Александър Чапрашиков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Чапрашиков
български политик
Роден
неизв.
Починал
неизв.

Образование Национален военен университет
Политика
Партия Демократическа партия
Убеждения либерализъм
Депутат
Народен представител в:
XVIII ОНС   XIX ОНС   
Семейство
Баща Георги Чапрашиков

Александър (Санде) Георгиев Чапрашиков е български военен, търговец и политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Чапрашиков е роден преди 1876 година в Горна Джумая, тогава в Османската империя. Син е на търговеца Георги Чапрашиков и е по-голям брат на Крум Чапрашиков и Стефан Чапрашиков. Завършва Военното училище в София. По-късно се отдава на търговия с тютюн заедно с брат си Крум.[1]

Александър Чапрашиков е деец на Демократическата партия. След възстановяването на градското бюро на партията в Дупница в април 1919 година, Чапрашиков става негов председател, Димитър Манойлов и д-р Крум Войнов са подпредседатели, а М. С. Чомаков – секретар.[2] Депутат е в XVIII и XIX Обикновено народно събрание.[3]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година Александър Чапрашиков е арестуван и съден от така наречения Народен съд.[4] Имуществото му е конфискувано, а семейството му е изселено в Лясковец, където Александър Чапрашиков умира. В 1954 година умира и съпругата му, а двете им деца Анна и Георги остават на улицата.[1]

Къщата му в София, за която Чапрашиков харчи разточително, е обявена за паметник на културата в 1978 година.[5][6]

Александър Чапрашиков се познава с Димитър Димов и е прототип на образа на Барутчиев младия в романа му „Тютюн“ – млад и образован мъж, но грандоман и разсипник.[7][6]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
Стоимен Чапрашиков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Чапрашиков
(1842 - 1887)
 
Иван Чапрашиков
(1854 - 1908)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Чапрашиков
 
Стефан Чапрашиков
(1876 - 1944)
 
Крум Чапрашиков
(1882 - 1934)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Чапрашикова
(1918 - 2006)
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Екимова-Мелнишка, Мариана, Александър Н. Геров. Къщите говорят. София, Нов български университет. ISBN 978-954-535-942-2. с. 62.
  2. Вътрешната политика на България през капитализма: 1878 - 1944. София, Институт за история, Българска академия на науките, 1980. с. 135.
  3. Научни трудове: История, том 7 – 8, Академия за обществени науки и социално управление при ЦК на БКП, 986, стр. 148.
  4. Семерджиев, Петър. Народният съд в България 1944-1945: Кому и защо е бил необходим. София, Македония Прес, 1998. ISBN 954-8823-16-0. с. 326.
  5. Карта на Паметниците на Културата в Централната Градска част на София. // Morphocode. Посетен на 13 ноември 2017.
  6. а б Иванова, Екатерина. Димитър Димов: автор, време и герои. София, Държ. издателство „Народна просвета“, 1985. с. 154.
  7. Куюмджиев, Кръстьо. Критика и литературен живот. София, Български писател, 1977. с. 192.
     Портал „Македония“         Портал „Македония