Галичани (реканци)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Галичани.

Галѝчани (на македонска литературна норма: Галичани) са жителите на паланката Галичник, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Галичник[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

Революционният комитет на ВМОРО в Галичник: Иван Гиновски (1), свещеник Амвросий Попмилетиев (2), Янаки Томов (3) и Васил Чоланчевски (4). Източник Държавна агенция „Архиви“

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Георги Пулевски в Галичник

Д[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Данаил Несторов (1870 – ?), български зограф
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Манов Станишев (1861 – ?), български предприемач
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Теодосиев Палчески, просветен деец. Получил стипендия от сръбската пропаганда, завършва сръбско училище в Призрен и няколко години е сръбски учител в Галичник. Отказва се от сръбството, заминава за България и работи като чиновник в земеделските банки. Връща се в Галичник като български учител[6]

Е[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Устабаши Кара Иван (около 1790 - ?), български майстор строител, построил редута Таушан табия на 1 km от външния ров на Видин при Хюсеин паша, наследника на Осман Пазвантоглу[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Яковлев, български зограф
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсте Гиновски, български зограф
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсто В. Галичанов, учител в Кратово между 1868 – 1874 година[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсто Янков (1854 – 1919), български зограф

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Марко Симеонов в 1910 година
  • Flag of Bulgaria.svg Макрий Негриев (1800 – 1849), български резбар
  • Flag of Bulgaria.svg Мане Томовски, български революционер от ВМОРО, войвода на селската чета от Галичник през 1902 година[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Марко Симеонов (1866 – 1933), български революционер
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svgFlag of North Macedonia.svg Миле Апостолски (p. 1927), югославски партизанин и генерал-майор от ЮНА
  • Flag of Bulgaria.svg Милош Яковлев (? – 1892), български зограф
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svgFlag of North Macedonia.svg Милош Яковлевич (1892 – 1963), югославски и македонски лекар
  • Flag of Bulgaria.svg Мино Пешков, български революционер, деец на ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Архимандрит Михаил, български възрожденски духовник, игумен на Бигорския манастир
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Зързовски, български революционер, войвода на четата от Галичник в 1902 година[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Лакенски, избран за член на Галичкия окръжен революционен комитет на ВМОРО през лятото на 1902 година[13].
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Ненов, български революционер, деец на ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Гюрчинов (1839 – 1874), български резбар и зограф
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Панайотов, български зограф, изписал в 1849 година църквата „Успение Богородично“ в Лешочкия манастир[14]

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Тале Кръстев

У[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

Македоно-одрински опълченци от Галичник[редактиране | редактиране на кода]

Членска карта на софийското дружество на Съюза на македоно-одринските опълченски дружества на Тома Кръстев Чапаров
  • Flag of Bulgaria.svg Авросия (Арсо) Аврамов, 20 (21)-годишен, млекар, основно образование, 1 рота на 1 дебърска дружина[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Алексов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, художник иконописец, ІІІ клас, Нестроева рота на 1 дебърска дружина[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Р. Бабалевски (Бабалиевски), 22-годишен, бакалин, основно образование, 1 рота на 1 дебърска дружина[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Алексиев, 24-годишен, декоратор, основно образование, 1 дебърска дружина[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Андонов, 33-годишен, млекар, основно образование, 1 рота на 1 дебърска дружина, ранен на 11 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Манол Аврамов Чальовски (Чаловски), 24-годишен, търговец, ІІ клас, 1 и Нестроева рота на 1 дебърска дружина[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Алексиев (Алексов), 25-годишен, бояджия, основно образование, 1 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Русе Аврамов, 26-годишен, млекар, основно образование, 1 рота на 1 дебърска дружина, Интендантство на МОО[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Руси Андреев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома (Томо) Кръстев Чапаров (р. 27 януари 1891 - 1965[28]), търговец, ІІІ клас, 1 рота на 1 дебърска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен,[29] участвал в Първата световна война с 1 пехотен македонски (59 пехотен) полк на 11 дивизия от 11 септември 1911 до 21 ноември 1918 г.
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Аврамов, 25-годишен, млекар, основно образование, 1 и Нестроева рота на 1 дебърска дружина, ранен на 8 юни 1913 година[26]

Починали в Галичник[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of North Macedonia.svg Любомир Фръчковски (1957 – ), юрист и политик от Република Македония, по потекло от галичкия Фръчковски род
  • Flag of North Macedonia.svg Симеон Гугуловски (1941 – 1995), оперен певец от Република Македония, по потекло от Галичник

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 168.
  2. а б Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 76.
  3. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 105.
  4. Пенкова, Бисерка, Цвета Кунева (редактори). Корпус на стенописите от XVII век в България. София, Институт за изследване на изкуствата, 2012. ISBN 9789548594387. с. 206 - 207.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 188.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 4.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934), София, 2001, стр. 175.
  8. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 231.
  9. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.132.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 168.
  11. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 103.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 61.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934), София, 2001, стр. 92.
  14. Научна експедиция в Македония и Поморавието, 1916. ВИК „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993, стр. 52.
  15. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 176.
  16. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 189.
  17. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България. Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и с-ие, 1918. с. 33.
  18. Парцел 66. // София помни. Посетен на 16 април 2018.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 18.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 75.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 795.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17, 19.
  26. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 13.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 42.
  28. Парцел 56. // София помни. Посетен на 14 април 2016.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 390.
     Портал „Македония“         Портал „Македония