Захарий Гьорев

Захарий Гьорев
	Захарий Гьорев
български революционер
Роден	8 април 1871 г. Куманово, Османска империя
Починал	8 март 1943 г. (71 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия

Захарий Гьорев–Стамболиев, също Захари Георев, Гюрев или Гьоров,^[1]^[2] е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Захари Гьорев е роден в 1871 година в град Куманово. Учи в българската гимназия в Солун и става учител в ениджевардарските села Грубевци (1891 - 1903). Влиза във ВМОРО в 1897 година и е сред първите организационни деятели в района. Освен това събира фолклорни примери от околността и пише дописки до вестник „Новини“.^[3] В 1903 година става четник при Апостол войвода и участва в Илинденско-Преображенското въстание, начело на 20 души милиционери от Грубевци, с които на 19 юли разкъсват телеграфните жици и събарят стълбовете в района.^[4]

След разгрома на въстанието емигрира в България, където работи като учител.^[5] След Младотурската революция от 1908 година става учител в Крива, но при обезоръжителната акция от 1910 година бяга в България, където служи като учител до пенсионирането си през 1927 година. Участва в ръководството на Ениджевардарско–Гумендженското благотворително братство и е негов секретар през 1930 година.^[6] Умира на 8 март 1943 година.^[1]^[7]

Бележки

↑ ^а ^б Гьоревъ, Б. Захарий Гьорев // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). София, Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 11.
↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 69.
↑ Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.92
↑ Дино Кьосев и Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр. 142. // Архивиран от оригинала на 2011-07-15. Посетен на 2010-06-25.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 39.
↑ Христосков, Радослав. „Где е слога тамъ е Бога“, или за предизвестеното разцепление на Ениджевардарско-гумендженското благотворително дружество в София през 1936 г. // „Македонски преглед“ XLІV (1). София, МНИ, 2021. с. 90.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 112.

[ИИ-1] а ^б Гьоревъ, Б. Захарий Гьорев // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). София, Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 11.

[2] Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 69.

[3] Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр.92

[4] Дино Кьосев и Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр. 142. // Архивиран от оригинала на 2011-07-15. Посетен на 2010-06-25.

[5] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 39.

[MNI.90-6] Христосков, Радослав. „Где е слога тамъ е Бога“, или за предизвестеното разцепление на Ениджевардарско-гумендженското благотворително дружество в София през 1936 г. // „Македонски преглед“ XLІV (1). София, МНИ, 2021. с. 90.

[7] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 112.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]