Постол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за съвременното селище. За античния град град вижте Пела. За бежанското селище вижте Неа Пела.

Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияПостол
Πέλλα
Чешма в центъра на Постол.
Чешма в центъра на Постол.
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Постол
Постол на картата на Гърция
Dimos Pellas - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Постол
Постол на картата на дем Пела и област Централна Македония
Координати: 40°45′36″ с. ш. 22°31′09.12″ и. д. / 40.7600, 22.5192
Данни
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Население 2 450 (2001)
Надм. височина 36 m
Пощ. код 580 05
Тел. код 23820-3

По̀стол[1] или понякога книжовно Апостол (на гръцки: Πέλλα, Пела, до 1926 година Άγιοι Απόστολοι, Агии Апостоли, до 1975 Παλαιά Πέλλα, Палеа Пела, на турски: Alaklise, Алаклисе) е градче в Егейска Македония, Гърция, в дем Пела в административна област Централна Македония. Постол има население от 2 450 души (2001).

География[редактиране | edit source]

Постол е разположено на хълм на един километър от пътя Солун - Воден, в северозападния край на Солунското поле или Пазарското поле, оформено след пресушаването на Ениджевардарското езеро или Пазарското езеро между 1927 и 1937 година.

История[редактиране | edit source]

Античност[редактиране | edit source]

Античният град Пела на преден план, отзад съвременният град.

Край Постол са развалините на античния град Пела, на който в 1926 година е прекръстено селото. Пела е столица на Древна Македония от края на 5 век пр.н.е. до средата на 2 век пр.н.е., както и родно място на царете Филип II Македонски и Александър Македонски.

В Османската империя[редактиране | edit source]

Феликс дьо Божур, френски консул в Солун в края на 18 век, пише в пътеписа си за Османската империя:

Пела се е издигала амфитеатрално на склона на един хълм, на върха на който е била крепостта, при сегашното малко село Ала клисе, населено с българи християни.[2]

В 1831 година френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери пише:

Пела... населението му е изцяло българско... Българските жени в Пела минават за твърде целомъдрени.[3]

В 1845 година руският славист Виктор Григорович посещава Постол и го описва като българско село с 80 къщи.[4]

Селото е чифлик на Селим бей от рода на Евренос, който живеел в Солун и на италианския еврейн Саул Модиано. В 1867 година е построена нова църква посветена на Светите Апосполи Петър и Павел, а от 1871 - 1872 година в селото работи и училище, построено срещу църквата.[5]

Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[6]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Постол (Али Клисе) брои 520 жители българи.[7]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Екзархията.[8] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Постал (Пела) има 720 българи екзархисти.[9] Според гръцки източници селото е върнато към Цариградската патриаршия от гръцките чети на капитаните Гоно Йотов и Константинос Буковалас.[10]

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година Апостол е чифлишко село и има 80 къщи - 50 екзархийски и 30 патриаршистки. Поминъкът е земеделие, рибарство и рогозинарство. Църквата е в ръцете на гъркоманите. През същата година в частна къща започва да функционира българско училище.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Постол е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция[редактиране | edit source]

Постол по време на Първата световна война

През войната селото е окупирано от гръцки части. Българската църква е осквернена от гъркомани, изгорени са църковнославянски книги.[13] След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. След Първата световна война в Пела са заселени гърци бежанци - кариоти от България, заселени в периода 1918 - 1924 година, както и бежанци от Турция при обмена на население след Лозанския мир - от село Арнауткьой, Чаталджанско (жители на това село освен в Постол се заселват и в село Дионисиос на Халкидика), от село Неохори (Еникьой) на Галиполи (жители на Неохори са заселени и в Къпиняни (Ексаплатанос), Бозец (Атира) и Куфалово (Куфалия) и 8 семейства от Кюпли в Източна Тракия. В 1928 година селото е представено като смесено местно-бежанско със 162 бежански семейства и 403 души бежанци.[14] През 1924-1925 година от 150 къщи в България се изселват само 26 семейства, а гъркоманите остават в селото.[15] В 1947 година са заселени и 50 каракачански семейства от Леринско.[5]

От 28 юни 1918 година Постол под името Агии Апостоли е община, в която влизат и селата Грубевци, Рамел и Ливадица.[16] В 1922 година те са отделени от Постолската община и са присъединени към община Бозец. На 2 март 1926 година Постол е прекръстено на Палеа Пела,[17] а в 1975 година - на Пела.[18]

В 1957 година е построено ново училище, а старото е съборено.[5]

Поради исторически съображения общината е превърната в дем в 1989 година с президентски указ 592/21-12-1989.[19] С плана Каподистрия демът е разширен досегашните си размери.

Личности[редактиране | edit source]

Кръсте Мисирков.
Родени в Постол
  • България Алекса Миндов, активист на Солунския български клуб[20]
  • България Андон Трайков, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[21]
  • Гърция Георгиос Карасманис (1951 - ), гръцки политик, депутат от Нова демокрация
  • Гърция Димитриос Симирданис (Δημήτριος Συμιρδάνης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  • Гърция Йоанис Крайцис (Ιωάννης Κραϊτσης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[22]
  • Гърция Йордана Слатникова или Слотникова (1924 - 1948), гръцка комунистка[23]
  • Република Македония Ката Мисиркова (1930 - ), писателка от Република Македония[24]
  • България Република Македония Кръсте Мисирков (1874 - 1926), български публицист, ранен македонист
  • Гърция Теодора Дзакри (р. 1970), гръцки политик
  • Гърция Христо Гавазов, гъркоман и андарт, синът му е убит като българин през Втората световна война от активисти на ПАО[25]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Бабев, Иван. Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.687
  2. Beaujour, Félix de. Voyage militaire dans l'empire Othman, Paris 1820, p. 197.
  3. Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris, 1831, 1 vol, р. 84 и 93.
  4. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 91.
  5. а б в Δήμος Πέλλας
  6. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 147.
  8. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1993, стр. 126.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 102-103.
  10. Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών
  11. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 83.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 723 и 871.
  13. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, София, 1996, стр. 111.
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  15. Бабев, Иван. Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 133.
  16. ΦΕΚ 152 ,1918
  17. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  18. ΦΕΚ 97, τεύχος Α΄ 1926
  19. ΦΕΚ Α΄ 251 /29-12-1989
  20. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.185, 194
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 723.
  22. а б Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 120.
  23. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  24. Биография на сайта на Дружеството на писателите на Македония
  25. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.185



Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.