Йълдъз Ибрахимова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йълдъз Ибрахимова
Родена
1952 г. (65 г.)
Стил джаз, фюжън, фолк
Свързани изпълнители Иво Папазов
Анатолий Вапиров
Уебсайт Страница в IMDb

Йълдъз Ибрахимова (на турски: Yıldız İbrahimova) е българска певица от турски произход, един от най-популярните изпълнители на джаз в България. Тя изпълнява също български, турски и цигански фолклорни песни, руски романси.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 8 април 1952 г. в Силистра. Завършва Музикалното училище и Музикалната академия в София.[1]

Дебютът ѝ като джаз певица е в популярния по онова време столичен джаз клуб „Операта“ с квартета на Марио Станчев. Пред публиката я представя известният наш джаз-пианист, лидер на формацията. Първата ѝ голяма изява е като солистка на Биг бенда на БНР с диригент Вили Казасян - концерт, излъчен по БНТ.

Първото ѝ участие на световен фестивал е през 1981 г. на фестивала в Хюстън, САЩ. След това участва на фестивали в Памплона (Испания), Париж, Нанси и Мюлюз (Франция), Инсбрук (Австрия), Берлин, Дуисбург и Viersen (Германия), Кноке (Белгия), Прага и Зилина (Чехия), Атина и Солун (Гърция), Анкара, Истанбул и Измир (Турция), Ниш, Белград (Сърбия), Москва, Криворог и Новосибирск (бивш СССР), София и Варна (България) и други.[1]

По време на т. нар. Възродителен процес приема името Сузана Ерова.[2] [3] [4]

От началото на 90-те години живее в Турция.[1] През 1993 г. се омъжва за турския политик от български произход Али Динчер, бивш кмет на Анкара, депутат, вече покойник. Имат дъщеря Суна, която също е тръгнала по пътя на музиката, учейки контрабас и пиано.[5]

Гласът ѝ звучи в спектакъла на Нешка Робева „Два свята“, във филмите „АкаТаМус“ и „Мера според мера“ на режисьора Георги Дюлгеров, „Лабиринти“ - режисьор Анри Кулев, а също в много анимационни и документални филми.[1]

Сред имената, с които Йълдъз Ибрахимова работи, са Антоан Ерве, Франсоаз и Луи Монтен, Ив Робер, Иво Папазов — Ибряма, Жан Луи Лоньон, Лайош Дудаш, Майкъл Алперин, Окай Темиз, Aнатолий Вапиров, Владимир Тарасов, Петер Ковалд, Антони Дончев, Васил Пармаков, Урс Лимгрубер, Рудолф Дашек, Зина Паркинс, Карло Рицо, Кристоф Хаберер, и много други. Има реализирани проекти със Симфоничния оркестър на Българското национално радио, Президентския симфоничен оркестър, Симфоничния оркестър на Измир, Симфоничния оркестър на Истанбул (Турция), Петербургската филхармония и други.[1]

Дискография[1][редактиране | редактиране на кода]

  • 1979 – Турски народни песни LP, Балкантон, София
  • 1981 – Naissus Jazz-81-LP, Discos, Ниш, Сърбия
  • 1987 – Джаз и още нещо LP, Балкантон, София
  • 1989 – Момичето с прекрасните очи LP, Балкантон, София
  • 1991 – Paris — Zagreb, с Antoine Herve qintet, CD-DEUX Z, Париж, Франция
  • 1992 – Илюзия за вечност LP, Балкантон, София
  • 1992 – Трудният път до свободата CD, с Анатолий Вапиров, AVA Records, София
  • 1995 – Ișığın Sesi (Гласът на дъгата), Raks Music, Истанбул, Турция
  • 1997 – Balkanatolia (Балканатолия), с участието на Иво Папазов, Raks Music, Истанбул
  • 1997 – Chamber Music Life CD, Pannon Classic
  • 1999 – Marcanja e Romeskere Gilya (Марджанджа – песните на циганина), Universal Music Turkey
  • 1999 – Тракийска рапсодия CD, Labor Records – New York
  • 2000 – Marcanja — Songs of the Gypsy, Virginia Records — Universal Music Bulgaria
  • 2003 – Çocukça Șarkılar (Песни за деца), Boyut, Истанбул
  • 2003 – Песни за малки и големи, Virginia Records — Universal Bulgaria
  • 2005 – 30 години на сцената, Virginia Records
  • 2009 – Back to my Love-Virginia Records — Bulgaria, София
  • 2011 – Balkanatolia 2-Annemden Rumeli Türküleri-Kalan-Turkey

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

През 1998 г. печели наградата на турското списание „Jazz“ за вокалист на годината. Същата година е удостоена с приза „Баларт“ на сдружение „Българска духовност“ - за изключителен принос в приобщаването на балканската култура към световната. Носител е на най-голямата награда на Съюза на музикалните и танцови дейци в България - „Кристална лира“. А на Световния форум за екология и социално развитие в Йоханесбург - Южна Африка през 2002 г. е специален посланик на ООН. Там изнася концерт, на който представя България и Турция. Едно от последните признания е наградата за изключителен принос в развитието на джаза, както и за най-добра промоция на джаз за 2009 г. от Международния джаз-фестивал „Нишвил“.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България