Киркалово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Киркалово
Παραλίμνη
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Надм. височина 3 m
Население (2001) 816 души
Демоним киркало̀вци[1]

Кирка̀лово[2] или Чекр̀е, Ч̀екъра[3] (на гръцки: Παραλίμνη, Паралимни, катаревуса Παραλίμνιον, Паралимнион, до 1926 година Τσέκρι, Цекри[4]) е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония. Населението му е 816 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в северозападния край на Солунското поле на 7 километра югоизточно от Енидже Вардар (Яница) по пътя за Гумендже (Гумениса). В миналото селото е било на брега на Ениджевардарското езеро, пресушено през 30-те години на XX век.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Към 1527-1532 година Чекре, наричано и Киркалова, е вакъф на Евренос бей в казата Йенидже и Вардар и наброява 21 ханета и 7 неженени мъже.[5]

На австрийската военна карта селото е отбелязано като Чекре (Čekre), на картата на Кондоянис е отбелязано като Цекри (Τσέκρι). Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Киркалово или Цекри (Κιρκάλοβο ή Τσέκρι) е село с 30 християнски семейства.[6]

В края на ΧΙΧ век Киркалово е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от XIX век. В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Киркалово:

Селото Чекри е разположено в равнината край езерото, на изток от града. Жителите му са българи и се занимават предимно със земеделие, риболов и отглеждане на пиявици. Земеделците работят като наемници на мюсюлманина собственик на селото, който получава и дохода от ливадите. Край селото минава река, която през зимата е непресекаема, тъй като се качва силно по това време на годината.[7]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото брои 198 жители, всички българи християни.[8]

Киркаловци взимат участие в борбите на ВМОРО. Селото е база за четите на ВМОРО, действащи в Ениджевардарското езеро, поради което е обект на репресии от страна на османските власти и гръцки андарти. В резултат голяма част от жители са принудени да се изселят в Енидже Вардар и Солун. Някои от тях се завръщат след Хуриета от 1908 година.[9]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Киркалово (Kirkalovo) има 160 българи екзархисти и работи българско училище.[10]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Τσέκρε) има 130 екзархисти.[11][6]

Според Боривое Милоевич селото (Kirkalovo) има 12 къщи християни славяни.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Киркалово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Цекри (Τσέκρι) като село с 26 мъже и 25 жени.[6] В 1926 година селото е прекръстено на Паралимни, в превод крайезерно.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Киркалово
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Куфалски, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 3 солунска дружина, носител на бронзов медал[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Бинчаров (1872 – ?), куриер и терорист на ВМОРО
Починали в Киркалово

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 255, 288.
  2. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  3. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.348
  4. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσέκρι -- Παραλίμνη
  5. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 132.
  6. а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 17 юли 2019 г.
  7. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 112.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  9. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 155, 255.
  10. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.
  11. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 550 и 851.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 395.
     Портал „Македония“         Портал „Македония