството им
  • Апостол Зограф (около 1750 – ?), с гръцко образование, придружава френския консул в Солун Еспри-Мари Кузинери в обиколката му из Македония, вероятно е автор на илюстрациите към книгата на Кузинери „Voyage dans la Macedonia, Paris, 1831“[1]
  • Александър Занешев (1886 – 1935), български офицер
  • Анна Тръпчева-Кандиларова (1865 – 1941), българска просветна деятелка
  • Андрей Стоянов (1838 – 1910), български политик
  • Аристархос Гилас (1918 – 2003), гръцки политик
  • Атанас Иванов Петров (1863 - ?), български лекар, завършил медицина в Москва в 1893 г.[2]
  • Атанас Хлебаров, български революционер
  • Атанасиос Франгу (1856 – ?), гръцки учител и революционер

В[редактиране | редактиране на кода]

Реклама на Вангел Кондоев от Воден, емигрант в Маямисбърг, окръг Монтгомъри, Охайо, в Българо-американския алманах, 1920 г.
  • Вангел Аяновски (1909 – 1996), югославски партизанин
  • Вангел Занешев, български революционер, деец на ВМОРО
  • Вангел Наков, български учител в Гумендже между 1850 – 1860 година[3]
  • Вангелия Циронкова (1870 – 1951), андартска деятелка
  • Велко Думев (1894 – 1945), български революционер, македоно-одрински опълченец
  • Виктор Нисянчев, български духовник, йеродякон, завършил 1897 година Московската духовна семинария[4] и в 1900 година Московската духовна академия[5]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Реклама на Иван Христов от Гугово и Георги Васил от Воден, емигранти в Батъл Крийк, Мичиган, в Българо-американския алманах, 1920 г.
Реклама на Георги Гиондев, Вангел Хлебаров, Коста Занешев, и Тръпче Бъчваров, всички от град Воден, емигранти в Спрингфийлд, Охайо, в Българо-американския алманах, 1920 г.

Д[редактиране | редактиране на кода]

Реклама на Димитри Майнов от Воден, емигрант във Форд Сити, в Българо-американския алманах, 1920 г.
Димо П. Ковачев (1888 - 1952) от Воден, емигрант в Къртисвил, окръг Алегени, Пенсилвания
  • Д. Г. Даскалов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[10]
  • Димитър Занешев (1874 – 1962), български революционер, деец на ВМОРО
  • Димитър Михайлов (1833 – ?), български свещеник в родния си град между 1860 – 1870 година[11]
  • Димитър Томчев, български учител и общественик
  • Димитър Попиванов, български лекар[12]
  • Димитър Хлебаров, български революционер
  • Димитри, Стати и Георги Пешови, гръцки комунисти[13]
  • Димо Ковачев (1888 – 1952), български революционер от ВМОРО
  • Доне Костодоров, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[14]
  • Драгни Драгнев (1932 – ), български славист и журналист

Е[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Архимандрит Методий Димов

Н[редактиране | редактиране на кода]

  • Нено Спиров (1849 – 1868), български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
  • Никола Думев, български революционер от ВМОРО, четник на Богдан Баров[21]
  • Никола Атанас Българин, гръцки революционер
  • Никола Кьортанасов (Танасов), български учител в родния си град от 1875 година[22]
  • Никола Галиников, гръцки комунист, съден в 1927 година във Воден[8]
  • Никола Гацев (1883 – ?), просветен деец
  • Никола Живкович (1792 – 1870), първият архитект на Белград
  • Николаос Стоидис, известен като Николай Стоянов, основател на „Български човешки права в Македония“

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Македоно-одрински опълченци от Воден[редактиране | редактиране на кода]

