Киркалово
|
Киркалово Παραλίμνη |
|
|---|---|
| — село — | |
  Киркалово  Киркалово |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Надм. височина | 3 m |
| Население | 816 души (2001) |
| Демоним | киркало̀вци[1] |
Кирка̀лово[2] или Чекр̀е, Ч̀екъра[3] (на гръцки: Παραλίμνη, Паралимни, катаревуса Παραλίμνιον, Паралимнион, до 1926 година Τσέκρι, Цекри[4]) е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония. Населението му е 816 души (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в северозападния край на Солунското поле на 7 километра югоизточно от Енидже Вардар (Яница) по пътя за Гумендже (Гумениса). В миналото селото е било на брега на Ениджевардарското езеро, пресушено през 30-те години на XX век.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Към 1527-1532 година Чекре, наричано и Киркалова, е вакъф на Евренос бей в казата Йенидже и Вардар и наброява 21 ханета и 7 неженени мъже.[5]
На австрийската военна карта селото е отбелязано като Чекре (Čekre), на картата на Кондоянис е отбелязано като Цекри (Τσέκρι). Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Киркалово или Цекри (Κιρκάλοβο ή Τσέκρι) е село с 30 християнски семейства.[6]
В края на ΧΙΧ век Киркалово е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от XIX век. В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Киркалово:
| „ | Селото Чекри е разположено в равнината край езерото, на изток от града. Жителите му са българи и се занимават предимно със земеделие, риболов и отглеждане на пиявици. Земеделците работят като наемници на мюсюлманина собственик на селото, който получава и дохода от ливадите. Край селото минава река, която през зимата е непресекаема, тъй като се качва силно по това време на годината.[7] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Киркалово (Чекре) брои 198 жители, всички българи християни.[8]
Киркаловци взимат участие в борбите на ВМОРО. Селото е база за четите на ВМОРО, действащи в Ениджевардарското езеро, поради което е обект на репресии от страна на османските власти и гръцки андарти. В резултат голяма част от жители са принудени да се изселят в Енидже Вардар и Солун. Някои от тях се завръщат след Хуриета от 1908 година.[9]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Киркалово (Kirkalovo) има 160 българи екзархисти и работи българско училище.[10]
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Τσέκρε) има 130 екзархисти.[11][6]
Според Боривое Милоевич селото (Kirkalovo) има 12 къщи християни славяни.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Киркалово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Цекри (Τσέκρι) като село с 26 мъже и 25 жени.[6] В 1926 година селото е прекръстено на Паралимни, в превод крайезерно.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Киркалово
Иван Георгиев Тупара, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[13]- Христо Куфалски, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 3 солунска дружина, носител на бронзов медал[14]
- Христо Бинчаров (1872 – ?), куриер и терорист на ВМОРО
- Починали в Киркалово
- Павел Граматиков (? – 1902), български революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 255, 288.
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.348
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσέκρι -- Παραλίμνη
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 132.
- ↑ а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 17 юли 2019 г.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 112. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 155, 255.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 550 и 851.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 395.
| ||||||||||||||||||||||||||
Портал „