Александър Чапрашиков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Чапрашиков
български политик
Роден
неизв.
Починал
неизв.
Политика
Партия Демократическа партия
Убеждения либерализъм
Депутат
Народен представител в:
XVIII ОНС   XIX ОНС   

Александър (Санде) Георгиев Чапрашиков е български военен, търговец и политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Чапрашиков е роден преди 1876 година в Горна Джумая, тогава в Османската империя. Син е на търговеца Георги Чапрашиков и е по-голям брат на Крум Чапрашиков и Стефан Чапрашиков. Завършва Военното училище в София. По-късно се отдава на търговия с тютюн заедно с брат си Крум.[1]

Александър Чапрашиков е деец на Демократическата партия. След възстановяването на градското бюро на партията в Дупница в април 1919 година, Чапрашиков става негов председател, Димитър Манойлов и д-р Крум Войнов са подпредседатели, а М. С. Чомаков – секретар.[2] Депутат е в XVIII и XIX Обикновено народно събрание.[3]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година Александър Чапрашиков е арестуван и съден от така наречения Народен съд.[4] Имуществото му е конфискувано, а семейството му е изселено в Лясковец, където Александър Чапрашиков умира. В 1954 година умира и съпругата му, а двете им деца Анна и Георги остават на улицата.[1]

Къщата му в София, за която Чапрашиков харчи разточително, е обявена за паметник на културата в 1978 година.[5][6]

Александър Чапрашиков се познава с Димитър Димов и е прототип на образа на Барутчиев младия в романа му „Тютюн“ – млад и образован мъж, но грандоман и разсипник.[7][6]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
Стоимен Чапрашиков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Чапрашиков
(1842 - 1887)
 
Иван Чапрашиков
(1854 - 1908)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Чапрашиков
 
Стефан Чапрашиков
(1876 - 1944)
 
Крум Чапрашиков
(1882 - 1934)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Чапрашикова
(1918 - 2006)
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Екимова-Мелнишка, Мариана, Александър Н. Геров. Къщите говорят. София, Нов български университет. ISBN 978-954-535-942-2. с. 62.
  2. Вътрешната политика на България през капитализма: 1878 - 1944. София, Институт за история, Българска академия на науките, 1980. с. 135.
  3. Научни трудове: История, том 7 – 8, Академия за обществени науки и социално управление при ЦК на БКП, 986, стр. 148.
  4. Семерджиев, Петър. Народният съд в България 1944-1945: Кому и защо е бил необходим. София, Македония Прес, 1998. ISBN 954-8823-16-0. с. 326.
  5. Карта на Паметниците на Културата в Централната Градска част на София. // Morphocode. Посетен на 13 ноември 2017.
  6. а б Иванова, Екатерина. Димитър Димов: автор, време и герои. София, Държ. издателство „Народна просвета“, 1985. с. 154.
  7. Куюмджиев, Кръстьо. Критика и литературен живот. София, Български писател, 1977. с. 192.
     Портал „Македония“         Портал „Македония