Росен Елезов
| Росен Елезов | |
| български кинорежисьор | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Московски държавен университет по печата |
| Режисура | |
| Активност | 1988 – 2025 |
| Семейство | |
| Други роднини | Христо Елезов (дядо) |
| Уебсайт | |
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Елезов е роден на 16 януари 1953 година в Благоевград, Народна република България. Произхожда от голям род от централномакедонския български град Велес. Фамилното му име е изкривяване от Велесов. Дядо му Христо Елезов е учител, музикант и театрален деец, а баща му професор Георги Елезов е ветеринарен лекар. Родът на майка му Василка е от Сяр, дядо му е известният горноджумайски зъболекар Ангел Миловански, а баба му Фидана е от Солуновия род.[2] Завършва книгоиздаване и полиграфия в МГУП (Москва) през 1978 година, както и кинознание, и кино и телевизионна режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ съответно през 1988 и 1990 година.
През 80-те години на XX век работи като експерт в Комитета за печата към Министерство на културата и в Центъра за издателски оригинали към „Българска книга“, както и като асистент-режисьор във филмова студия „Бояна“. От 1989 до 1992 година е режисьор във филмова студия „Екран“ и по-късно в БНТ, Нова телевизия, „София кабел“, „Агенция „Прима“, ББТ, BiT.
От 1994 година до 2006 година е преподавател по телевизионна и режисура на документален филм в НАТФИЗ.
Режисьор е на телевизионни програми („Наблюдател“, „неВалидно“, „Очевидец“, „2 и 200“, „За вас, потребители“, „Никъде другаде“, „Шах и Мат“, „Зад завесата“, „Вкусът на живота“, „Вяра и общество“, "До Европа и напред" и други).
Член е на Съюза на българските филмови дейци и на ADDOC.
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- Вкаменената гора 1988
- Ето човека (Ecce Homo) 1990
- На тъмно 1992
- Отражения 1993
- Черната тетрадка 1995
- Полифония 1996
- Прекършена песен 1997
- Пътят на диамантите 1998
- Пътят (Янка Рупкина) 1998
- Хроника на едно национално предателство 1998
- Остатъци /игрален/ 2000
- По мръкнало не бива да вървиш… 2001
- Една мечта, един съвършен връх 2002
- Гражданинът Делор, 2 серии, 2002
- Прах (Константин Павлов) 2002
- Алиансът в който влизаме 2003
- Ромео и Жулиета от Факултета 2003
- По ръба на каменния бряг (Едвин Сугарев) 2003
- Човекът, който се смее (Жан-Мари Льо Пен) 2003
- Сънувам театър 2004
- Тъй рече Ванга 2004
- Село на припек 2005
- По особено жесток начин (Свобода Бъчварова) 2006
- Последната свобода (Стефан Вълков) (Никола Милков) (Георги Саръиванов) (Николай Галев) 2008
- Отвъд думите 2009
- Fly 2010
- Булевардът 2011
- Безсребърници (архимандрит Никанор) 2012
- Оркестърът на София 2013
- Пастирът от Каринтия 2013
- Адио, София 2014
- Гласът, който моли Бога за България (Борис Христов) 2014
- Лондон, България 2014
- Три жени в полите на Витоша 2014
- Цветовете на гласа (Йълдъз Ибрахимова) 2014
- За къде пътуваме (Георги Данаилов) (2015)
- Джаз влак (2016)
- Песента – лагера Белене (2017)
- Postmortem в сянката на Георги Марков (2017)
- Крилете на надеждата (Борис Гуджунов) (2018)
- Последната свобода на Георги Константинов (2019)
- Доктора от огледалото (д-р Петър Дертлиев) (2022)
- Нашата чужда война (2023)
- „Цветният“ скитник (Георги Минчев) (2023)
- Любовта цав (Крикор Азарян) (2024)
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Иван Елезов | Райна Елезова | Христо Елезов | Пандора Елезова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Василка Ангелова Милованска | Георги Елезов | Христо Елезов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Росен Елезов (1953 – 2025) | Христо Елезов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Росен Елезов // Bg Movies. Посетен на 4 април 2026 г.
- 1 2 Режисьорът от Благоевград Росен Елезов установил с ДНК тест в САЩ, че носи гените на предци от Северна Италия, Южна Австрия, Словения, Егейска и Вардарска Македония // Струма, 30 януари 2024 г. Посетен на 4 април 2026 г.
