Христо Григоров
| Христо Григоров | |
| български общественик | |
| Роден |
14 октомври 1944 г.
|
|---|---|
Христо Генадиев Григоров е български общественик, фармацевт, пет мандата председател на Българския червен кръст.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 14 октомври 1944 година в Горна Джумая, България.[1] Негов дядо е видният български революционер Ичко Бойчев.[2]
През 1967 година завършва Фармацевтичния факултет на Висшия медицински институт в София, а през 1987 година завършва международни икономически отношения.
В периода 1970 – 1973 година е ръководител отдел в Министерство на народното здраве за Държавно аптечно управление, в периода 1973 – 1987 година е ръководител на представителството на фирма „Бик Гулден“ (Германия), през 1987 година е генерален директор на първото Българо-немско сдружение – „Медабик“ ООД, а в периода 1987 – 1997 година е генерален директор на фирма „Бристол-Майерс Скуиб“ (САЩ) за България.[3] В периода 1988 – 1994 година е председател на Надзорния и на Управителния съвет на Търговска банка „Средец“. В периода 1991 – 1994 г. е член на Борда на директорите на Българо-американската банка за инвестиции и развитие; през 1993 г. е член на Борда на директорите на БТПП, а през 1998 г. е член на ръководството на НЗОК и заместник-председател на Турско-Българската търговско-индустриална камара.
В периода 1992 – 2001 година е заместник-председател на Български Червен кръст, а в периода 1995 – 2002 година е председател на Столичната червенокръстка организация. През 2001 година става председател на Българския чревен кръст.[1] Преизбран е за председател на БЧК в 2005, 2009, 2013, 2017 година.
През 2006 година е арестуван по обвинение за присвояване на пари в особено големи размери. Малко по-късно съдът освобождава Григоров заради липса на доказателства. Скандалът предизвиква широк международен отзвук.[4]
Григоров е нещатен секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС с псевдоним „Еленов“ от 1980 година до 1991 година, когато е снет от отчет.[5]
През 2003 година е награден с медал „100 години Илинденско-Преображенско въстание“.[6] През 2020 г. е удостоен с орден „За гражданска заслуга“ I степен „за значимия му принос и изключителни заслуги към Република България в областта на медицината и хуманното дело“.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Акад. Христо Григоров, д-р х. к. // Български червен кръст. Посетен на 10 ноември 2017.
- ↑ Войводата и внукът // „Сега“, 11 юни 2005. Посетен на 10 ноември 2017.
- ↑ Информация в сайта на Българския чревен кръст
- ↑ Христо ГРИГОРОВ: Целта на ареста ми беше да бъда сменен // „Дневник“, 20 февруари 2006. Посетен на 10 ноември 2017.
- ↑ РЕШЕНИЕ: Лица по чл. 3, ал. 2, т. 4 и чл. 21, ал. 2 – председателят, генералният директор и заместник генералните директори на Българския червен кръст // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2012-12-05. Посетен на 2019-06-11.
- ↑ Започнаха тържествата за вековния юбилей от Илинденско-Преображенското въстание // dnevnik.bg, 2.8.2003. Посетен на 5.7.2022.
- ↑ ДВ. Указ № 131 от 6 юли 2020 г. Обн. ДВ. бр.62 от 14 юли 2020 г.
