Постол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за съвременното селище. За античния град град вижте Пела. За бежанското селище вижте Неа Пела.

Постол
Πέλλα
Чешма в центъра на Постол.
Чешма в центъра на Постол.
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 36 m
Население (2001) 2 450 души
Пощенски код 580 05
Телефонен код 23820-3

По̀стол[1] или понякога книжовно Апостол (на гръцки: Πέλλα, Пела, до 1926 година Άγιοι Απόστολοι, Агии Апостоли, до 1975 Παλαιά Πέλλα, Палеа Пела, на турски: Alaklise, Алаклисе) е градче в Егейска Македония, Гърция, в дем Пела в административна област Централна Македония. Постол има население от 2 450 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Постол е разположено на хълм на един километър от пътя Солун - Воден, в северозападния край на Солунското поле или Пазарското поле, оформено след пресушаването на Ениджевардарското езеро или Пазарското езеро между 1927 и 1937 година.

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Античният град Пела на преден план, отзад е съвременният град

Край Постол са развалините на античния град Пела, на който в 1926 година е прекръстено селото. Пела е столица на Древна Македония от края на 5 век пр.н.е. до средата на 2 век пр.н.е., както и родно място на царете Филип II Македонски и Александър Македонски.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През първата половина на XV век в поземлен регистър към тимара на Хамза и Нусрет - ловци на мечки, са описани и селата Апостол и Текюр Бунаръ (вероятно Гераки, Берско), които преди това били мюлк на Иса бей, син на Евренос бей.[2]

Феликс дьо Божур, френски консул в Солун в края на 18 век, пише в пътеписа си за Османската империя:

Пела се е издигала амфитеатрално на склона на един хълм, на върха на който е била крепостта, при сегашното малко село Ала клисе, населено с българи християни.[3]

В 1831 година френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери пише:

Пела... населението му е изцяло българско... Българските жени в Пела минават за твърде целомъдрени.[4]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Постол като българско село с 80 къщи.[5]

Селото е чифлик на Селим бей от рода на Евренос, който живеел в Солун и на италианския еврейн Саул Модиано. В 1867 година е построена нова църква посветена на Светите Апосполи Петър и Павел, а от 1871 - 1872 година в селото работи и училище, построено срещу църквата.[6]

Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[7]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Постол (Али Клисе) брои 520 жители българи.[8]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Екзархията.[9] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Постал (Пела) има 720 българи екзархисти.[10] Според гръцки източници селото е върнато към Цариградската патриаршия от гръцките чети на капитаните Гоно Йотов и Константинос Буковалас.[11]

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година Апостол е чифлишко село и има 80 къщи - 50 екзархийски и 30 патриаршистки. Поминъкът е земеделие, рибарство и рогозинарство. Църквата е в ръцете на гъркоманите. През същата година в частна къща започва да функционира българско училище.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Постол е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Постол по време на Първата световна война

През войната селото е окупирано от гръцки части. Българската църква е осквернена от гъркомани, изгорени са църковнославянски книги.[14] След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. След Първата световна война в Пела са заселени гърци бежанци - кариоти от България, заселени в периода 1918 - 1924 година, както и бежанци от Турция при обмена на население след Лозанския мир - от село Арнауткьой, Чаталджанско (жители на това село освен в Постол се заселват и в село Дионисиос на Халкидика), от село Неохори (Еникьой) на Галиполи (жители на Неохори са заселени и в Къпиняни (Ексаплатанос), Бозец (Атира) и Куфалово (Куфалия) и 8 семейства от Кюпли в Източна Тракия. В 1928 година селото е представено като смесено местно-бежанско със 162 бежански семейства и 403 души бежанци.[15] През 1924-1925 година от 150 къщи в България се изселват само 26 семейства, а гъркоманите остават в селото.[16] В 1947 година са заселени и 50 каракачански семейства от Леринско.[6]

От 28 юни 1918 година Постол под името Агии Апостоли е община, в която влизат и селата Грубевци, Рамел и Ливадица.[17] В 1922 година те са отделени от Постолската община и са присъединени към община Бозец. На 2 март 1926 година Постол е прекръстено на Палеа Пела,[18] а в 1975 година - на Пела.[19]

В 1957 година е построено ново училище, а старото е съборено.[6]

Поради исторически съображения общината е превърната в дем в 1989 година с президентски указ 592/21-12-1989.[20] С плана Каподистрия демът е разширен досегашните си размери.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Кръсте Мисирков.
Родени в Постол
  • България Алекса Миндов, активист на Солунския български клуб[21]
  • България Андон Трайков, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[22]
  • Гърция Георгиос Карасманис (1951 - ), гръцки политик, депутат от Нова демокрация
  • Гърция Димитриос Симирданис (Δημήτριος Συμιρδάνης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[23]
  • Гърция Йоанис Крайцис (Ιωάννης Κραϊτσης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[23]
  • Гърция Йордана Слатникова или Слотникова (1924 - 1948), гръцка комунистка[24]
  • Република Македония Ката Мисиркова (1930 - ), писателка от Република Македония[25]
  • България Република Македония Кръсте Мисирков (1874 - 1926), български публицист, ранен македонист
  • Гърция Теодора Дзакри (р. 1970), гръцки политик
  • Гърция Христо Гавазов, гъркоман и андарт, синът му е убит като българин през Втората световна война от активисти на ПАО[26]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван. Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.687
  2. Цветкова, Бистра. Паметна битка на народите. Варна, Държавно издателство, 1969. с. 125.
  3. Beaujour, Félix de. Voyage militaire dans l'empire Othman, Paris 1820, p. 197.
  4. Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris, 1831, 1 vol, р. 84 и 93.
  5. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 91.
  6. а б в Δήμος Πέλλας
  7. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 147.
  9. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1993, стр. 126.
  10. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 102-103.
  11. Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών
  12. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 83.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 723 и 871.
  14. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, София, 1996, стр. 111.
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  16. Бабев, Иван. Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 133.
  17. ΦΕΚ 152 ,1918
  18. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  19. ΦΕΚ 97, τεύχος Α΄ 1926
  20. ΦΕΚ Α΄ 251 /29-12-1989
  21. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.185, 194
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 723.
  23. а б Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 120.
  24. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  25. Биография на сайта на Дружеството на писателите на Македония
  26. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.185