Димитър Ангелов (свещеник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Димитър Ангелов.

Димитър Ангелов
български духовник
Роден
около 1830 г.
Починал

Димитър Ангелов, известен като Хаджи поп Димитър или Черешничкият поп, е български свещеник, общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.[1][2].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Ангелов е роден около 1830 година в село Черешница, Демирхисарско. Учи в гръцкото училище в Мелник. От 1861 година е свещеник в родното си село. При повдигането на църковния въпрос се отказва от Цариградската патриаршия и въвежда църковнославянско богослужение в местната църква. През 1870 година обикаля селата в Мелнишко и събира на подписи за присъединяването им към Българската екзархия. Като представител на българите от Мелнишка епархия (Демирхисарската епископия) посещава Цариград.[3] От 1871 година той е председател на Мелнишката българската община. През същата година довежда в Черешница за учител Атанас Поппетров, който разкрива първото българско училище в селото.[4] Свързва се със Стефан Салгънджиев в Сяр за да снабди църквата и училището с книги на български език. Подпомага Стефан Веркович в събирането на български фолклорни материали.[5] За дейността си многократно е арестуван от османските власти. Към края на 1876 година по донос от патриаршисткото духовенство, заедно с други дейци за църковна независимост от Мелнишка епархия е хвърлен за три месеца в затвора в Сяр.[6]

По време на Кресненско-Разложкото въстание от 1878 – 1879 година осигурява храна на въстаниците. След въстанието село Черешница е опожарено и Ангелов се установява в Мелник. През 1881 година той подарява сграда за мелнишкото българско училище, разположена до църквата „Света Варвара“.[7][8]

През 1893 година Атанас Шопов, пише за него:

...той е известен по тия места; богат е; зданието на българското училище в Мелник от него е подарено.[9]

По-късно Ангелов се завръща в родното си село, където почива през 1897 година.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „Пирински край“. Том 2, Благоевград, 1999, стр.336.
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.37.
  3. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр.61.
  4. Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 53.
  5. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 156.
  6. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр.70 – 71.
  7. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 118, 125.
  8. Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 122.
  9. Шопов, Ат. Из живота и положението на българите във вилаетите, София, 2011, стр. 106.
     Портал „Македония“         Портал „Македония