Димитър Ангелов (свещеник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Ангелов.

Димитър Ангелов
български духовник
Роден
около 1830 г.
Починал

Димитър Ангелов, известен като Хаджи поп Димитър или Черешничкият поп, е български свещеник, общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.[1][2].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Ангелов е роден около 1830 година в село Черешница, Демирхисарско. Учи в гръцкото училище в Мелник. От 1861 година е свещеник в родното си село. При повдигането на църковния въпрос се отказва от Цариградската патриаршия и въвежда църковнославянско богослужение в местната църква. През 1870 година обикаля селата в Мелнишко и събира на подписи за присъединяването им към Българската екзархия. Като представител на българите от Мелнишка епархия (Демирхисарската епископия) посещава Цариград.[3] От 1871 година той е председател на Мелнишката българската община. През същата година довежда в Черешница за учител Атанас Поппетров, който разкрива първото българско училище в селото.[4] Свързва се със Стефан Салгънджиев в Сяр за да снабди църквата и училището с книги на български език. Подпомага Стефан Веркович в събирането на български фолклорни материали.[5] За дейността си многократно е арестуван от османските власти. Към края на 1876 година по донос от патриаршисткото духовенство, заедно с други дейци за църковна независимост от Мелнишка епархия е хвърлен за три месеца в затвора в Сяр.[6]

По време на Кресненско-Разложкото въстание от 1878 – 1879 година осигурява храна на въстаниците. След въстанието село Черешница е опожарено и Ангелов се установява в Мелник. През 1881 година той подарява сграда за мелнишкото българско училище, разположена до църквата „Света Варвара“.[7][8]

През 1893 година Атанас Шопов, пише за него:

...той е известен по тия места; богат е; зданието на българското училище в Мелник от него е подарено.[9]

По-късно Ангелов се завръща в родното си село, където почива през 1897 година.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „Пирински край“. Том 2, Благоевград, 1999, стр.336.
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.37.
  3. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр.61.
  4. Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 53.
  5. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 156.
  6. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр.70 – 71.
  7. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 118, 125.
  8. Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 122.
  9. Шопов, Ат. Из живота и положението на българите във вилаетите, София, 2011, стр. 106.
     Портал „Македония“         Портал „Македония