  • Антон Ив. Чамов (Андон Чомов, 1883 – ?), учител, Втора и нестроевата рота на Десета прилепска дружина[27]
  • Васил Димитров, Първа рота на Девета велешка дружина[28]
  • Георги Динов (Динев), Първа отделна партизанска рота[29]
  • Георги Илиев, Втора рота на Петнадесета щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[30]
  • Георги Николов, Трета рота на Трета солунска дружина[31]
  • Григор Джинджифилов (1877 – ?), деец на ВМОРО, войвода на чета, Четиринадесета воденска дружина[32]
  • Димитър Г. Мицев (Мицов, 1876 – 1913), Първа рота на Пета одринска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година при Говедарник[33]
  • Димитър Г. Тоцев (1884 – ?), четата на Григор Джинджифилов, четата на Дякон Евстатий[34]
  • Димитър Костов (1878 – ?), Нестроева рота на Единадесета сярска дружина[35]
  • Иван Атанасов, Нестроева рота на Осма костурска дружина[36]
  • Иван Георгиев Тацов (1887/1889), Воденска чета, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина[37]
  • Иван Карпузов (1892 – ?), Нестроева рота на Трета солунска дружина, Продоволствен транспорт на МОО[38]
  • Константин Столев (Сталев, Станев, 1890 – ?), чиновник, четата на Дякон Евстатий, Солунски доброволчески отряд, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[39]
  • Костадин Толев (1890 – ?), Воденска чета[40]
  • Кръстьо Христов, Първа рота на Девета велешка дружина, ранен в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година[41]
  • Лазар Тонков (1888 – ?), четата на Григор Джинджифилов[42]
  • Лазар Топков (1888 – ?), четата на Дякон Евстатий[43]
  • Михаил Иванов Занешев (1884 или 1889), четата на Григор Джинджифилов, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина[44]
  • Никола Георгиев (1890 – ?), Трета и Нестроева рота на Трета солунска дружина[45]
  • Никола Нощов (Нотчов), Втора рота на Трета солунска дружина[46]
  • Петър Георгиев (Георгев, 1884 – ?), жител на Русе, Първа рота на Лозенградската партизанска дружина[47]
  • Радомир Атанасов (1869 – ?), четата на Дякон Евстатий[48]
  • Самуил Зърнев (1891 – ?), учител, четата на Григор Джинджифилов, Четвърна рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[49]
  • Таше Китков (Ташо, 1889 – ?), четата на Григор Джинджифилов, Втора рота на Четиринадесета воденска дружина[50]
  • Ташко Костов (Кръстев, 1874 – ?), Трета рота на Осма костурска дружина[51]
  • Ташо Димитров, Първа рота на Трета солунска дружина[52]
  • Тодор Томов, Първа рота на Трета солунска дружина[53]
  • Тома Николов (1892 – ?), учител, четата на Григор Джинджифилов, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[54]
  • Тръпче Тушев (1890 – ?), Воденска чета[55]
  • Търпо Самарджиев (Тръпчо, 1889/1890 – ?), четата на Ичко Димитров, нестроева рота на Тринадесета кукушка дружина[56]
  • Христо Анастасов, 20-годишен, ІІІ отделение, Първа рота, на Десета прилепска дружина, ранен на 8 ноември 1912 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[57]
  • Христо Д. Занешев (1868 – ?), учител с висше образование, Продоволствен транспорт на МОО[58]
  • Христо Николов (1881 – ?), жител на село Врабча, учител, Нестроева рота на Девета велешка дружина[59]
  • Янаки Николов, Втора рота на Пета одринска дружина[60]
  • Яно Белопитов (1886/1888 – ?), Солунски доброволчески отряд[61]

Дейци на гръцката пропаганда от Воден[редактиране | редактиране на кода]

