Грубевци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Грубевци
Αγροσυκία
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Боймия
Надм. височина 89 m
Население (2001) 384 души

Гру̀бевци,[1] Грубовци или Гурбеш[2] (на гръцки: Αγροσυκία, Агросикия, катаревуса: Αγροσυκέα, Агросикея, до 1926 Γκούρμπες, Гурбес[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Пела на област Централна Македония. Селото има население от 384 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в северозападния край на Солунското поле на 15 километра североизточно от Енидже Вардар (Яница).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През 1632 година Грубевци се споменава в турски регистър като село с 24 немюсюлмански домакинства. Населението се препитавало главно с отглеждане на сусам, памук, анасон и тютюн[2]. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Грубевци като българско село.[4]

В края на ХІХ век селото се отказва от Цариградската патриаршия и преминава под върховенството на Българската екзархия[5], българско училище е отворено през 1874 година, а български учител в селото между 1891 - 1903 година е Захари Гюров от Куманово[6], а след него Пено Авков. В селото е основан комитет на ВМОРО, начело на който стои Аргир Авков.[2]

На австрийската военна карта селото е отбелязано като Гурбеш (Грубевци) (Gurbeš (Grubevci), на картата на Кондоянис е отбелязано като Гурбес (Γκούρμπες), християнско село.[7]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Грубевци има 400 жители, всички българи християни.[8]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Грубевци (Groubevtzi) има 384 българи екзархисти и работи българско училище.[9] В селото има българска църква „Свети Атанас“, а ежегодният събор се провежда на празника Летни Свети Атанас.[2]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Грубевци, 17 /III, 1 ч. от Кониково. Всичко 40 български екзархийски къщи и 1 гъркоманска, чифлик. Поминъкът е земеделие и лозарство. От Патриаршията се отказало преди 20 години. Няма никакви черковни имоти. Училището е двуетажно, с две стаи таваносани и добре осветявани. Класната стая има 6Х6Х3 големина, другата е по-малка и служи за квартира.[10]

По данни на Екзархията в 1910 година Грубевци е чифлигарско село с 57 семейства, 300 жители българи и една черква.[11]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Γκρούμπες) има 178 екзархисти.[12][7]

Според Боривое Милоевич селото (Grubeš) има 30 къщи християни славяни.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Гурбес (Γκούρμπες) като село със 166 мъже и 152 жени.[7] В 1924 година българското му население се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. Ликвидирани са 5 имота на жители, преселили се в България.[7] От пристигналите в България бежанци 40 семейства (близо 280 души) се заселват в Горни Воден, Асеновградско, част от които после се изселват в Асеновград и Пловдив, а три семейства се заселват в Кавакли.[2]

В 1926 година името на селото е сменено на Агросикия. В 1928 година Грубевци е представено като чисто бежанско със 118 бежански семейства и 438 жители общо.[13]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Грубевци

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. а б в г д Филипов, Никола. „Свети Кирик“, Горни Воден, Долни Воден, Издателство „SM“, Пловдив, 2011, стр. 92.
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γκούρμπες -- Αγροσυκία
  4. Григоровичъ, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 91.
  5. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 69.
  6. Илюстрация Илинден, 1943, бр. 144, стр. 13.
  7. а б в г д Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 15 юли 2019 г.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Paris, 1905, рp. 102-103.
  10. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
  11. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  12. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  14. Георгиев, Георги Н. Епос за един изгубен свят (Архивни материали за борбите, езика и бита на българите в Ениджевардарско), Македонски преглед, г. ХХХІІІ, 2010, бр. 4, с. 124-136
     Портал „Македония“         Портал „Македония