Мелничани
Мелничани (единствено число мелничанин/мелничанка, на гръцки: Μελενικιώτες, меленикиотес) са жителите на град Мелник, България. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Мелник[редактиране | редактиране на кода]
А — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й – К — Л — М — Н — О – П — Р — С — Т — У – Ф — Х — Ц — Ч — Ш – Щ — Ю — Я
А[редактиране | редактиране на кода]
Анастасиос Палатидис (1788 – 1848), гръцки учен, лекар- Анастасиос Полизоидис (1802 – 1873), гръцки революционер и политик
В[редактиране | редактиране на кода]
- Василиос Теофанус (1895 – 1984), гръцки композитор и диригент
Г[редактиране | редактиране на кода]
- Гайос Лазару (1876 – 1950), гръцки просветен деец
Георги Лазаров Иконописов (1873 - ?), завършил в 1896 година химия в Берлинския университет[1]
Георгие Белянски (около 1767 - 8 април 1847), учител, починал в Нови Сад[2]- Григориос Пазьонис (1887 – 1983), гръцки политик
Д[редактиране | редактиране на кода]
- Димитриос Калавакидис, гръцки просветен деец
- Димитър Тилков (1933 – 1981), български учен, филолог
Е[редактиране | редактиране на кода]
- Емануил Васкидович (1795 – 1875), български просветен деец
И[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Анастасов Гърчето (1880 – 1905), български революционер
- Илия А. Антонович (3 май 1843 - 26 юли 1921), търговец, дарител, починал в Белград[3]
Й[редактиране | редактиране на кода]
- Йоаким Софийски (? – 1845), софийски митрополит
К[редактиране | редактиране на кода]
- Константинос Цопрос (1885 – 1964), гръцки юрист, преводач и писател
- Костас Динос (1908 – 2007), гръцки актьор
М[редактиране | редактиране на кода]
- Манасис Илиадис (1730 – 1805), гръцки учен и лекар
Л[редактиране | редактиране на кода]
- Лазар Аргиров, български иконописец, един от най-видните представители на Мелнишкото художествено средище през XIX век
- Лазар Теофанов, български просветен деец и революционер
П[редактиране | редактиране на кода]
- Петър Тренчев, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[4]
- Петър Янев Панайотов, български революционер, деец и четник на ВМРО. [5]
С[редактиране | редактиране на кода]
- Стоян Ильов, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[4]
Я[редактиране | редактиране на кода]
- Янко Лазаров, български опълченец, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[6]
- Яков Николай, български зограф от XIX век
Починали в Мелник[редактиране | редактиране на кода]
- Александър Триандафилидис (1840 – 1894), мелнишки митрополит
- Атанас Василев (1895 - 1925), деец на ВМРО, убит от михайловисткото крило[7]
- Васил Черкезов – Херкулес, Черкеза (? – 1925), български революционер от ВМОРО и ВМРО
- Костадин Попташев (1864 – 1912), български просветен деец
- Прокопий Мелнишки (? – 1891), мелнишки митрополит
- Стоян Гайгуров (1847 – 1912), български църковен деец
Свързани с Мелник[редактиране | редактиране на кода]
- Атанас Павлов (поп Ташо) (1822 – 1907), български църковен деец
- Димитър Ангелов (Черешничкият поп) (ок.1830 – 1897), български църковен деец и общественик
- Ивайло Андонов, български футболист
- Кирил V Константинополски, цариградски патриарх, мелнишки митрополит от 1737 до 1745 година
- Константинос Христоманос (1867 — 1911), гръцки писател, драматург, преводач, син на Анастасиос Христоманос от мелнишкия род Христомани
- Костадин Попстоянов (Костадин Калиманцалията) (ок.1836 – 1900), български просветен деец и общественик
- Наталис Емануил Петровиц (1899 – 1971), гръцки учен, по произход от Мелник
- Петрос Занос (1817 – 1884), гръцки политик, по произход от Мелник
- Петрос Спандонидис (1890 – 1944), гръцки писател, по произход от Мелник
- Темелко Хаджиянев (1848 – 1913), български общественик, търговец и книжар
- Яне Сандански, български революционер, освободител на Мелник от османско владичество
- Никола Франгов Андонов, български революционер, деец и местен ръководител на ВМРО. [8]
- Борис Манолов Витанов, кмет на гр. Мелник през 1935 год. [9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
- ↑ Српски биографски речник, том 1, с. 53., архив на оригинала от 16 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110916095457/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom01.pdf, посетен на 5 май 2013
- ↑ Српски биографски речник, том 1, с. 22., архив на оригинала от 16 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110916095457/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom01.pdf, посетен на 5 май 2013
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 48.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 191, ISBN 978-619-00-1431-7.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 598.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 191, ISBN 978-619-00-1431-7.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 197, ISBN 978-619-00-1431-7.