  • Алкивиад Нуси Киру (Αλκιβιάδης Νούση Κύρου), гръцки андартски деец от трети клас[62]
  • Александрос Проциос (Αλέξανδρος Πρότσιος), гръцки андартски деец от трети клас[62]
  • Ангелос Кодзяс Хадзиянис (Άγγελος Κοτζιάς ή Χατζηγιάννης), гръцки андартски деец, дългогодишен емигрант в САЩ, четник при П. Йоанидис преди и по време на Балканските войни[62]
  • Антониос Неделкос (Αντώνιος Νεδέλκος), гръцки андартски деец от втори клас[62]
  • Аргирос Китанос (Αργύριος Κιτάνος), гръцки андартски деец от първи клас[62]
  • Атанасиос Франгос, гръцки андартски деец
  • Георгиос Влахос (Γεώργιος Βλάχος), гръцки андартски деец, четник при Мазаракис, убит в сражение с турци[62]
  • Георгиос Сионис (Γεώργιος Σιώνης), гръцки андартски деец от трети клас[62]
  • Георгиос Трипсянис (Γρηγόριος Τρυψιάννης), гръцки андартски деец от трети клас, куриер на А. Минопулос[62]
  • Димитриос Влахос (Δημήτριος Βλάχος), гръцки андартски деец, водач на чети и куриер[62]
  • Димитриос Георгиадис (Δημήτριος Γεωργιάδης), гръцки андартски деец от трети клас и просветен деец, неколкократно е нападан от българи, а по-късно е пратен в затвор от турците[62]
  • Димитриос Неделкос (Δημήτριος Νεδέλκος), гръцки андартски деец от трети клас[62]
  • Димитриос Пападопулос (Δημήτριος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Какавос[62]
  • Димитриос Перцикапас (Δημήτριος Περτσικάπας), гръцки андартски деец от трети клас, участва в битката при Месимер с четата на Мазаракис[62]
  • Димитриос Ризос (Δημήτριος Ρίζος), гръцки андартски деец, един от основните организатори на пропагандата в града[62]
  • Димитриос, Константинос и Прокопиос Сивенас, гръцки андартски дейци от трети клас[62]
  • Димитриос Сумбасис (Δημήτριος Σούμπασης), гръцки андартски деец от трети клас[62]
  • Дионисиос Папахристодулос (Διονύσιος Παπαχριστόδουλος), гръцки андартски деец от втори клас[62]
  • Евангелос Васдарис (Ευάγγελος Βασδάρης), гръцки андартски деец от трети клас[62]
  • Евангелос Кофос (Ευάγγελος Κωφός), гръцки андартски деец[62]
  • Евангелос Папайоанос (Ευάγγελος Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец от трети клас[62]
  • Илияс Симадис (Ηλίας Σιμάδης), гръцки андартски деец от втори клас[62]
  • Илияс Цемцис (Ηλίας Τσέμτσης), гръцки андартски деец от трети клас, куриер и водач[62]
  • Йоанис Сивенас, гръцки андартски деец
  • Йоанис Юсмис (Ιωάννης Γιούσμης), гръцки андартски деец от първи клас[62]
  • Йоанис Хадзиникос (Ιωάννης Χατζηνίκος), гръцки андартски деец от първи клас, член на градския комитет от 1904 година[62]
  • Йоан Цицов – Влахос (Ιωάννης Τσίτσιος – Βλάχος), гръцки андартски деец
  • Константинос Билицис (Κωνσταντίνος Μπιλίτσης), гръцки андартски деец от трети клас[62]
  • Констнатинос Варваротис(Κωνσταντίνος Βαβαρότσης), гръцки андартски деец, четник при Мазаракис, Зякас и Кацигарис, важно участие има в битките при Месимер, Голишани (30 май 1905 г.) и Луковец с четата на Мазаракис[62]
  • Константинос Саламбасис (Κωνσταντίνος Σαλάμπασης), гръцки андартски деец от първи клас[62]
  • Лазарос Нойцис (Λάζαρος Νοΐτσης), гръцки андартски деец от трети клас[62]
  • Лизимахос Хадзидимулас (Λυσίμαχος Χατζηδήμουλας), гръцки андартски деец, четник и фабрикант, осуетява опита на българите да влязат в текстилната фабрика през февруари 1901 година[62]
  • Михаил Караянидис (Μιχαήλ Καραγιαννίδης), гръцки андартски деец от трети клас[62]
  • Николаос Хадзиникос (Νικόλαος Χατζηνίκος), гръцки андартски деец от втори клас, помага на четата на Мазаракис в сражението при Месимер, връзка между местния комитет и консулството в Солун, заловен с уличаващо писмо и хвърлен в затвора от турците през 1906 година[62]
  • Панайотис Клеон (Παναγιώτης Κλέων), гръцки андартски деец от трети клас[62]
  • Парисис Парисис, гръцки андартски деец
  • Петрос Прокопиу (Πέτρος Προκοπίου), гръцки андартски деец, четник, пратен в затвор между 1905 – 1908 година[62]
  • Продромос Хадзидимитриу (Πρόδρομος Χατζηδημητρίου), гръцки андартски деец от трети клас[62]
  • Прокопиос Валтадорос (Προκόπιος Βαλταδώρος), гръцки андартски деец от трети клас, куриер[62]
  • Стоянис Слимбас (Στογιάννης Σλίμπας), гръцки андартски деец от трети клас[62]
  • Трифон Царвенас (Τρύφων Τσαρβένας), гръцки андартски деец от трети клас, информатор[62]
  • Христос Караискос (Χρήστος Καράϊσκος), гръцки андартски деец от втори клас[62]
  • Христос Картас (Χρήστος Κάρτας), гръцки андартски деец, четник[62]
  • Христос Киру (Χρήστος Κύρου), гръцки андартски деец от втори клас, агент на консулството в Солун, прави връзка с доктор Китанос, отговарящ за Воден-Мъглен, с цел да върнат Вертискос към Патриаршията[62]

