Благоевградчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Благоевградчани (до 1950 година горноджумайци или само джумайци) са жителите на град Благоевград, България. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Благоевград[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – ЙК – Л – М – Н – ОП – Р – С – Т – УФ – Х – Ц – Ч – ШЩ – Ю – Я

А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Благой Латинов (р. 1976), български футболист
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Иванов Лесев, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[2]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Бакев (1871 – 1932), български лесничей, в 1897 година завършва Агрономическия факултет на Университета в Хале,[5] в 1909 година е назначен в Пловдив за общински лесничей и пръв започва залесяване на околностите на града[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Бербатов (р. 1981), български футболист, национал
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Бончов (около 1848 – неизвестна), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Воденичаров (р. 1987), български футболист
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Димитров Стоименов (1874 - ?), завършил Михайловската артилерийска школа в Санкт Петербург в 1903 година[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Коемджиев (р. 1978), български футболист
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Кощанов (1879 – 1915), български революционер, политик и предприемач
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Мициев, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническата война
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Попов (1863 - ?), завършил медицина във Виенския университет в 1891 година[8]

Е[редактиране | редактиране на кода]

З[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Запрян Кръстев Тонев, български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война[9]
  • Aromanian flag.svg Зика Зика (Zica Zica, 15 септември 1915 – ноември 1982, Атина), арумънски писател[10]

И[редактиране | редактиране на кода]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Ташко Щерев Малев (18 дептември 1898 - 27 септември 1923), обущар, деец на БКМС от основаването му, участник в Септемврийското въстание с Горноджумайския отряд, след разбиването на отряда край река Ковачица в Рила на 25 септември е пленен и след двудневни мъчения е убит на 27 септември в местността Картала в землището на Бистрица[13]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Опълченци от Горна Джумая[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Антон Георгиев, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Трифунов, ІI опълченска дружина, убит на 10 август 1877 г.[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Иванов, ІI опълченска дружина[17]

Македоно-одрински опълченци от Горна Джумая[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Тане Ангелов, 17 (18)-годишен, работник, ІV отделение, четата на Никола Чавеов, 2 рота на 13 кукушка дружина[18]

Починали в Благоевград[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – ДЕ – Ж – З – И – ЙК – Л – М – Н – ОП – Р – С – Т – УФ – Х – Ц – Ч – ШЩ – Ю – Я

А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Климент Кьосев, български духовник, председател на Долноджумайската и Петричката българска община
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Руйчев (1923 – 2015), български хореограф и общественик

М[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Мария Иванова Манасиева (Баба Томовица) (1878 – 1977), народна лечителка
  • Flag of Bulgaria.svg Милчо Лалков (1944 – 2000), виден български историк, балканист

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Благоевград[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Васил Метев (1931 – 2007), професор, един от седемте основатели през 1975 г. на филиала на СУ „Св. Климент Охридски“ в Благоевград, преобразуван от 1983 г. в самостоятелен Висш педагогически институт – Благоевград, а от 1995 г. в Югозападен университет „Неофит Рилски“
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Шарков (1883 – 1965), български просветен деец и краевед
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Кофторджията, деец на ВМОРО[19], арестуван през декември 1904 година и затворен в Горна Джумая и Солун, член на околийския комитет в Горна Джумая през 1906 – 1907 година.[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Марков, български революционер, през 1901 член на околийския революционен комитет в Горна Джумая[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Янев (1928 – 2013), български композитор[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Аргиров (1932 – 2012), български народен певец
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Биров, подофицер от българската армия,[23] български революционер, през 1906 година избран за член на околийския комитет на ВМОРО в Горна Джумая[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Манолов (р. 1929), български етномузиколог, професор
  • Flag of Bulgaria.svg Коте Чорбаджигошев (1821 – 1903), български възрожденски общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Крум Чапрашиков (1883 – 1934), български революционер и политик, син на Георги Чапрашиков
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Янчов, български революционер от ВМОРО, член на Горноджумайския околийски комитет между 1906 – 1907 година[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Апостолов, български революционер, през 1906 – 1907 член на околийския революционен комитет в Горна Джумая[26]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  2. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 5
  3. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 139, л. 14, 15
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.393.
  5. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  6. Известия на държавните архиви, том 25. София, Наука и изкуство, 1973. с. 192.
  7. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  8. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 6
  10. Arumunët Albania, Durrës, nr.18, shtator 2012, 11.
  11. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 104.
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 5
  13. Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 94.
  14. Парцел 30. // София помни. Посетен на 18 януари 2016.
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 103, л. 6
  16. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  17. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 34.
  19. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.35
  20. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 48.
  21. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 99.
  22. Почина великият благоевградски композитор Димитър Янев
  23. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 393.
  24. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 18.
  25. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 197.
  26. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 10.
     Портал „Македония“         Портал „Македония