Кумановци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Кума̀новци (единствено число кумановец/кумановка, на албански: kumanovarë, единствено число kumanovar) са жителите на град Куманово, Северна Македония. На 17 ноември 2009 година за петима най кумановци на XX век са обявени писателят Васил Ильоски, композиторът Трайко Прокопиев, инженерът руснак Владимир Антонов, комунистическият партизанин Християн Тодоровски и дългогодишният кмет на града Салтир Путински. За личност на XIX век е обявен иконом поп Димитър Младенов, водач на Кумановската сръбска община, активен деец на ранната Сръбска пропаганда в Македония[1]. През средата на XIX век голяма част от гражданите на Куманово участват в българското възраждане. Изтъкнати дейци на черковното дело в града са Гьоро Борозан, Зафир Тасев и Михаил Байловски.

Родени в Куманово[редактиране | редактиране на кода]

Възпоменателна картичка на Кумановското благотворително братство с портрети на загиналите в Кумановско дейци на ВМОРО и ВМРО Коста Нунков († 1905), Боби Стойчев († 1906), Мите Кокошински († 1911) и Добре Витев († 1931)

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of North Macedonia.svg Александър Митевски (р. 1934), поет от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Антон Стоянов (1844 – 1868), български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Дамянов, български свещеник и деец на българското възраждане[3]
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Антоние Филиповски (1920-1944), югославски партизанин
  • Flag of Bulgaria.svg Апостол Велков (1870 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Божинов, български революционер от ВМОРО, четник на Тодор Паница[5]
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of North Macedonia.svg Аце Русевски (р. 1956), югославски боксьор, олимпийски медалист

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Георги Димитров – Севдата (? – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Александър Георгиев[6], починал в София[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Кръстев (? – 1868), български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Шуманов, български свещеник, архиерейски наместник в Македония
  • Flag of Serbia.svg Flag of North Macedonia.svg Горан Стойкович (1972 – 2015), политик от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Гьоро Борозан (1835-1874), български възрожденец

Д[редактиране | редактиране на кода]

З[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

Й[редактиране | редактиране на кода]

Йосиф (Йоско) Иванов

К[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Наце Кралев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[18]
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Наце Кралев (1919 – 1941), югославски партизанин

О[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Turkey.svg Flag of North Macedonia.svg Фахри Кая (1930 -), турски поет и писател от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Филип Димитров (1845 – 1868), български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа[28]
  • Flag of North Macedonia.svg Филип Петровски (1972 -), политик от Северна Македония

Х[редактиране | редактиране на кода]

Ц[редактиране | редактиране на кода]

Опълченци от Куманово[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Иван Георгиев Кертев, на 1 май 1877 година постъпва в III рота на I опълченска дружина, уволнен е на 3 или на 28 юни 1878 година, заселва се в София,[31] умрял преди 1918 г. в София[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Григоров, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Николов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Ташев (Тасев), ІI[35] и IV опълченска дружина[34], умрял преди 1918 г.
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Николов, IV опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Филипов, родом от Кумановско, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Сокол Марков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Стойко (Стайко) Димитров (Димитриев), на 28 април 1877 година постъпва във II рота на I опълченска дружина, а на 12 юни е преведен в IV рота, ранен е в боя на Шипка на 10 август 1877 година, уволнен е на 11 август 1878 година,[36] умрял преди 1918 г.[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Стойко Манов (Монов, Манев), служи в Опълчението от 1 май 1877 година вероятно в I дружина, на 19 август 1877 година зачислен в IV рота на VII опълченска дружина, на 3 септември 1877 година е преместен в IV рота на I дружина, уволнен на 1 юли 1878 година, след Освобождението живял във Видин,[37]

Македоно-одрински опълченци от Куманово[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Алексо Алдев, 9 велешка дружина, ранен на 7 ноември 1912 година[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Благой Ангелов, 20-годишен, учител, VІ клас, четата на Спиро Дильов, четата на Тодор Александров[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Арсениев, 26-годишен, учител, ІV педагогически курс, 3 рота на 10 прилепска дружина[40]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Алексиев (Алексов), 2 рота на 11 серска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Теодос Анев, Сборна партизанска рота на МОО, 14 воденска дружина[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Цветан Байгънов, 26 (27)-годишен, чиновник, ІІ клас, четата на Дончо Златков, 14 воденска дружина[43]
  • Flag of Bulgaria.svg Цветан П. Байшнев, 26-годишен, чиновник, ІV отделение, 4 рота на 14 воденска дружина[43]

Починали в Куманово[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


А[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Ананий Попанастасов (1871 – 1941), български духовник и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Анжело Димитров Мускуров, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Антон Симеонов Кехлибаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[45]

Г[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Георги Иванов Пръвчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[46]

Д[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Драганов Маринов, български военен деец, майор, загинал през Втората световна война[47]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Узунов (1842 – 1887), български просветен деец

Е[редактиране | редактиране на кода]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Недялчо Димитров Бончев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[49]

Т[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Тоде Илич (1943-2014), югославски политик и кмет на Куманово

Х[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Хаджи Ради Хаджиславов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[50]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Russia.svg Flag of Yugoslavia (1918–1941).svg Владимир Антонов (1882 – 1946), руско-югославски инженер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Караманов, български учител и революционер, председател на Кумановския околийски комитет на ВМОРО в 1904 – 1905 година[51]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Масевски, Димитар. Се вградија во кумановската вечност - пет нај кумановци на 20 век. // KumanovoNews. Посетен на 2 януари 2018.
  2. Маркова, Зина. „Четата от 1868 година“, Издателство на БАН, София, 1990, стр. 160.
  3. Македония в образи – фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.124
  4. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  5. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.3
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.13
  7. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.86
  8. Маркова, Зина. „Четата от 1868 година“, Издателство на БАН, София, 1990, стр. 162.
  9. Српски биографски речник, том 3, с. 15.
  10. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 509.
  11. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 710.
  12. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  13. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.47
  14. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
  15. Македония в образи – фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.124
  16. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  17. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 105.
  18. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 101.
  19. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.3
  20. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.1, 41
  21. Елдъров, Светлозар. Паметни бележки на българския патриарх Кирил за срещите и разговорите си с протойерей д-р Славко Димевски през 1964 година. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2016, стр. 115 – 134.
  22. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 30.
  23. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 44
  24. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.1
  25. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.25
  26. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.31
  27. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
  28. Маркова, Зина. „Четата от 1868 година“, Издателство на БАН, София, 1990, стр. 177.
  29. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.19
  30. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.30
  31. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 62.
  32. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
  33. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  34. а б в г Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  35. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.
  36. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 73.
  37. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 129.
  38. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  39. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 24.
  40. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.
  41. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 17, 19.
  42. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 44.
  43. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 76.
  44. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 126
  45. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 126
  46. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 107, л. 216
  47. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 1
  48. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 164
  49. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 77, л. 15
  50. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 389, л. 78
  51. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 73.
     Портал „Македония“         Портал „Македония