Свързани с Воден[редактиране | редактиране на кода]

  • Дине Донев (р. 1965), джаз композитор и изпълнител
  • Неокосмос Григориадис (1878 – 1967), гръцки общественик и революционер
  • Николай Стоянов (1883 - 1968), български ботаник, по произход от Воден
  • Славка Неделчева, българска учителка във Воден между 1869 – 1880 година[63]
  • Стоян Челев, български революционер, войвода на ВМОРО във Воденско[64]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 43.
  2. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  3. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 445.
  4. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  5. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  6. ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  7. ↑ Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 27.
  8. ↑ а б Андоновски, Христо. Вистината за Егејска Македонија. Скопје, Мисла, 1971. с. 68. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
  10. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
  11. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 427.
  12. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 67.
  13. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-09-30.
  14. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
  15. ↑ Янишлиевъ, Борисъ Н. Гр. Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (спомени). София, Печатница „Съгласие“, 1934. с. 28.
  16. ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  17. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
  18. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
  19. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  20. ↑ Ивановъ, Ил. Учебното дѣло въ Воденъ и воденско // Илюстрация Илиндень 2 (92). Илинденска организация, Февруарий 1938. с. 12 - 15.
  21. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  22. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 640.
  23. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-09-24.
  24. ↑ Янишлиевъ, Борисъ Д. Градъ Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (Спомени). Второ издание на автора (с нѣкои допълнения, картини-изгледи на града и нотирани пѣсни. София, Печатница „Съгласие“, 1936. с. 78.
  25. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
  26. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-09-30.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 795 и 800.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 214.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 241.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 309.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 499.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 207.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 463.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 721.
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 371.
  36. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 63.
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 696.
  38. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 340.
  39. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 663.
  40. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 716.
  41. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 771.
  42. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 720. Може би идентичен с Лазар Топков.
  43. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 720.
  44. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 263.
  45. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 162.
  46. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 520.
  47. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 165.
  48. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 69.
  49. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 271.
  50. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 350.
  51. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 376.
  52. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 228.
  53. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 718 – 719.
  54. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 515.
  55. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 738.
  56. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 602.
  57. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
  58. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 263.
  59. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 516.
  60. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 517.
  61. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 83.
  62. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 125 – 127. (на гръцки)
  63. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 452.
  64. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 186.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Воденчани&oldid=12057095“.