Беличани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Беличани (единствено число беличанец/беличанка) са жителите на град Белица, България. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Белица[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


Тодор Саев.

А[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Алекси Саев - Марсов, революционер от ВМРО, касиер на селския революционен комитет към 1923 година[1]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Ковачев (1872 - 1954), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Ахмед Спанцки - Кундурджиев, член на революционния комитет на ВМРО към 1923 година[2]

Б[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Борис Николов - Брезов, ръководител на революционния комитет на ВМОРО в селото[3]

В[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Васил Илиев (Попилиев), български учител в родното си село през 1872 година[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Николов Бакъшов (1886 - 1976), член на БКП от 1919 година, участник в Септемврийското въстание в 1923 г. с Белишкия отряд, ятак по време на Втората световна война (1941 - 1944)[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Поптомов (1890 - 1952), български политик

Г[редактиране | редактиране на кода]

З[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Иван Апостолов (1847 - 1926), деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Апостолов (1924 - 1944), български партизанин
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Глигов (1872 -1942), български просветен деец[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Матеев (1854 - 1928), български свещеник и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Тричков (1916 - ?), български партизанин
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Попов (1931 - 2008), професор по автоматика
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Терзиев, български учител в Лесичево (1876), в родното си село (1876 - 1877) и в Горноджумайско след това, през 1883 година е заточен в Мала Азия[9]

К[редактиране | редактиране на кода]

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Д. Саев, български учител в Кюстендил (1872 - 1874) и Соволяно (1874 - 1877)[11]

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Станков (р.1958), майстор на спорта, републикански шампион на България по самбо 1982 година, спортист №1 на Благоевградски окръг през 1982 година, четвърто място на Световното първенство по самбо в Париж

Т[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Т. Даракчиев, учител в родното си село до 1883, след това заточен в Мала Азия[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Теофил Николов (1882 - 1940), български революционер и общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Теофил Попвасилев (1824 - 1903), български свещеник и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Кошов Дюлгеров, член на революционния комитет на ВМРО в Белица през 1923 година[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Мадолев - Загорски, началник на селската милиция на ВМРО в Баница през 1923 година[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Саев (1872 - 1903), български военен деец и революционер, деец на ВМОК

Опълченци от Белица[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Величко Апостолов (около 1856 - 1926), български революционер, опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Захари Кошов (1869 - 1945), български революционер, опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Христов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Георгиев, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Мандил Илиев, IV опълченска дружина, умрял на 10 юни 1878 г.[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Димитров (Димитриев), изпратен в лагера на Опъчението от Българското благотворително дружество „Дружба“ в Браила, на 1 май 1877 година постъпва в IV опълченска дружина, на 6 юли е преведен в X, на 16 юли в I рота на VIII дружина, а на 5 август във II рота на I дружина, уволнен на 8 юни 1878 година[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Серафим Филипов, IV опълченска дружина[19]

Починали в Белица[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Белица[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Исмаил Гералийски - Джамбаза, български революционер от ВМРО, член на революционния комитет в селото[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Матей Янчов, български свещеник в селото между 1860 - 1890-те години [21]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Г. Шаламанов - Горски, български революционер, войвода на селската чета на ВМРО през 1923-1924 година[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Светослав Саев (1899 - ?), български военен деец, по произход от Белица

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.63
  2. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.58
  3. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.20
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.287.
  5. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 40. Посетен на 2015-08-28.
  6. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 253. Посетен на 2015-09-02.
  7. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.83
  8. Иван Иванов. Датата на раждане е променена от 1871 г. на 1872 г. (26 август 1872 г.), а датата на смъртта е 29 юни 1942 г., като се изходи от ръкописната книгата, която е написал "История на село Говежда" и се съхранява в читалище "Пробуда 1927 г." село Говежда, обл. Монтана.
  9. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.648.
  10. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.93
  11. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 580.
  12. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.182.
  13. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.39
  14. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.42
  15. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  16. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
  17. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  18. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 72.
  19. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  20. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 34
  21. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 721.
  22. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 29
     Портал „Македония“         Портал „Македония