Христо Бинчаров
| Христо Бинчаров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1866 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Христо Георгиев Бинчаров (Бинчар, Бенчаров) е български революционер, четник и терорист на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Христо Бинчаров е роден в ениджевардарското село Киркалово[1], днес в Гърция. Привлечен е във ВМОРО от войводата Павел Граматиков, скоро след това по препоръка на Иван Тупара е определен за куриер в Карайотица, където живеел със семейството на жена си и братята си Мицо и Иван. С тях и още с Мицо Свирков и Пено Маренов, Иван Чипанитов от Призна и Мицо Кадийски от Кадиново подпомагат четите в Ениджевардарското езеро. Действа и като терорист под прякото началство на Апостол Петков[2], прекарва и четата на Борис Сарафов през Ениджевардарско. В 1910 година е арестуван по време на обезоръжителната акция на младотурците след Хуриета и е затворен в Ениджевардарския затвор, откъдето успява да избяга и да се укрие в Ениджевардарското блато. Там става четник на Иван Пальошев заедно с Кольо Маслинков, Танас Лебанов от Зорбатово, Иван Сърбот и Ичко Кушински и куриерите Глигор и Никола Петрушев. На 11 септември 1911 година в Чичигъската кория четата дава тежко сражение на турски аскер, черкезката контрачета на Ваит капидан и мегленски башибозук, но успява да се изтегли без жертви. Още преди Балканската война е четник в четите на Иван Пальошев и Ичко Димитров, а след това е във 2 рота на 13 кукушка дружина и Сборната партизанска рота на МОО.[3] След войната е заловен от гръцките власти и хвърлен в солунския затвор Еди куле. След края на Първата световна война през 1924 година заедно с други бежанци от Карайотица напуска родния си край и се установява в Равда, където участва в дейността на Равденското македонско благотворително братство. В края на 20-те години на XX век се премества в Пловдив.[4]
Христо Бинчаров оставя ценни спомени за борбите в Ениджевардарско на Христо Шалдев, Христо Силянов и други автори.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Христо Бинчаров от с. Киркалово, Ениджевардарско, Егейска Македония - "Спомени", публикувано в сп. "Македонски преглед", т. XXXIII, кн. 4, София, 2010 година
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 489.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 85, 172 и 177.
- ↑ Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 224-227.
- ↑ Георгиев, Георги Н. Епос за един изгубен свят (Архивни материали за борбите, езика и бита на българите в Ениджевардарско), Македонски преглед, г. ХХХІІІ, 2010, бр. 4, с. 124, 136 (Спомени на Хр. Бинчаров).
