Росен Елезов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Росен Елезов
Роден
16 януари 1953 г. (1953-01-16) (64 г.)
Страница в IMDb

Росен Георгиев Елезов е български кинорежисьор[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 януари 1953 г. в Благоевград. Завършва книгоиздаване и полиграфия в МГУП (Москва) през 1978 година, както и кинознание, и кино и телевизионна режисура в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ съответно през 1988-ма и 1990-та.

През 80-те години на 20-ти век работи като експерт в Комитета за печата към Министерство на културата и в Центъра за издателски оригинали към „Българска книга“, както и като асистент-режисьор във филмова студия „Бояна“. От 1989 до 1992 г. е режисьор във филмова студия „Екран“ и по-късно в БНТ, Нова телевизия, „София кабел“, „Агенция „Прима“, ББТ.

От 1994 г. до 2006 г. е преподавател по телевизионна и режисура на документален филм в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.

Режисьор е на редица телевизионни програми („Наблюдател“, „неВалидно“, „Очевидец“, „2 и 200“, „За вас, потребители“, „Никъде другаде“, „Шах и Мат“, „Зад завесата“, „Вкусът на живота“, „Вяра и общество“ и др.) и на повече от 20 рекламни и музикални клипа.

Член e на Съюза на българските филмови дейци.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • Вкаменената гора 1988
  • Ето човека (Ecce Homo) 1990
  • На тъмно 1992
  • Отражения 1993
  • Безкръвно сафари 1994
  • Черната тетрадка 1995
  • Полифония 1996
  • История на световната опера, 10 серии, 1997
  • Прекършена песен 1997
  • Пътят на диамантите 1998
  • Хроника на едно национално предателство 1998
  • Остатъци /игрален/ 2000
  • Героят в мен 2001
  • По мръкнало не бива да вървиш… 2001
  • Една мечта, един съвършен връх 2002
  • Рисувачът на коне 2002
  • Гражданинът Делор, 2 серии, 2002
  • Прах (Константин Павлов) 2002
  • Алиансът в който влизаме 2003
  • Катедралата на Козлодуй 2003
  • Ромео и Жулиета от Факултета 2003
  • По ръба на каменния бряг (Едвин Сугарев) 2003
  • Човекът, който се смее (Жан Мари Льо Пен) 2003
  • Сънувам театър 2004
  • Тъй рече Ванга 2004
  • Село на припек 2005
  • По особено жесток начин 2006
  • Последната свобода 2008
  • Отвъд думите 2009
  • Fly 2010
  • Булевардът 2011
  • Безсребърници 2012
  • Оркестърът на София 2013
  • Пастирът от Каринтия 2013
  • Адио, София 2014
  • Гласът, който моли Бога за България (Борис Христов) 2014
  • Лондон, България 2014
  • Три жени в полите на Витоша 2014
  • Цветовете на гласа (Йълдъз Ибрахимова) 2014
  • Postmortem в сянката на Георги Марков (2017)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония