Кумановци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Кума̀новци (единствено число кумановец/кумановка, на албански: kumanovarë, единствено число kumanovar) са жителите на град Куманово, Република Македония. На 17 ноември 2009 година Васил Ильоски, Трайко Прокопиев, Владимир Антонов, Християн Тодоровски и Салтир Путински са обявени за петте най кумановци на XX век. За личност на XIX век е обявен иконом поп Димитър Младенов.[1]

Родени в Куманово[редактиране | редактиране на кода]

Възпоменателна картичка на Кумановското благотворително братство с портрети на загиналите в Кумановско дейци на ВМОРО и ВМРО Коста Нунков († 1905), Боби Стойчев († 1906), Мите Кокошински († 1911) и Добре Витев († 1931)

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Macedonia.svg Александър Митевски (р. 1934), поет от Република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Антон Стоянов (1844 - 1868), български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Дамянов, български свещеник и деец на българското възраждане[3]
  • Flag of Yugoslavia (1943–1992).svg Антоние Филиповски (1920-1944), югославски партизанин
  • Flag of Yugoslavia (1943–1992).svg Flag of Macedonia.svg Аце Русевски (р. 1956), югославски боксьор, олимпийски медалист

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Георги Димитров - Севдата (? - 1905), български революционер от ВМОРО, починал в София[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Кръстев (? - 1868), български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Шуманов, български свещеник, архиерейски наместник в Македония
  • Flag of Serbia.svg Flag of Macedonia.svg Горан Стойкович (1972 - 2015), политик от Република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Гьоро Борозан (1835-1874), български възрожденец

Д[редактиране | редактиране на кода]

З[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

Й[редактиране | редактиране на кода]

Йосиф (Йоско) Иванов
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Иванов (1886 - 1911), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Йовчев (? - 1912), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Йосиф Иванов (? - 1924), деец на ВМРО, убит от анархисти в Кюстендил.[8]
  • Flag of Yugoslavia (1943–1992).svg Йордан Цеков (р. 1921), югославски партизанин и деец на НОВМ

К[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Наце Кралев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[11]
  • Flag of Yugoslavia (1943–1992).svg Наце Кралев (1919 - 1941), югославски партизанин

О[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Turkey.svg Flag of Macedonia.svg Фахри Кая (1930 - ), турски поет и писател от Република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Филип Димитров (1845 - 1868), български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа[14]
  • Flag of Macedonia.svg Филип Петровски (1972 - ), политик от Република Македония

Х[редактиране | редактиране на кода]

Я[редактиране | редактиране на кода]

Опълченци от Куманово[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Иван Георгиев Кертев, на 1 май 1877 година постъпва в III рота на I опълченска дружина, уволнен е на 3 или на 28 юни 1878 година, заселва се в София,[15] умрял преди 1918 г. в София[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Григоров, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Николов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Ташев (Тасев), ІI[19] и IV опълченска дружина[18], умрял преди 1918 г.
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Николов, IV опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Филипов, родом от Кумановско, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Сокол Марков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Стойко (Стайко) Димитров (Димитриев), на 28 април 1877 година постъпва във II рота на I опълченска дружина, а на 12 юни е преведен в IV рота, ранен е в боя на Шипка на 10 август 1877 година, уволнен е на 11 август 1878 година,[20] умрял преди 1918 г.[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Стойко Манов (Монов, Манев), служи в Опълчението от 1 май 1877 година вероятно в I дружина, на 19 август 1877 година зачислен в IV рота на VII опълченска дружина, на 3 септември 1877 година е преместен в IV рота на I дружина, уволнен на 1 юли 1878 година, след Освобождението живял във Видин,[21]

Македоно-одрински опълченци от Куманово[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Алексо Алдев, 9 велешка дружина, ранен на 7 ноември 1912 година[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Благой Ангелов, 20-годишен, учител, VІ клас, четата на Спиро Дильов, четата на Тодор Александров[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Арсениев, 26-годишен, учител, ІV педагогически курс, 3 рота на 10 прилепска дружина[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Алексиев (Алексов), 2 рота на 11 серска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Теодос Анев, Сборна партизанска рота на МОО, 14 воденска дружина[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Цветан Байгънов, 26 (27)-годишен, чиновник, ІІ клас, четата на Дончо Златков, 14 воденска дружина[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Цветан П. Байшнев, 26-годишен, чиновник, ІV отделение, 4 рота на 14 воденска дружина[27]

Починали в Куманово[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Yugoslavia (1943–1992).svg Тоде Илич (1943-2014), югославски политик и кмет на Куманово

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Russia.svg Flag of Yugoslavia (1918–1943).svg Владимир Антонов (1882 - 1946), руско-югославски инженер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Караманов, български учител и революционер, председател на Кумановския околийски комитет на ВМОРО в 1904 - 1905 година[28]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Масевски, Димитар. Се вградија во кумановската вечност - пет нај кумановци на 20 век. // KumanovoNews. Посетен на 2018-01-02.
  2. Маркова, Зина. „Четата от 1868 година“, Издателство на БАН, София, 1990, стр. 160.
  3. Македония в образи - фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.124
  4. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.86
  5. Маркова, Зина. „Четата от 1868 година“, Издателство на БАН, София, 1990, стр. 162.
  6. Српски биографски речник, том 3, с. 15.
  7. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 509.
  8. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 710.
  9. Македония в образи - фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.124
  10. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 105.
  11. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 101.
  12. Елдъров, Светлозар. Паметни бележки на българския патриарх Кирил за срещите и разговорите си с протойерей д-р Славко Димевски през 1964 година. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2016, стр. 115 - 134.
  13. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 30.
  14. Маркова, Зина. „Четата от 1868 година“, Издателство на БАН, София, 1990, стр. 177.
  15. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 62.
  16. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
  17. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  18. а б в г Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  19. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
  20. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 73.
  21. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 129.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 24.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17, 19.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 44.
  27. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 76.
  28. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 73.
     Портал „Македония“         Портал „Македония