Йълдъз Ибрахимова
| Йълдъз Ибрахимова | |
|---|---|
| българска певица | |
 | |
| Родена | |
| Учила в | Национална музикална академия |
| Музикална кариера | |
| Стил | джаз, фюжън, фолк |
| Инструменти | вокал |
| Активност | от 1975 г. |
| Свързани изпълнители | Иво Папазов Анатолий Вапиров |
| Уебсайт | |
| Йълдъз Ибрахимова в Общомедия | |
Йълдъз Ибрахимова (на турски: Yıldız İbrahimova) е българска певица от турски произход, един от най-популярните изпълнители на джаз в България. Тя изпълнява също български, турски и цигански фолклорни песни, руски романси.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 8 април 1952 г. в Силистра. Завършва Музикалното училище и Музикалната академия в София.[1]
Дебютът ѝ като джаз певица е в популярния по онова време столичен джаз клуб „Операта“ с квартета на Марио Станчев. Пред публиката я представя известният наш джаз-пианист, лидер на формацията. Първата ѝ голяма изява е като солистка на Биг бенда на БНР с диригент Вили Казасян – концерт, излъчен по БНТ.
Първото ѝ участие на световен фестивал е през 1981 г. на фестивала в Хюстън, САЩ. След това участва на фестивали в Памплона (Испания), Париж, Нанси и Мюлюз (Франция), Инсбрук (Австрия), Берлин, Дуисбург и Viersen (Германия), Кноке (Белгия), Прага и Зилина (Чехия), Атина и Солун (Гърция), Анкара, Истанбул и Измир (Турция), Ниш, Белград (Сърбия), Москва, Криворог и Новосибирск (бивш СССР), София и Варна (България) и други.[1]
По време на Възродителен процес властта я принуждава да си смени името с „българско“ и тя избира Сузана Ерова.[2][3][4]
От началото на 90-те години живее в Турция.[1] През 1993 г. се омъжва за турския политик от български произход Али Динчер, бивш кмет на Анкара, депутат, той умира през 2007 г. Имат дъщеря Суна, която също е тръгнала по пътя на музиката, учейки контрабас и пиано.[5]
Гласът на Йълдъз звучи в спектакъла на Нешка Робева „Два свята“, във филмите „АкаТаМус“ и „Мера според мера“ на режисьора Георги Дюлгеров, „Лабиринти“ – режисьор Анри Кулев, а също в много анимационни и документални филми.[1]
Сред имената, с които Йълдъз Ибрахимова работи, са Антоан Ерве, Франсоаз и Луи Монтен, Ив Робер, Иво Папазов – Ибряма, Жан Луи Лоньон, Лайош Дудаш, Майкъл Алперин, Окай Темиз, Aнатолий Вапиров, Владимир Тарасов, Петер Ковалд, Антони Дончев, Васил Пармаков, Урс Лимгрубер, Рудолф Дашек, Зина Паркинс, Карло Рицо, Кристоф Хаберер, и много други. Има реализирани проекти със Симфоничния оркестър на Българското национално радио, Президентския симфоничен оркестър, Симфоничния оркестър на Измир, Симфоничния оркестър на Истанбул (Турция), Петербургската филхармония и други.[1]
Дискография[1][редактиране | редактиране на кода]
- 1979 – Турски народни песни LP, Балкантон, София
- 1981 – Naissus Jazz-81-LP, Discos, Ниш, Сърбия
- 1987 – Джаз и още нещо LP, Балкантон, София
- 1989 – Момичето с прекрасните очи LP, Балкантон, София
- 1991 – Paris – Zagreb, с Antoine Herve qintet, CD-DEUX Z, Париж, Франция
- 1992 – Илюзия за вечност LP, Балкантон, София
- 1992 – Трудният път до свободата CD, с Анатолий Вапиров, AVA Records, София
- 1995 – Ișığın Sesi (Гласът на дъгата), Raks Music, Истанбул, Турция
- 1997 – Balkanatolia (Балканатолия), с участието на Иво Папазов, Raks Music, Истанбул
- 1997 – Chamber Music Life CD, Pannon Classic
- 1999 – Marcanja e Romeskere Gilya (Марджанджа – песните на циганина), Universal Music Turkey
- 1999 – Тракийска рапсодия CD, Labor Records – New York
- 2000 – Marcanja – Songs of the Gypsy, Virginia Records – Universal Music Bulgaria
- 2003 – Çocukça Șarkılar (Песни за деца), Boyut, Истанбул
- 2003 – Песни за малки и големи, Virginia Records – Universal Bulgaria
- 2005 – 30 години на сцената, Virginia Records
- 2009 – Back to my Love-Virginia Records – Bulgaria, София
- 2011 – Balkanatolia 2-Annemden Rumeli Türküleri-Kalan-Turkey
Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]
През 1998 г. печели наградата на турското списание „Jazz“ за вокалист на годината. Същата година е удостоена с приза „Баларт“ на сдружение „Българска духовност“ – за изключителен принос в приобщаването на балканската култура към световната. Носител е на най-голямата награда на Съюза на музикалните и танцови дейци в България – „Кристална лира“. А на Световния форум за екология и социално развитие в Йоханесбург – Южна Африка през 2002 г. е специален посланик на ООН. Там изнася концерт, на който представя България и Турция. Едно от последните признания е наградата за изключителен принос в развитието на джаза, както и за най-добра промоция на джаз за 2009 г. от Международния джаз-фестивал „Нишвил“.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Биография на Йълдъз Ибрахимова на сайта на Bansko Jazz Fest
- ↑ „Обвиняват Йълдъз Ибрахимова, че имитира Сузана Ерова“, bgestrada.com, 21 октомври 2009 г.
- ↑ Владимир Гаджев, „Йълдъз Ибрахимова и „Векът на джаза“, e-vestnik.bg, 18 април 2009 г.
- ↑ „Йълдъз Ибрахимова: В България бях Сузана Ерова, а в Съветския съюз – Йълдъз Ибрахимова“, интервю на Антонина Стойнова, blitz.bg, 7 септември 2010 г.
- ↑ „Йълдъз Ибрахимова: Музика не се слуша с очи“, интервю на Димитър Генчев, в. „Стандарт“, 21 септември 2013 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Информация на virginiarecords.com Архив на оригинала от 2006-06-01 в Wayback Machine.
- Йълдъз Ибрахимова в
Internet Movie Database - „Йълдъз Ибрахимова: Сцената е моят космос“, интервю на Олга Бузина, сп. „Жената днес“, 2011
- „Йълдъз Ибрахимова за плочките по „Раковски“, залезите в Анкара, концертите като футболен мач и майките, които винаги дават акъл“, интервю на Елена Друмева, sofialive.bg, 19 май 2012
- „Йълдъз Ибрахимова: Пея през сълзи за моя Али“, интервю на Людмила Първанова, в. „Стандарт“, 6 ноември 2009
|
Портал „
Портал „
Портал „