Иван Чапрашиков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Чапрашиков
български търговец

Роден
Починал
Народен представител в:
IV ВНС   
Иван Чапрашиков в Общомедия

Иван Стоименов Чапрашиков е български търговец, обществен деец и революционер.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Чапрашиков е роден през 1854 г. в Горна Джумая, тогава в Османската империя, днес Благоевград, България, в семейството на тютюневия търговец Стоимен Чапрашиков, създал в 1864 година фирмата „Ориент табако“, заниваща се с търговия с тютюни в Гърция и Мала Азия.[1] Учи в Горна Джумая. Той движи бизнеса, наследен от Стоимен Чапрашиков, а брат му Георги Чапрашиков се занимава с изкупуване на тютюна.[1] През Временното руско управление след края на Руско-турската война (1877-1878) е председател на Горноджумайския градски съвет. След като Горна Джумая остава в границите на Османската империя според Берлинския договор, Чапрашиков се изселва в Дупница, където на няколко пъти е избиран за градски съветник. Един от основателите е на местната организация на Демократическата партия. В града той се занимава с търговия с тютюни, а през 1887 г. открива фабрика за брашно и трици.[2] Освен с тютюни, търгува и с кожи, снабдява двореца с хранителни продукти и се занимава с лихварство, като натрупва значително богатство.[1] В 1893 година е избран за депутат в ІV Велико народно събрание.[3] Приятел е на Яне Сандански и многократно дарява пари на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[4]

Паметник на Чапрашиков в Дупница

Умира в Дупница на 28 април 1908 година.[3]

В завещенанието си от 11 април 1908 година Чапрашиков дава значителни суми за благотворителност – 15 000 лева дава за безплатните ученически трапезарии и за дупнишкото читалище „Напредък“, по 5000 лева на училищата в Дупница и Горна Джумая за учредяване на награда за най-добрите ученици, задължава наследника си Крум Чапрашиков да дава годишно по 500 лева за подпомагане на бедни ученици, дава 5000 лева на Софийската търговско-индустриална камара за образуване на фонд, от който да се дават награди за български научни разработки в областа на индустрията и търговията или за българско изобретение. Съпругата и сестрите му се опитват да оспорят завещанието, но делото е прекратено на 18 юни 1925 година. За строежа на читалищната сграда в Дупница в 1914 година са предоставени 9000 лека. След многобройни опити на Софийската търговско-индустриална камара да получи дарението, на 15 декември 1928 година Крум Чапрашиков превежда на камарата 200 000 лева, с които е образуван фонд и са раздавани награди – през 1939 г. 20 000 лева на Щилян Маринов за конструирането на редосеялка „Щилма“, през 1940 г. са наградени Надежда и Любен Тодорови за направата на шахтова печка за отопление. Фондът е ликвидиран през 1948 година от комунистическата власт със закриването на областните стопански камари.[3]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
Стоимен Чапрашиков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Чапрашиков
(1842 - 1887)
 
Иван Чапрашиков
(1854 - 1908)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Чапрашиков
 
Стефан Чапрашиков
(1876 - 1944)
 
Крум Чапрашиков
(1882 - 1934)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна Чапрашикова
(1918 - 2006)
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Иван Чапрашиков завещава част от богатството си за благотворителност. // Вести, 7 януари 2015. Посетен на 17 декември 2017.
  2. Станева, Евелина (съст.) Алманах на българските индустриалци 1878–1947, издателска къща „Христо Ботев“, София, 1995 г., стр. 277
  3. а б в Анчова, К. Иван Чапрашиков. // Енциклопедия Дарителството. Посетен на 17 декември 2017.
  4. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 201.
     Портал „Македония“         Портал „Македония