Теофан Буджароски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теофан Буджароски
български зограф
Роден
неизв.
Починал
неизв.

Теофан Исаев Буджароски или Бужаровски[1] (на сръбски: Теофан Исаиловић Буџароски) е български зограф, представител на Дебърската художествена школа.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ктиторският надпис в „Свети Йоан Богослов“ в Кралева Куча с името на Теофан Буджароски
Стенопис на Христос Вседържител от тавана на „Свети Йоан Предтеча“ в Кралева Куча, 1906 г.

Теофан Буджароски е роден в дебърската паланка Галичник, Западна Македония. Учи зографския и резбарския занаят при Константин Яковлев от Галичник, като му помага при изписването на Драганашкия манастир в Косово. Буджароски в 1898 - 1902 година се установява в Гниляне, където отваря зографска работилница. Изписва много храмове в околностите.[2] Така например изписва стенописите, иконите и резбова иконостаса на църквата „Свети Архангел Гавриил“ в Релян, където се е подписал на царските двери с изображение на Богородица.[3]

В 1870 година изписва иконите в църквата „Свети Илия“ в Сеяце заедно с Димитър Папрадишки, Петър Николов и Ангелко Дидон.[2][4] След това работи в „Света Параскева“ в Раковац.[5][2] Там изписва иконостаса и стенописите – олтарното пространство, Христос в свода и Христос Велик Архиерей над владишкия трон. Иконостасът е дървен двуредов – ред царски икони и горен ред от 14 икони. Отдясно е разширен с иконата на Света Петка, а отляво, на височината на престолните икони е Богородица Животворящ източник, дело на Буджароски. Царските двери са датирани в 1902 година, престолните икони на Богородица с Христос и Свети Йоан Предтеча в 1900 година, а останалите икони в 1898 година. Общо иконостасните икони са 31. На тавана в църквата е изписан в квадратно поле Христос, който благославя с две ръце. Стилът е същият като този на иконостасните икони, което означава, че и стенописът е дело на Буджароски. Над архиерейския трон е изписан Христос Велик Архиерей, като в долния десен ъгъл има подпис на Буджароски.[5]

Буджароски работи в „Успение Богородично“ в Корбевац, във Владичин хан, във Враня, в „Свети Николай“ в Чуковац (45 икони от 1860 - 1870),[2][6] в „Свети Йоан Богослов“ в Кралева Куча (1906),[7][2] в „Свети Архангел Гавриил“ в Стари Глог, в „Св. св. Петър и Павел“ в Крива Фея и в „Света Мария Магдалина“ в Бресница.[2][8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ћировић, Ирена. Зографске радионице и зидно сликарство XIX века у храмовима Врањске епархије. // Проблеми на културата (4). 2015. с. 25-37.
  2. а б в г д е ж Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Свете Петке у селу Стража код Гњилана. // Баштина 35. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2013. с. 316.
  3. Храм св. архангела Гаврила. // Епархија Врањска. Посетен на 25 декември 2017.
  4. Храм св. пророка Илије. // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.
  5. а б Храм св. преподобне Параскеве. // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.
  6. Храм св. оца Николаја. // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.
  7. Храм св. Јована Богослова. // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.
  8. Храм св. великомученице Марије Магдалене. // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.
     Портал „Македония“         Портал „Македония